Решение № 13051 от 31.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14076/2016 г.

Решение № 13051 от 31.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14076/2016 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" П. срещу решение № 2070/07.11.2016 г. на Административен съд П. по адм. д. № 714 по описа за 2016 г., с което е прогласена нищожността на ревизионен акт /РА/ № Р-16001615006014-091-001/03.12.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - П. Доводите на касатора са за неправилност на решението заради противоречие с материалния закон. Изразява несъгласие с решаващите изводи на първостепенния съд за значението за законосъобразността на РА на мястото на органа, възложил ревизията в йерархията на органите по приходите по чл. 7, ал. 1 ЗНАП. Иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на оспорването срещу РА. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация "А. Т. С. груп" ЕООД не изразява становище по жалбата. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за основателност на жалбата. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, настоящият съставна Върховния административен съд прие за установено следното: С оспорения пред АС П. ревизионен акт са установени в тежест на "А. Т. С. груп" ООД допълнителни задължения за ДДС за внасяне в общ размер 33 967.39 лева с лихви за забава в общ размер 1 974.99 лева в резултат на извършена корекция на декларираните резултати по ЗДДС за данъчни периоди м. 12.2014 г. и м. 03, 04, 05 и 06.2015 г. заради отказ да се признае упражнено в тези периоди право на приспадане на данъчен кредит в общ размер 43 896 лева /отликата между размера на непризнатия данъчен кредит и размера на установеното задължение за внасяне е от извършено прихващане с данък за възстановяване вразмер 128.61 лева от д. п. м. 06.2015 г., както и липсата на установени задължения за внасяне в този данъчен период, защото установеният данък за възстановяване да е 128.61 лева вместо декларирания данък за възстановяване в размер 9 928.61 лева/. За да прогласи нищожността на РА първостепенният съд е приел, че в издаването му е участвал некомпетентен по степен орган. Този му решаващ извод е обоснован с констатация за издаване на РА от състав, включващ органа по приходите възложил ревизията, който е на длъжност началник Сектор "Ревизии" в Дирекция "Контрол" при ТД на НАП П., т. е орган по приходите от категорията на тези по чл. 7, ал. 1, т. 3 ЗНАП, а не тези по чл. 7, ал. 1, т. 4 ЗНАП, които според чл. 118, ал. 2 ДОПК са компетентни да издават РА. Като опущение на администрацията е възприел съдът овластяването със заповедта на териториалния директор по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК с компетентност да възлага ревизии на орган по приходите, който не е измежду тези по чл. 118, ал. 2 ДОПК, макар според чл. 119, ал. 2 от Кодекса да участва задължително при издаването на РА по възложените от него ревизии. Решението е неправилно. Обратно на приетото от първостепенният съд, участието при издаването на РА на орган по приходите, който не е измежду тези по чл. 118, ал. 2 /отм. с ДВ бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г./ ДОПК във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 ЗНАП не води до нищожност на акта. Този извод е съобразен с приетото след постановяване на първоинстанционното решение ТР № 5/13.12.2016 г. на ОСС от I и II колегия на ВАС по тълкувателно дело № 10/2016 г. и като се зачете задължителния му характер /чл. 130, ал. 2 ЗСВ/. Решаващите мотиви на тълкувателното решение са за следваща по силата на закона /чл. 119, ал. 2 ДОПК/, а не от заповедта на териториалния директор по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК компетентност на органа възложил ревизията за издаване на РА, с което след новелата на ДОПК от ДВ бр. 82/2012 г. се преодолява ограничението от чл. 118, ал. 2 ДОПК на кръга на органите по приходите, компетентни да издават РА в обвръзка с мястото им йерархията по чл. 7, ал. 1 ЗНАП. Мотивирайки извод за нищожност на оспорения ревизионен акт, административният съд не е извършил проверка за законосъобразността му в обхвата по чл. 160, ал. 2 от ДОПК. Ограничаването на обсега на съдебния контрол е в противоречие с процесуалните правила. Това опущение се преодолява по реда на чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК с отмяна на първоинстанционния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд. При новото разглеждане на делото преценката за законосъобразност на РА следва да се извърши в обхвата по чл. 160, ал. 2 от ДОПК. По искането за присъждане на разноски ще се произнесе първоинстанционния съд - чл. 226, ал. 3 от АПК. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение