Решение № 11907 от 10.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14715/2014 г.

Решение № 11907 от 10.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14715/2014 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), изпълняващ функциите на Разплащателна агенция срещу решение № 5900 от 8.10.2014 г., постановено по административно дело № 2988/2014 г. от Административен съд София (АССг), с което е отменена негова заповед № 262/21.02.2014 г. По наведени доводи за неправилност на решението, поради необоснованост довела до постановяването в нарушение на материалния закон, се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което жалбата срещу административния акт бъде отхвърлена. Претендира присъждане на направените деловодни разноски. Ответникът по касационната жалба - Надежда Пламенова Иванова-Гълъбова чрез процесуален представител в съдебно заседание и в представен писмен отговор оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Също претендира заплащане на деловодни разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила, но в нарушение на материалния закон и неговата цел. Основният спорен въпрос между страните е налице ли са материално правните предпоставки за постановяване на оспорената заповед - реално съкращение на длъжността, заемана от Иванова-Гълъбова - "главен експерт" в дирекция "Договаряне по ПМРСР", отдел "Контрол върху обществените поръчки и прилагане на стратегии за местно развитие" в ДФЗ. Съдът въз основа на събраните по делото доказателства е констатирал, че с утвърждаването на длъжностното разписание в сила от 21.02.2014 г. непроменен общият брой на служителите в ДФЗ в сравнение с това от 10.02.2014 г., като съответно няма такава промяна и в броя на служителите заемащи служебно правоотношение в дирекция "Договориране по ПМРСР". Запазен е броят на отделите в дирекцията, които са запазени и като наименования. Броят на служители в отдел "Контрол върху обществените поръчки и прилагане на стратегии за местно развитие", в който е заемала длъжност Иванова-Гълъбова също е запазен на 23 щатни бройки, като е намален броят за длъжността "главен експерт", заемана от нея от 13 на 11 щатни бройки, намален е и броят за длъжността "старши експерт" с една щатна бройка, но са създадени три нови щатни бройки за длъжността "технически сътрудник". Последната, за разлика от предишните две изисква по-ниска квалификация - изискването е за средно, а не за висше образование и не изисква наличие на професионален опит. От представената по делото от процесуалния представител на Изпълнителния директор на ДФЗ - РА Процедура за подбор и назначаване на персонала в ДФЗ - Въведение се установява, че промени в щатното разписание, съкращаване на длъжности или откриване на нови се извършва със заповед на Изпълнителния директор, след внасяне, разглеждане и приемане на решение на Управителния съвет на ДФЗ за изменение на числеността на организационните структури на Фонда. В случая тази процедура не е спазена, като длъжностното разписание в сила от 21.02.2014 г. е утвърдено с негова заповед № Сз-8-13/2/21.02.2014 г. на основание чл. 10, т. 8 от Устройствения правилник на ДФЗ, уреждаща правомощието му да утвърждава структурата на административните звена и длъжностните и поименните разписания и във връзка с докладна записка № С-8-11/20.02.2014 г. на Главния секретар на фонда. Липсват доказателства за налично решение на УС на ДФЗ, при което само на това основание извършеното съкращение е незаконосъобразно, като извършено при утвърждаване на новото длъжностно разписание в нарушение на предвидените правила. При това следва да бъде посочено, че в случая извършената промяна в длъжностното разписание е в нарушение и на принципите по чл. 2, т. т. 1, 2, 4, 6 и 7 от Закона за администрацията (ЗА) за законност, откритост и достъпност, ефективност, предвидимост и обективност и безпристрастност. При така допуснатите нарушения направената промяна не осигурява възможност на администрацията на ДФЗ да осъществява своята дейност в интерес на обществото и в съответствие с Конституцията и с другите нормативни актове (чл. 2, ал. 2 ЗА). Същата освен това е осъществена и в нарушение на принципите за законност (чл. 4 АПК), съразмерност (чл. 6 АПК) и последователност и предвидимост (чл. 13 от АПК), които всички административни органи са длъжни да съблюдават при изпълнение на правомощията и задълженията си. В съответствие със задълженията си по чл. 168 АПК, при извършената пълна проверка за законосъобразност съдът съпоставя утвърдените с длъжностната характеристика, за длъжността, заемана от Иванова-Гълъбова системата от функции, задължения и изисквания с тези на новосъздадената длъжност "технически сътрудник". При тази съпоставка макар да не е посочено изрично в решението, се установява, че основните цели и области на дейност съвпадат, макар изискванията към тях, предвид по-ниските изисквания към новосъздадената длъжност да са различни, като съответно са по-ниски за длъжността "технически сътрудник". С оглед на така установените факти обоснован и законосъобразен е изводът, че в случая не е налице реално съкращение на длъжността, заемана от ответницата по касационната жалба, тъй като длъжността, заемана от нея продължава да съществува като система от функции и задължения. Отделен е въпросът, че при тази съпоставка безспорно се установява, че същата е отговаряла напълно на изискванията за заемане на по-ниската длъжност, доколкото притежава по-висока степен на образование и има професионален опит, който е именно в конкретната област на дейност. Настоящият състав намира, че в случая е налице и друго нарушение на приетите от органа по назначението административнопроизводствени правила за издаване на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение с Иванова-Гълъбова, доколкото в цитираната по-горе Процедура за подбор и назначаване на персонала в ДФЗ е предвидена изрично процедура по извършване на подбор. В раздел Въведение, т. 2 е предвидено, че незаети или освободени длъжности се заемат след провеждане на подбор, след определяне на изискванията за длъжността от ръководителя на съответното структурна звено към кандидатите по т. 3. Тези разпоредби кореспондират с тези по Раздел II - Одобряване от предвидените в процедурата етапи, съгласно която след подаване на докладна записка за разкриване на нов щат за нововъзникващо работно място или за ново назначение, при освободено работно място Изпълнителния директор на ДФЗ е компетентен на първо място да вземе решение да предложи работното място на служител на Фонда, показал професионален опит и умения и отговарящ на изискванията за заемане на длъжността, на второ да разпореди обявяване на вътрешен подбор и едва след това да предприеме действия за подбор на външни кандидати за длъжността. В случая така предвидената от органа процедура не е спазена. Действително ЗДСл не предвижда задължение за органа по назначението за извършване на подбор, но при наличието на утвърдена именно от органа процедура, която изрично предвижда извършване на такъв, предвид посочените по-горе основни принципи на административното производство, залегнали в АПК и константната практика на ВАС в тази насока настоящият състав намира, че в конкретния случай органът е бил длъжен да проведе утвърдената от него процедура, което в случая не е сторено и е самостоятелно основание за незаконосъобразност на оспорената пред първоинстанционния съд заповед. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото ДФЗ - Разплащателна агенция следва да бъде осъдена да заплати на Надежда Пламенова Иванов-Гълъбова направените пред тази инстанция деловодни разноски в размер на 1000 лв., представляващи възнаграждение за един адвокат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение