Решение № 6908 от 9.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14448/2018 г.
ВАСVI отделение09.05.2019 г.докладчик т Росен Василев
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 386 от 08.10.2018 г. по адм. дело № 200/2018 г. на Административен съд – Смолян, и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ жалбата на В. Дуганов срещу решение № 1012-20-61#1/29.06.2018 г. на директора на ТП на НОИ- Смолян, с което е потвърдено Разпореждане № 203-01-34-4/11.05.2018 г. за спиране производството по изплащане на парично обезщетение за безработица, издадено от ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ. ОСЪЖДА В. Дуганов ЕГН [ЕГН], от [населено място], [област], [улица], да заплати на Териториално поделение на Националния осигурителен институт- гр. Смолян сумата от 100,00 (сто) лева, разноски за настоящата инстанция. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 6908 от 9.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14448/2018 г., VI о., докладчик председателят Росен Василев Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ – Смолян, подадена чрез началник отдел "Пенсии", определена съгласно заповед № 1016-40-1028 от 01.10.2018 г. на управителя на НОИ да изпълнява правомощията на директора на ТП на НОИ - Смолян, против Решение № 386 от 08.10.2018 г. по адм. дело № 200/2018 г. на Административен съд - Смолян. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се разноски. Ответникът – В. Дуганов, чрез пълномощника си адвокат Дуганов изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като съобрази доказателствата по делото, оплакванията, становищата и заключенията на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, се явява основателна. По делото е установено, че е сключен временен трудов договор между "SERV. AGRICOLAS LYUBO" SLU, представлявано от Л. Стефанов, в качеството му на работодател и В. Дуганов, като земеделски работник. Продължителността на договора е от 22.01.2018 г. до 05.02.2018 г. В. Дуганов е подал заявление на 09.02.2018 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица, като е приложил към него и документ за удостоверяване на осигурителни периоди от друга държава-членка със СЕД U002. В него е декларирано трудово правоотношение с дружеството "SERV. AGRICOLAS LYUBO, SLU", прекратено от 06.02.2018 г. Във връзка с депозираните заявления от страна на лицето е изпратено писмо до Дирекция "ЕРМД" към ЦУ на НОИ за удостоверяване на осигурителните периоди и доходи със СЕД U002 и СЕД U004. С Разпореждане № 203-01-34-1 от 09.02.2018 г. ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ - Смолян на основание чл. 54г, ал. 4 от КСО е спрял производството по отпускане на парично обезщетение за безработица на жалбоподателя. Това разпореждане не е оспорено и е влезнало в сила, след което е изпратен преносим документ U1, издаден от компетентната институция на Кралство Испания, с който се удостоверява период на осигурена заетост по законодателството на Испания за времето от 22.01.2018 г. до 05.02.2018 г. вкл., основание за прекратяване на осигуряването - изтичане на срока на договора и осигурителен доход за периода на осигурената заетост – 778. 40 евро. С разпореждане от 17.04.2018 г. производството по отпускане на обезщетението на Дуганов е възобновено и с разпореждане на 18.04.2018 г. се отпуска Парично обезщетение за безработица /ПОБ/ за времето от 06.02.2018 г. до 05.10.2018 г. в размер на 72. 84 лв. дневно. Във връзка с подадената информация от ЦУ на НОИ, свързана със завишения брой на изплащане парични обезщетение за безработица, отпускани при прилагане правилата на Регламент ЕО № 883/2004 г. от страна на Главна дирекция "Национална полиция" /ГД "НП"/ е поискана справка относно задграничните пътувания на лицето, след което издадено оспореното разпореждане. По повод получените данни с писмо вх. 4008-20-16 от 24.04.2018 г. на ГД "НП" с което е уведомен административния орган, че лицето не е напускало територията на РБ за осъществяване на трудова дейност в Кралство Испания са предприети действия за потвърждаване периода на заетост на лицето, свързани с изясняване на осигурителния стаж в пряка връзка с прилагане разпоредбите на международните договори, по които РБ е страна. При тези обстоятелства е издадено разпореждане № 203-01-34-4 от 11.05.2018 г. Ръководителя на осигуряването за безработица е спрял изплащането на така отпуснатото парично обезщетение за безработица на основание чл. 54г, ал. 4 от КСО. Разпореждането е получено от Дуганов и оспорено в предвидения от закона срок пред директора на ТП на НОИ – Смолян. С писмо изх. № 345000-4879/12.06.2018 г. Областна дирекция на МВР-Смолян е уведомила директора на ТП на НОИ-Смолян, че В. Дуганов за периода 22.01.2018 г. -05.02.2018 г. има задгранично пътуване, като е отразено влизане на РБ през ГКПП Аерогара София на 23.01.2018 г. По делото е приложено като доказателство и писмо изх. № 1029-20-748/07.06.2018 г. от което е видно, че ТП на НОИ-Смолян е предприело проверка във връзка с изяснява въпроса за командироването на лицата от посоченото дружество. На 29.06.2018 г. директорът на ТП на НОИ- Смолян е издал решение № 1012-20-61#1, с което оставя в сила разпореждането от 11.05.2018 г. за спиране на производството по изплащане на парично обезщетение за безработица. За да отмени това решение и потвърденото с него разпореждане, както и да изпрати преписката по заявлението на В. Дуганов за отпускане на ПОБ, спряно с разпореждането, за ново произнасяне, административният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, защото не е изяснена фактическата обстановка и са нарушени разпоредбите на чл. 9, ал. 2, чл. 35 и чл. 36 от АПК, и нарушение на материалния закон. Така постановеното решение е неправилно. Според текста на чл. 54а, ал. 1, т. 3 от КСО, редакцията към момента на подаване на заявлението, право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването и които не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда, или законодателството на друга държава. С разпоредбата на чл. 54г, ал. 4 от КСО, относимата редакция, е допусната възможност длъжностното лице по чл. 54ж, ал. 1 да спира с разпореждане производството по отпускането или изплащането на обезщетението за безработица, когато има данни, които могат да доведат до издаване на разпореждане за отказ или прекратяване изплащането на обезщетението. В случая е констатирано несъответствие за периода на осигурена заетост на лицето в Испания, който е удостоверен с документ U1 и данните предоставени от ГД"НП" към МВР от страна на ТП на НОИ-гр. Смолян. В представения временен трудов договор е посочено, че работният център /местоработата/ на Дуганов е в Испания за времето от 22.01.2018 г. до 05.02.2018 г., а от писмото на МВР е видно, че лицето се е завърнало на територия на република България на 23.01.2018 г. Налице необходимост от една страна да се установи истинността на подаваните данни от осигурителя "SERV. AGRICOLAS LYUBO, SLU" и упражняваната трудова дейност от лицето в контекста на неоспорените от него данни за пребиваването му на територията на РБългария в периода, в който е следвало да извършва трудова дейност, както и за режима на командироване, за който не е постъпвало заявление в Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" в изпълнение на чл. 12, ал. 1 от НУРКИРСРПУ /Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги/. Поради това от страна на ТП на НОИ - Смолян до Дирекция "ЕРМД", законосъобразно и правилно е било спряно административното производство по изплащане на ПОБ на лицето. Спирането има временен обезпечителен характер и охранява предотвратяването на неоснователни плащания по държавното обществено осигуряване. В този смисъл разпореждането на спиране на образуваното административно производство по изплащане на обезщетението за безработица доказва необходимостта от извършване на проверка на претендираните осигурителни права на лицето, свързани с отпускането на съответното социално плащане и зачитане на осигурителни периоди за положен труд на територията на друга държава членка на Европейския съюз. Една такава мярка-спиране на производството по отпускане на обезщетение за безработица- не би надхвърлила необходимото постигане на ефективна координация на социална сигурност между двете държави членки на ЕС, защото последните остават отговорни за социалноосигурителни схеми. Ето защо обжалваното решение на директора на ТП на НОИ-гр. Смолян и потвърденото с него разпореждане са в съответствие с принципа на пропорционалност, който е основополагащ за правото на ЕС, част от което е и Регламент 883/2004. В случая административният съд приемайки, че оспореното решение на директора на ТП на НОИ-Смолян е незаконосъобразно на основанията посочени в чл. 146 от АПК, е формирал неправилни мотиви, че липсват данни, които могат да доведат до издаване на разпореждане за отказ или прекратяване на изплащането на парично обезщетение за безработица. Неправилни са изводите на административния съд, че оспорваните актове са постановени при неизяснена фактическа обстановка. Това налага обжалваното решение да бъде отменено и вместо него постановено друго по същество, с което да бъде отхвърлена жалбата на В. Дуганов. Във връзка с изхода на спора пред настоящата инстанция, в тежест на ответника следва да бъдат поставени заявените от касатора разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение, които съгласно изискванията на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ възлизат на сумата от 100, 00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение