Решение № 1522 от 4.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10873/2008 г.

Решение № 1522 от 4.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10873/2008 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на адвокат Димитър Пелов- пълномощник на Даринка Тодорова Алексова от гр. София, срещу решение № 518 от 17.06.2008 г., постановено по адм. д. № 6236 по описа за 2007 г. на Административен съд - София-град. С него е отхвърлена жалбата й срещу заповед № РД-09-355 от 18.07.2007 г. на кмета на район "Надежда" - Столична община, издадена с правно основание в чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ. В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението като се релевират и трите касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По изложените съображения в нея се моли, решението да се отмени, да се отмени и обжалваната заповед на кмета, като вместо нея площта на имота се определи изцяло като свободна от застрояване. Ответната страна не е взела становище. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Намира, че решението е постановено при спазване на материалния закон. Като анализира фактите по делото достига до правния извод, че имотът е изцяло застроен, какъвто е и изводът на съда. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от страна, за която решението е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество тя е неоснователна, по следните съображения: Административният съд - София-град е бил сезиран с жалба срещу заповед № РД-09-355 от 18.07.2007 г. на кмета на район "Надежда"-Столична община, с която на основание чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ, кметът е одобрил решението на техническата служба, според което площта на бившия имот е определена изцяло като застроена. Между страните не е имало спор относно активната легитимация на жалбоподателката, включително и за компетентността на органа, издал обжалваната заповед. За изясняването на застроената част от имота, съдът е допуснал заключение на вещо лице, прието от страните без оспорване. От него е прието за установено, че бившият имот пл. № 50164, кад. лист № 138 попада в границите на урбанизираната територия, определени със ЗРП на м. "Складова зона "Илиянци - Връбница", одобрен със заповед № 634 от 19.12.1960 г. и решение № 9 по протокол № 20 от 22.01.2001 г. Той е с площ от 3 896 кв. м и попада частично в кв. 1, УПИ ХVI - отреден за стоков базар, складове, магазини, общ. обслужване, паркинг, хотел и трафопост; УПИ I - отреден за ДСО-Търговия на едро, клон - София град и УПИ IV - отреден за Софийски окръжен народен съвет. В заключението вещото лице е посочило площта на всяка една от постройките върху бившия имот. В скицата към заключението те са очертани, съответно оцветени и буквено обозначени. Според заключението имотът е изцяло застроен. При така установените факти съдът е извел правен извод, че заповедта на кмета е законосъобразна, поради което е отхвърлил жалбата срещу нея. Така постановеното решение е правилно. Фактите по спора са правилно установени, а съответни на тях са и направените правни изводи. Неоснователен е доводът в касационната жалба за допуснато от съда нарушение на съществени съдопроизводствени правила. Доводът е посочен, без да е обоснован, поради което не може да бъде обсъждан. Неоснователен е и следващият довод за необоснованост на решението. Напротив. Съдът е установил всички факти по спора, които е подвел под приложимата материална норма и е извел правните си изводи. Приел е, че при оспорване на заповедта по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ предмет на съдебен контрол е решението на техническата служба, което се одобрява със заповедта на административния орган, като чрез експертиза го е проверил. На последно място неоснователен е и доводът за допуснато нарушение на материалния закон. Както правилно е приел и съдът в междинното производство по чл. 11, ал. 4 се установява само фактът на извършено застрояване в имота. Законността на застрояването не се проверява. От данните по делото безспорно е установено, че имотът е отреден за обществено мероприятие и е в границите на урбанизираната територия на града. Приложимата хипотеза е чл. 11, ал. 2, т. 2 ППЗСПЗЗ. Мероприятието по отреждането е реализирано, като имотът е плътно застроен. Касае се за комплексно по характер мероприятие, изпълнението на което е пречка за възстановяване на собствеността, според чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ. Неоснователно е позоваването на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ. Тя е относима за поземлени имоти, върху които физически лица са извършили строителство на сграда, което е различно от хипотезата на чл. 10б. По изложените съображения съдът не е допуснал твърдяните в касационната жалба нарушения, които да обуславят отмяна на решението. То като правилно и законосъобразно ще следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение