Решение № 8728 от 5.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4719/2016 г.

Решение № 8728 от 5.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4719/2016 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Т. М. Н. гражданин на Кот д'Ивоар, подадена срещу Решение № 404 от 21.01.2016 г., постановено по административно дело № 8617/2014 г. на Административен съд С.- град (АССГ). В жалбата се твърди, че решението е неправилно поради, нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че от съда е извършено превратно тълкуване на доказателствата, което представлява нарушение на правото на защита. Визира това, че жалбоподателят се опасява от отмъщение, като държавата му не може да му осигури гаранции срещу саморазправа и той самият е обект на негативно отношение и отмъстителна нагласа от голяма група хора и то само по политически причини. Намира изводите на съда за необосновани, поради тяхното разминаване с установените обстоятелства по делото. Иска отмяна на решението. В писмено допълнение към касационна жалба на Т. М. Н., постъпило на 06.03.2016 г. се подчертават страховете от политически преследване. Допълнително посочва, че се е установил в България и е станал християнин, което буди в него опасения, че ще бъде преследван. Към допълнението е представена Справка относно политическата ситуация в Кот д'Ивоар, изготвена от Фондация за достъп до права- ФАР. Касационният жалбоподател Т. М. Н. в съдебно заседание, чрез адвокат Нехризова от САК поддържа касационната жалба и моли същата да се уважи като се отмени обжалваното решение. Ответникът- Заместник- председател на Държавна агенция за бежанците в съдебно заседание, чрез юрисконсулт Славова оспорва касационната жалба и моли да се остави в сила обжалвания съдебен акт. Счита, че по отношение на чужденеца не е имало действия по преследване по смисъла на закона. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Аргументира своето заключение с това, че при постановяването на обжалваното съдебно решение са спазени съдопроизводствените правила и административният съд е приложил правилно материалния закон. Счита, че при постановяване на решението съдът не е допуснал нарушения, съставляващи касационни основания за отмяна, като същото е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. С обжалваното Решение № 404 от 21.01.2016 г., постановено по административно дело № 8617/2014 г. на Административен съд С.- град е отхвърлена жалбата на Т. М. Н.- гражданин на Кот д'Ивоар, срещу Решение № 3722/27.05.2014 г. на Заместник - председателя на Държавната агенция за бежанците, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 ЗУБ му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да стигне до този резултат, съдът приема, че по своята структура като последователни фази и като отделни извършени в хода й действия и постановени междинни актове, процедурата за предоставянето на международна закрила по молбата на чужденецът е надлежно проведена по националните и съюзни процесуални правила, при съблюдаване на основните й принципи и гаранции. От решаващия съд е извършен задълбочен правен анализ на приложимата нормативна уредба. Изложени са аргументи за това, че в производството, жалбоподателят не е изложил убедителни твърдения за това спрямо него въз основа на нови факти и обстоятелства да има опасност от преследвано било от държавата, било от друг субект, по причини изложени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. На следващо място според АССГ в преписката не се откриват причини, които да дават основание на лицето да се предостави хуманитарен статут, тъй като молителят не сочи обосновано такива обстоятелства по чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ. Анализирана е информацията в представената справка, като е преценено, че в Кот дТИвоар не е налице подобна ситуация, която да се окачестви като въоръжен конфликт. Предвид тези съображения, съдът приема Решение № 3722/27.05.2014 г. за законосъобразно издадено без отменителни основания по чл. 146, т. 1- 5 АПК, вр. чл. 91 ЗУБ. С това е достигнат извод, че жалбата е неоснователна и такава следва да се отхвърли, съгласно чл. 172, ал. 2, пр. 4 АПК, вр. чл. 91 ЗУБ. Настоящият състав на ВАС трето отделение счита, че решението на АССГ е правилно, като подадената срещу него касационна жалба е неоснователна. Неоснователни са твърденията в касационната жалба, че решението е необосновано, поради неправилна преценка на доказателствата по делото. Решаващият съд е събрал относимите доказателства, които е анализирал поотделно и в тяхната съвкупност. Мотивите на обжалваното решение са формирани на база възприетите факти и дават конкретни отговори на развитите оплаквания на жалбоподателя. При изяснена фактическа обстановка, съдът е достигнал до обосновани и правилни изводи. Неоснователни са твърденията в касационната жалба, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Решаващият съд е обосновал своите изводи след всеобхватен и подробен анализ на приложимата нормативна уредба от международните нормативни актове и местното законодателство. Правилно АССГ на база събраните доказателства е приел, че по отношение на Т. М. Н. в Кот д'Ивоар, не съществуват реални заплахи- той и неговите близки не са имали проблеми с властите, които да обосновават у тях основателен страх от преследване поради тяхната раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или партия и др., поради което не са налице основания за предоставяне статут на бежанец по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. Обосновани са изводите на АССГ и за това, че не са налице материалните предпоставки за уважаване молбата на лицето за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Правилно съдът, предвид данните по делото е приел, че липсват доказателства същият да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Неоснователни са релевираните доводи на касационния жалбоподател, че в решението съдът не е преценил правилно обстоятелствата и фактите, свързани с бежанската история на лицето. В съдебния акт е направена задълбочена преценка на ситуацията в страната относно представената бежанска история. Решаващият съд на база приетата доказателствена маса е изградил правилни и обосновани изводи. Обсъдени са всички обстоятелства, свързани с личната история на лицето в контекста на въпроса относно сигурността на страната му на произход. Съгласно чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си на произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. В Кот д'Ивоар към настоящия момент липсват основания да се приеме, че е налице състояние на вътрешен или международен въоръжен конфликт по смисъла на тези понятия, възприети в чл. 9 от ЗУБ и в решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07, по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. Видно от справки на Дирекция "Международна дейност" на ДАБ при МС, в Кот д'Ивоар липсват граждански войни и междуособици, като положението в държавата е относително спокойно. Правителството успява да постигне напредък в подобряването на сигурността на цивилното население в страната. Актуалната обща ситуация в Кот дТИвоар не е критична в политически, икономически, военен и хуманитарен аспект. Международните източници на информация сочат, че вътрешният конфликт от 2002 г., както и след изборната криза 2010 г. - 2011 г. са преустановени и преодоляни. Понастоящем в Кот дТИвоар не е налице въоръжен конфликт- нито вътрешен, нито международен. В страната не е налице безогледно насилие към цивилното население, което да е генерирано от въоръжен конфликт. От решаващия съд са взети предвид представените пред административния орган факти от бежанската история на лицето. Изложената бежанска история не съдържа обстоятелства, обуславящи предоставяне на статут. Молителят не е имал проблеми с официалните власти в Кот дТИвоар, и срещу него не са предприемани репресивни действия от групировка, която държавата не е в състояние да контролира. Необосновани и неподкрепени с доказателства са твърденията на лицето за напускане на страната поради политическо преследване, поради това, че е привърженик на бившия президент Л. Г. Правилно АССГ отбелязва, че молбата на чужденеца към властите на Р. Б. не е обоснована с лични и/или общи обстоятелства, настъпили преди и/или след като е напуснал Кот дТИвоар, относими към който и да е от легалните критерии за признаване на статут на бежанец. В проведените интервюта лицето посочва, че е бил нападнат, заради длъжностното му качество на електротехник в C. I. E., тъй като е спирал електрозахранването в град К. Тази причина е със служебно - криминален характер, като не попада в обхвата на чл. 8, ал. 1 ЗУБ и, поради което и обоснован е извода на съда, че и свързаните с нея действия срещу не съставляват негово преследване в държавата по произход, релевантно за бежански статут. Чужденецът декларира, че никога не е арестуван, съден и осъждан, не е изтърпявал наказание, не е имал проблеми с официалните власти в Кот дТИвоар. Т. М. Н. е напуснал Кот дТИвоар през м. август 2012 г., т. е. близо две години и половина след събитието свързано със спиране на тока през м. март 2010 г., като през цялото това време е пребивавал в страната необезпокояван от официалните власти. Затова свидетелства и обстоятелството, че е напуснал Кот дТИвоар, безпроблемно и легално с международен полет, след като е преминал гранична проверка с паспорт и виза. Опасенията за наличие на бъдещи заплахи, поради това, че е приел християнството са общи и хипотетични. Същите почиват на предположения, като няма данни да са налице реални обстоятелства, които да са рефлектирали пряко и в негативен план спрямо лицето. Предвид удостоверената по делото вътрешна обстановка в Кот дТИвоар няма непременна и сериозна заплаха, че чужденеца ще стане неизбежно жертва на насилие при връщане на територията на държавата си на произход. Твърдението на лицето, че се е интегрирал в българското общество и искането да легализира престоя си не представляват основание за предоставяне на статут. Пребиваването на територията на Р. Б. за определен период от време може да обоснове искане за предоставяне на административен статут по Закона за чужденците в Р. Б. (ЗЧРБ), но не и за статут по приложимия в случая Закон за убежищата и бежанците. По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на АССГ е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното Върховен административен съд, трето отделение, на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК,