Решение № 5618 от 29.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12411/2009 г.

Решение № 5618 от 29.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12411/2009 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Производство е по по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Живко Иванов Митев и Диана Иванова Митева - Попова от гр. София против решение № 12 от 12.06.2009 г. по адм. д. № 3240/2008 г. на Административен съд - София-град, с което е отхвърлена жалбата им против мълчалив отказ на кмета на Столична община, да отмени на основание чл. 29, ал. 5 от ЗОС частично заповед № РД 4036 от 09.08.2006 г. по отношение на сградите в застроен поземлен имот № 1338 м. "Манастирски ливади "- Изток гр. София. Излагат доводи, че решението е неправилно и незаконосъобразно и постановено при съществени процесуални нарушения, поради това, че съдът неправилно е приел, че не са налице предпоставките по чл. 29 от ЗОС, който е приложим тъй като обезщетението за сградите не е изплатено. Моли, да бъде отменено обжалваното решение и по същество се отмени мълчаливия отказ и се отмени заповедта за отчуждаване. Неправилно съдът се е позовал на решение на СГС III IВ отделение, а предмет на настоящото производство е изплатено ли е обезщетение за отчуждените сгради в срока по закона. Ответникът - кметът на Столична община, не се представлява и не взема становище. Участващият в производството по делото представител на Върховната административна прокуратура излага становище, че касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, но по същество е неоснователна. Излага, че е правилен извода на първоинстанционния съд, че чл. 29 от ЗОС не е приложим тъй като обезщетението е определено със решение по адм. д. № 4235/2006 г. и е задължително за страните, поради и което обжалваното решение е правилно. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доказателствата по делото и доводите на страните прие следното: Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна . С обжалваното решение на Административен съд - София - град, е отхвърлена жалбата на касаторите против мълчалив отказ на кмета на Столична община, да отмени на основание чл. 29, ал. 5 от ЗОС частично заповед № РД40-36 от 09.08. 2006 г. по отношение на отчуждаването на сградите в имот № 1338 м. " Манастирски ливади - изток ", гр. София тъй като обезщетение за тях не е изплатено. Административният съд е приел, че отчуждаването на процесния имот, който се засяга от "Десен Перловски колектор " е извършено със посочената заповед определено е обезщетение от 234 017 лева за земя, магазин и жилищна сграда. Видно от приложената Експертна оценка от 29.06.2006 г. послужила като основание за определяне на обезщетението оценката включва както земя така и сгради. Установено е че жалбоподателите са обжалвали заповедта пред СГС в частта относно определеното обезщетение за дворното място, като с решение от 07.05. 2007 г. по адм. д. № 04235/2006 г. обезщетението е завишено на 140 622.50 за Попова и толкова за Митев. Изрично в заповедта е посочено че оценката е определена за застроен имот и тя е обжалвана от жалбоподателите в частта относно дворното място. съдът е увеличил оценката като е приел че отчуждената част от дворното място е 606 кв. м. и е приел, че на всеки от жалбоподателите се дължи обезщетение общо281 245 лева вместо определените по заповедта - 234 017 лева представляващи обезщетение за отчужден застроен имот. Видно от приложеното писмо 466-00-560 от 11.ХII . 2007 г. обезщетението съгласно приложеното съдебно решение е изплатено в определения размер на правоимащите. С оглед на това възраженията на касаторите са неоснователни. С изплатеното обезщетение на собствениците е приключило отчуждителното производство, съгласно чл. 29, ал. 1 и ал. 3 от ЗОбС. Отправеното до кмета искане по чл. 29, ал. 3 от ЗОбС е неоснователно. Обезщетението е изплатено на 20.08.2007 г. за застроения имот, който е бил отчужден, включващ жилищна сграда и магазин. Съдебното решение от 07.05.2007 г на СРС, III-в състав по адм. дело № 4235/06 г, е влязло в сила и е задължително за страните и настоящия състав, поради което са неоснователни възраженията в жалбата по отношение на сградите, които според жалбоподателите не били отчуждени. Касаторите са започнали производство по чл. 29, ал. 6 /редакция ДВ, бр. 54 от 13.06. 2008 г., като неправилно са посочили ал. 3/ от Закона за общинската собственост, съгласно който: "Ако в 6-месечен срок от влизането в сила на заповедта по чл. 25, ал. 2 или на съдебното решение дължимото парично обезщетение не бъде преведено по сметка на собственика на имота, кметът на общината отменя заповедта за отчуждаването по искане на собственика". Законовата разпоредба изисква наличие на две материалноправни предпоставки: положителна - влязла в сила заповед по чл. 25, ал. 2 или на съдебното решение и отрицателна - паричното обезщетение да не е преведено по сметката на собственика. При наличие на тези условия се поражда процесуалноправната предпоставка да се поиска отмяна на акта за отчуждаването. Предвиден е и минимален срок - шестмесечен, след изтичането на който се поражда възможността това право да бъде упражнено, но в конкретния случай тази разпоредба е неприложима, както правилно е приел първоинстанционния съд. Правилно административният съд е съобразил материалноправните изисквания относно отмяна на отчуждаване по реда на чл. 29, ал. 6 от ЗОС. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е правилно, не са налице твърдяните от касаторите касационни отменителни основания, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, трето отделение