Решение № 405 от 13.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6523/2019 г.

Решение № 405 от 13.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6523/2019 г., III о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Н. Шарифи, лично за себе си и като майка и законен представител на малолетното си дете А. Х., както и от непълнолетната Б. Х., със съгласието на нейната майка Н. Шарифи, [гражданство], с адрес РПЦ [населено място], [населено място], [област], против Решение № 301/30.04.2019 г., постановено по адм. дело № 182/2019 г., по описа на Административен съд Хасково, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата им срещу Решение № 373/22.01.2019 г., на Председателя на Държавната агенция за бежанците при МС, с което е отказано предоставянето на хуманитарен статут. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което оспореното решение на Председателя на Държавната агенция за бежанците при МС бъде отменено. Ответникът - Председателя на Държавната агенция за бежанците при МС, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на трето отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд Хасково е отхвърлил като неоснователна жалбата на Н. Шарифи, лично за себе си и като майка и законен представител на малолетното си дете А. Х., както и от непълнолетната Б. Х., със съгласието на нейната майка Н. Шарифи, [гражданство], срещу Решение № 373/22.01.2019 г., на Председателя на Държавната агенция за бежанците при МС, с което е отказано предоставянето на хуманитарен статут. За да постанови този резултат съдът е приел, че административният орган е извършил преценка на фактите и обстоятелствата, свързани с държавата по произход на лицата търсещи закрила, в частност - предоставяне на хуманитарен статут. В оспореното решение е направена преценка на ситуацията в страната чрез позоваване на справка от специализираната дирекция в Държавната агенция за бежанците. С оглед установеното, че майката и децата са живели дълго в [държава], то страната следва да се приеме като трета сигурна страна за тях, на територията на която не съществува реален риск чужденците да понесат тежки посегателства, с оглед на което те могат безпрепятствено и трайно да се ползват от ефективна закрила там. При наличието на доказателствата по делото и по изложените съображения съдът е постановил оспорения съдебен акт. Решението е правилно. Настоящата инстанция споделя изложените мотиви в решението на първоинстанционния съд. Обосновано е прието, че актът е постановен от компетентен орган, в установената форма, при спазване на административно-производствените правила и при правилно приложение на материалния закон, както и в съответствие с целта на закона. Правилно съдът е посочил, че при анализа на събраните в хода на административно и съдебно производство доказателства, не може да се обоснове извод за наличие на законови предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по см. на чл. 9, ал. 1, т. 1-3 от ЗУБ, в каквато насока следва да се възприеме съдържанието на касационната жалба. От материалите по делото категорично се установява, че по отношение на касаторите не са налице обстоятелства сочещи, че в държавата си по произход може да бъдат изложени на реална опасност от тежки посегателства. Касаторката Н. Шарифи е напуснала страната си безпроблемно, като е живяла повече от 10 години в [държава], където родила децата си малолетният А. Х. и непълнолетната Б. Х.. Съответно, в средата на 2016 г. напуснала с децата си [държава] и нелегално влезли в Турция, и през м. август на 2016 г. нелегално влезли в Република България. За Н. Шарифи и децата – малолетният А. Х. и непълнолетната Б. Х. няма реална опасност в родината им да им се наложи смъртно наказание или екзекуция, респ. да бъде подложен на изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. [държава] и [държава] не се намират в състояние на вътрешен или външен въоръжен конфликт, за да е налице заплаха за техния живот, сигурност и свобода по смисъла на чл. 9 ЗУБ, както и не са налице обстоятелства за опасност от изтезание или други форми на нечовешко или унизително отнасяне или наказание. [държава] и [държава] не са в ситуация на вътрешен въоръжен конфликт, поради което разпоредбата на чл. 15 от Директива 2004/83/ЕО е неприложима и възникването на ограничени инциденти не са в състояние да предизвикат масов ефект на "безогледно" насилие. Съответно правилно е преценено от съда, че по причини от личен характер, включително за получаване на образование от децата в ЕС, каквито се сочат от касаторката Н. Шарифи не се предоставя хуманитарен статут. На член от семейството на касаторите не е предоставен статут на бежанец, хуманитарен статут или друга законова форма на закрила в България или друга държава - членка на Европейския съюз, поради което семейството не се разделя. Запазва се и целостта на семейството, като в [държава] живеят роднините и близките им, и касаторите могат да се завърнат при тях сигурно и законно. От поведението на касаторите може да се направи несъмнен извод, че са напуснали сигурни държави като [държава] и Турция търсейки по-добър икономически живот в ЕС, което също не е основание за предоставянето на хуманитарен статут. Председателят на Държавна агенция за бежанците при МС правилно е отказал на касаторите да им предостави хуманитарен статут като е приел, че не са налице предпоставките на чл. 9 ЗУБ за предоставяне на закрила, респ. административният съд като е преценил, че административния акт е законосъобразен, е постановил съдебното решение в съответствие с материалния закон. С представеното пред настоящата инстанция решение за предоставяне на хуманитарен статут на Х. Х. – син на Н. Шарифи, не се налагат изводи различни от тези на първоинстанционния съд и не се обосновава отмяна на обжалваното съдебно решение. Същият е пълнолетен и е самостоятелно семейство, поради което не се разделя семейството на Н. Шарифи. По изложените съображения не са налице посочените в касационната жалба отменителни основания, поради което решението следва да бъде оставено в сила. Разноски по делото не са претендирани, поради което не следва да бъдат присъждани. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 - во от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение.