Решение № 7452 от 7.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3217/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на заместник директора на Агенция Митници, чрез юрк. Петрова, срещу решение 3406/03.02.2025 г., постановено по адм.дело 4646/2024 г. по описа на Административен съд София-град. Касаторът поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен, като постановен при нарушаване на материалния закон и е необоснован - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По същество на спора излага подробни аргументи за законосъобразност на оспореното решение на митническия орган, тъй като в хода на развилото се производство не са представени доказателства, които да обосновават извод, че са налице особени обстоятелства, които са възпрепятствали своевременното връщане на стоките. По изложените съображения иска съдебното решение да бъде отменено и да бъде постановено решение по същество на спора. Претендира разноски за двете съдебни инстанции съгласно представен списък. Ответникът Строително-предприемачески холдинг ЕООД, в депозиран по делото писмен отговор, излага подробни доводи за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София-град е било решение Р-141/32-805223 от 04.04.2024 г., издадено от заместник директора на Агенция Митници, с което се отказва освобождаване от мита и ДДС при реимпорт на върнати стоки след изтичане на тригодишния срок по чл. 203, параграф 1 от Регламент (ЕС) 952 / 2013 г., издаден от заместник директор на Агенция Митници. За да достигне до извод за основателност на оспорването, първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, че от Строително-предприемачески холдинг ЕООД е бил извършен временен износ на стоки, в изпълнение на договор за строителни работи за външни действия 2015 / 369 086 на ЕС, финансиран от бюджета на ЕС, свързан с изграждане на инфраструктурно съоръжение за съхранение на отпадъци в Косово. На 22.08.2023 г. от дружеството било подадено заявление за издаване на решение за освобождаване от вносни мита при реимпорт на върнати стоки след изтичане на тригодишния срок по чл. 203, параграф 1 от Регламент (ЕС) 952 / 2013 г., в резултат на което е издадено оспореното решение, в което се приема, че не е налице основание за удължаване на срока, тъй като посочените от дружеството причини не могат да се приемат като особени обстоятелства по смисъла на чл. 203, параграф 2 от Регламент (ЕС) 952 / 2013 г. Съдът е отменил оспорения акт, като е приел, че митническото решение е издадено от компетентен орган, но при липса на мотиви, защо се приема, че не са налице особени обстоятелства за удължаване на срока от три години и съответно освобождаване от мито на върнатите стоки, като такива са изложени едва с писмената защита, депозирана по предмета на делото. Съдът е извършил подробен анализ на разпоредбата на чл. 19, ал. 2, т. 15 от Закона за митниците /ЗМ/, както и на чл. 203 от Регламент (ЕС) 952 / 2013 г., като е приел, че никъде в приложимата в случая нормативна уредба не е поставено условие особените обстоятелства да са настъпили в рамките на три годишния срок, съответно дружеството да иска удължаването му преди да е изтекъл. По делото е установено още, че митническият орган не е обсъдил представените от страната възражения ведно с доказателства за изтеклия срок, нито в акта са изложени мотиви досежно твърдението, че причината за забавянето е COVID-19 и размириците в Република Косово, което е довело и до съществено нарушение на производствените правила по АПК. Наред с това в акта е констатирано и наличие на вътрешно противоречие, довело до неяснота във волята на административния орган, тъй като не става ясно, дали органът е отказал освобождаване от мито, заради изтеклия три годишен срок или заради това, че стоката не съответства на изнесената. Въз основа на всичко гореизложено съдът е отменил оспореното митническо решение поради неговата незаконосъобразност на основание чл.146, т. 2 и т. 3 от АПК. Решението е валидно, допустимо и правилно и следва да се остави в сила. На основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК /в сила от 01.01.2019 г./ ВАС в настоящия си акт препраща към мотивите на първоинстанционния съд, които възприема като свои. Обжалваното решение е постановено при спазване на съдопроизводствените правила. АС - София-град е изпълнил задължението си по чл.168 от АПК като е извършил съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл.146 от АПК и е установил релевантните за спора фактически обстоятелства. Крайният извод на съдебния състав кореспондира със събраните по делото доказателства и е формиран след тяхната правилна преценка. Правилни са изводите на съда, че актът е издаден от компетентен орган, но при липса на изложени мотиви и при допуснати процесуални нарушения в хода на административното производство. Видно от съдържанието на оспореното решение, митническият орган е приел, че от дружеството не са изложени никакви обстоятелства, които да обосноват прилагането на чл. 203, параграф 1 от Регламент (ЕС) 952 / 2013 г., като нито са обсъдени възраженията на страната, нито представените доказателства, което както правилно е посочил първоинстанционният съд представлява съществено нарушение на производствените правила по АПК и издаване на акт при неспазване на установената форма. Административният орган чисто бланкетно, без да изложи каквито и да било мотиви, е посочил в решението си, че не са налице обстоятелства, които имат характер на особени обстоятелства по смисъла на чл. 203, параграф 2 от Регламент (ЕС) 952 / 2013 г. Видно от съдържанието на административната преписка дружеството е представило подробни писмени обяснения ведно с доказателства, в които са изложени твърдения, че първоначално определеният срок за изпълнение на обекта в Косово е бил многократно удължаван поради различни причини, независещи от изпълнителя, в т.ч. размириците в Косово, включването на нови фирми в изпълнението, разпространението на COVID-19 и т.н.. Нито едно от посочените обстоятелства не е цитирано и обсъдено в оспореното митническо решение, нито са анализирани представените от дружеството доказателства, а директно органът е извел извод, че не са налице особени обстоятелства, за да бъде удължен три годишния срок за реимпорт на процесните стоки. Констатираните пороци са абсолютна предпоставка за отмяна на митническото решение като незаконосъобразно без да се обсъжда спора по същество. Излагането на мотиви едва след сезирането на съда в депозирана по делото писмена защита, както е в процесния случай, не може да се приеме, че изпълнява изискването за мотивираност на акта. Безспорно е налице съществено нарушение на правилата по мотивиране, което е препятствало жалбоподателя да организира защитата си и същото е достатъчно основание за отмяна на административния акт като незаконосъобразен без да се коментират допуснатите в хода на административното произв одство процесуални нарушения. Като е достигнал до същите правни изводи и е отменил оспорения индивидуален административен акт, първоинстанционният съд е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора, основателно се явява искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 1000 лв. на основание чл. 8, ал. 3 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,