Решение № 13116 от 4.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8740/2014 г.

Решение № 13116 от 4.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8740/2014 г., II о., докладчик председателят Светлана Йонкова С решение от 21.05.2014 г. по ад. д. № 3528/2013 г. Пловдивският административен съд е отменил мълчаливи откази на кмета на община Пловдив и главния архитект на община Пловдив за издаване на актове в производство по чл. 150 ЗУТ и издадените след това изрични откази - отказ № 1 от 22.11.2013 г. на главния архитект на община Пловдив за одобряване на технически инвестиционен проект и и издаване на разрешение за строеж и заповед № 130А3040/22.11.2013 г. на кмета на ощина Пловдив за одобряване на ПУП ПРЗ на УПИ 251.1 за жилищно строителство. Пловдивският административен съд е изпратил преписката на на кмета на община Пловдив и главния архитект на ощина Пловдив за ново произнасяне по заявлението на "ЕЙЧ ДЖИ ЕС ПРО" ООД и "ДЖЕЙ АЛЕВИ" ЕООД за одобряване на комплексен проект за инвестиционна инициатива. Решението се обжалва с касационна жалба от кмета на община Пловдив и главния ахитект на община Пловдив. Жалбата е подадена в срок. Жалбоподателите молят решението да бъде отменено като постановено при допуснато нарушение на материалния закон. Ответниците по касационната жалба "ЕЙЧ ДЖИ ЕС ПРО" ООД и "ДЖЕЙ АЛЕВИ" ЕООД са на становище, че е неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура предлага решението да бъде отменено като незаконосъобразно. Върховният административен съд обсъди касационните основания и установи седното: Производството пред Пловдивският аминистративен съд е образувано по жалба на "ЕЙЧ ДЖИ ЕС ПРО" ООД и "ДЖЕЙ АЛЕВИ" ЕООД срещу мълчаливи откази на кмета на община Пловдив и главния архитект на община Пловдив да се одобри комплексен проект за инвестиционна инициатива на УПИ 251.1 по плана на Пловдив по заявлението им от 30.09.2013 г. Впоследствие кметът на община Пловдив е издал заповед № 130А3040/22.11.2013 ., с която изрично е отказал да одобри ПУП ПРЗ за имота, а главният ахитект на община Пловдив е издал изричен отказ № 1/22.11.2013 г. да одобри технически инвестиционен проект и да издаде разрешение за строеж за жилищно строителство в имота. Административните органи са приели, че предложеният от ответните дружества проект не съотвеста на предвижданията на Общия устройствен план на Пловдив. По делото е установено, че представеният проект за жилищно застрояване предвижда такова с отстъп навътре от ограничителните линии на застрояване. Изслушани са и са приети заключения на единична и тройна технически експертизи. Според заключението на единичната експертиза представеният проект предвижда средно застрояване - височина на жилищните сгради до 15 м., което е в противоречие с предвижданията на Общия устройствен план на Пловдив. По този план процесния имот попада в зона за ниско жилищно застрояване - височина на сградите до 10 м. съгласно чл. 23, ал. 1, т . 1 ЗУТ. Според заключението на тройната експертиза, тъй като застрояването е предвидено с отстъп от ограничителните застроителни линии при условията на чл. 24, ал. 3 ЗУТ височината на срадата се запазвала до 10 м., а заедно с котата на билото височината й е 14.45., допустима по закон. Пловдивският административен съд е възприел заключението на тройната техническа експертиза. Приел е, че проектът за застрояване на процесния имот е в съотвествие с разпоредбата на чл. 24, ал. 3 във вр. с ал. 1 ЗУТ. Това са правилата в раздел III "Видове застрояване, параметри на застрояване" от глава III "Устройство на териториите и поземлените имоти". При постановяване на решението Пловдивският административен съд не е допуснал нарушение на закона. Законосъобразно и обосновано, при противоречието между заключенията на експертизите, Пловдивският административен съд е изложил съображения за възприемане на заключението на тройната такава. В проекта за застрояване на процесния имот са спазени изискванията относно характера на застрояването при условията на чл. 24, ал. 3 ЗУТ. Височината на жилищните сгради е определена по правилата на чл. 24, ал. 1 като сгради без корнизи и стрехи. Котата на билото е в рамките на допустимото по чл. 24, ал. 3 ЗУТ. Не е променен характерът на застрояването по чл. 23, ал. 1, т. 1 ЗУТ, тъй като сградите са с височина 14.45 м. заедно с котата на билото, което е допустимо по правилата на чл. 24, ал. 3 ЗУТ. Не е налице противоречие с правилата на Общия устройствен план на Пловдив относно зоната, в която попада имота и за която е предвидено ниско застрояване. Етажността на сградите не е елемент от характера на застрояването, който се определя само от височината им, определена по реда на чл. 24, ал. 1 ЗУТ. Пловдивският административен съд не е допуснал нарушение на закона, като не се е съобразил с мнението на Министерство на регионалното развитие. Това мнение няма задължителен характер за съда. Не се споделя и от настоящата инстанция, тъй като систематичното място на разпоредбата на чл. 24, ал. 3 не предполага връзка с разпоредбата на чл. 134, ал. 6 ЗУТ, която е приложима при изменението на одобрен устройствен план. Решението в частта за разноските може да се допълва или изменя по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 144 АПК. При проверката на основание чл. 218, ал. 2 АПК, Върховният административен съд констатира, че решението на Пловдивския административен съд в частта, с която е отменил мълчаливи откази на кмета на община Пловдив и главния архитект на община Пловдив да се произнесат по заявление от 30.09.2013 г. на двете ответни дружества е недопустимо. След подаването на жалбата срещу мълчаливите откази са последвали изрични такива както на кмета на община Пловдив, така и на главния архитект на същата. Жалбата се счита подадена срещу последвалите изрични откази и само по тях следва да се произнесе съда с решението си. В посочената част решението на Пловдивския административен съд следва да се обезсили и производството по делото да се прекрати. В останалата част като законосъобразно решението на Пловдивския административен съд следва да бъде оставено в сила. Кметът на община Пловдив и главният архитект на община Пловдив следва да бъдат осъдени да заплатят на "ЕЙЧ ДЖИ ЕС ПРО " ООД и "ДЖЕЙ АЛЕВИ" ЕООД разноски по делото за тази инстанция в размер на 2000 лв. адвокатски хонорар. Възражението за прекомерност е неоснователно с оглед характера и сложността на производството. По изложените съображения Върховният административен съд