Решение № 8631 от 4.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4381/2017 г.

Решение № 8631 от 4.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4381/2017 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на пълномощника на Г. И. И. от гр. С. срещу съд решение № 1411 от 6.03.2017 г., постановено по адм. д. № 7661/2016 г. по описа на Административен -С.-град, В. отделение, 27-състав. Релевирани са оплаквания нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на решението и присъждане на разноски. Ответникът - управителят на Националната здравноосигурителна каса, чрез юрисконсулт Димитрова, поддържа теза за липса на касационни основания в оспорения съдебен акт и моли същият да бъде оставен в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно и процесуално е допустима. Разгледана по същество е основателна, макар и по съображения, различни от изложените от касатора. С оспорения съдебен акт, решаващият състав на Административен съд - С.-град е отхвърлил жалбата на Г. И. И. от гр. С. против решение № РД-Е112-37 от 31.03.2016 г. на управителя на Националната здравноосигурителна каса. При извършената по реда на чл. 218, ал. 2 АПК служебна проверка, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд констатира, че оспореното решение е валидно и допустимо. Същото обаче е постановено при неизяснена фактическа обстановка, което е съществено нарушение на съдопроизводствените правила и основание за отмяната му по чл. 209, т. 3 АПК. Правилно първоинстанционния съд е приел, че основният спорен въпрос по делото е дали лечението на Иванов е могло да се осъществи в държавата-членка по местопребиваване - Р. Б., в оправдан от медицинска гледна точка срок, като се вземе предвид неговото текущо здравословно състояние и вероятното развитие на заболяването. В мотивите към решението е прието, че в четирите представени с административната преписка становища от различни клиники в страната, е даден еднозначен отговор, че предложеното в Германия лечение, за което е кандидатствало лицето, се прилага с еднаква ефективност в страната в клиниките по гръдна хирургия и се касае до рутинна процедура, като в някои от медицинските становищата на експертите са изброени и конкретни лечебни заведения, където е възможно подобно лечение. Това като доказателства по делото е така, но тези медицински становища са послужили като мотиви на решение № РД-Е112-37 от 31.03.2016 г. на управителя на Националната здравноосигурителна каса, което е оспорено от жалбоподателя, включително и в частта му относно експертните становища. Въпросът дали последните са правилни от медицинска гледна точка, не е от компетентността на съда. Съгласно чл. 195, ал. 1 ГПК, приложим в административния процес по силата на препращащата норма на чл. 144 АПК, вещо лице се назначава по искане на страната или служебно, когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси са необходими специални знания в областта на науката, изкуството, занаятите и други. В случая за изясняване на спора от фактическа страна се изискват специални знания в областта на медицината, каквито съдът не притежава. Действително, процесуалният представител на жалбоподателя изрично е заявил, че не желае да се допуска и изслушва медицинска експертиза, тъй като ще отнеме много време, както и че не възразява делото да се разгледа при наличните доказателства. Независимо от това, съдът е нарушил разпоредбата на чл. 171, ал. 4 АПК, която го задължава да указва на страните, че за някои обстоятелства от значение за делото не сочат доказателства. В тази връзка са и разпоредбите на чл. 9, ал. 3 и 4 АПК, регламентиращи служебното начало в административния процес. С. чл. 9, ал. 3 АПК съдът указва на страните, че за някои обстоятелства от значение за решаване на делото те не сочат доказателства. Алинея четвърта от същия текст изисква от съда да осъществява процесуално съдействие на страните за законосъобразно и справедливо решаване на въпроса - предмет на производството. Без медицинска експертиза не може да бъде изяснен въпроса дали предложеното в Германия лечение, за което е кандидатствало лицето, се прилага с еднаква ефективност в страната в клиниките по гръдна хирургия, като се вземе предвид текущото здравословно състояние и вероятното развитие на заболяването. Този въпрос е съществен за изхода по спора, по който лишавайки се от медицинска експертиза, жалбоподателят по първоначалното дело, поради липса на доказателства, е предопределил изхода по спора. Съдът от своя страна не му е указал необходимостта от събирането на цитираното доказателство. В тази връзка следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 171, ал. 2, предложение второ АПК, съгласно която вещи лица съдът може да назначава и служебно. Не е била съобразена и нормата на чл. 168, ал. 1 АПК, съгласно която съдът е длъжен да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от същия кодекс. Н. част от административния акт са експертните медицински становища, чиято правилност е следвало да бъде проверена в съдебната фаза на административния процес. Така неизяснената фактическа обстановка обуславя съществено нарушение на съдопроизводствените правила, съставляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Нормата на чл. 222, ал. 2 АПК предвижда в такива случаи след отмяна на решението, делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанциония съд. По отношение на претендираните от касационния жалбоподател по това дело разноски се съобразява, че към настоящия момент липсва окончателен резултат по спора. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,