Решение № 9505 от 18.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13039/2016 г.

Решение № 9505 от 18.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13039/2016 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова Б. А., гражданин на Алжир, е подал касационна жалба срещу решение № 6006 от 29.09.2016 г., постановено по адм. дело № 6042/2016 г. по описа на Административния съд - С. град, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 2501/03.05.2016 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците за отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се отмени административния акт. Председателят на Държавната агенция за бежанците е оспорил касационната жалба и е поискал решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери допустимостта на жалбата и правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, прие следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Административният съд установил, че с молба № 870/29.02.2016 г. Б. А., гражданин на Алжир, поискал предоставянето на закрила. В регистрационния лист е посочено, че Б. А. е роден на 20.11.1987 г. в град Д., Алжир, народност - арабин, семейно положетие - неженен. При проведено интервю на 18.03.2016 г. чужденецът заявил, че не е имал религиозни проблеми, не е бил арестуван, съден и осъждан в Алжир. Б. А. нямал постоянна работа в страната си и затова напуснал Алжир. От правна страна съдът приел, че административният акт е законосъобразен, тъй като изнесените в разказа на кандидата за статут обстоятелства не покриват законоустановените изисквания за предоставяне на закрила. Административният съд посочил, че не са установени данни за наличието на основателни опасения от преследване у чужденеца по посочените в закона причини, за да получи статут на бежанец по чл. 8 от Закона за убежището и бежанците. Б. А. изрично е заявил, че не е имал каквито и да е проблеми, като единствената причина да напусне Алжир е икономическото положение на страната. За законосъобразен бил счетен и отказът на административния орган да предостави на чужденеца хуманитарен статут по чл. 9 от Закона за убежището и бежанците, тъй като преписката не съдържала факти, сочещи на съществуването на реална опасност от тежки посегателства спрямо чужденеца, нито ситуация на безогледно насилие в държавата по произход. Поради това съдът отхвърлил жалбата на Б. А.. Касационната инстанция намира, че решението не противоречи на материалния закон. Административният съд е направил законосъобразен извод, че обстоятелствата в историята на чужденеца не обосновават необходимост от търсената закрила. Няма данни, които да сочат, че той е бил лично преследван в родината си поради своята етническа принадлежност, раса, религия, принадлежност към определена социална група или партия, или поради политическо убеждение, каквито са основанията за предоставяне на статут на бежанец по чл. 8 ЗУБ. Б. А. е заявил, че не е имал никакви проблеми с алжирските власти и не желае да се завърне в родината си, тъй като не може да си намери работа. Касационната инстанция споделя преценката на съда за липса на основание за предоставяне и на хуманитарен статут по чл. 9 ЗУБ. Чужденецът не е направил твърдения за съществуването на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Административният съд е разгледал данните от предоставените официални справки за обстановката в Алжир, и е мотивирал решението си именно с информацията, която се съдържа в тях. Положението в държавата Алжир не би могло да се свърже със съществуването на вътрешен или международен въоръжен конфликт по смисъла на тези понятия, възприети в решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква д) от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В случая тези критерии не са изпълнени, поради което не може да се приеме за основателно оплакването на жалбоподателя за липса на обективност при възприемане на обстановката в страната, в която тероризмът продължавал да съществува. Както беше отбелязано по-горе, кандидатът не сочи данни, които да се интерпретират като състояние на реална опасност, насочена пряко към личността му. Същевременно насилието в държавата, макар и да не е премахнато, не достига ниво, при което всяко лице, което се намира на тази територия, да е заплашено от тежки посегателства. Отмяната на съдебното решение не се обосновава и от оплакването, че съдът не констатирал явната фактическа грешка в решението на административния орган. Вярно е, както твърди касационният жалбоподател, че в едно изречение в решението на председателя на Държавната агенция за бежанците е записано, че чужденецът не е бил принуден да напусне или остане извън Пакистан. Явната фактическа грешка, допусната при посочване на държавата по произход, обаче не обосновава незаконосъобразност на административния акт, тъй като е техническа, а не правна грешка. Тя не засяга волята, която административният орган формира, прилагайки закона, а само нейното изразяване в писмения текст на приетото административно решение. При отсъствието на поддържаното касационно основание решението на административния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд