Решение № 13042 от 3.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8/2015 г.

Решение № 13042 от 3.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8/2015 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Светла Любенова Иванова против решение № 6360 от 27.10.2014 г., постановено по адм. д. № 7150/2014 г. по описа на Административен съд София-град. Касаторката навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - директорът на Дирекция "Управление на собствеността и социални дейности" - МВР, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес от обжалването и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Светла Любенова Иванова против заповед № АС-997/19.06.2014 г. на директора на Дирекция "Управление на собствеността и социални дейности" - МВР, с която на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР отм.) е прекратено служебното правоотношение на жалбоподателката. За да постанови този резултат съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същата е в съответствие с материалните норми на закона и с неговата цел. Решението е постановено в съответствие с материалния закон. По несъмнен и безспорен начин по делото е установено, че жалбоподателката има общ осигурителен стаж към 19.06.2014 г. в размер на 32 години, 7 месеца и 10 дни, от които общ осигурителен стаж във ведомствата по чл. 69 от КСО в размер на 19 години, 3 месеца и 11 дни. Към датата на издаване на заповедта разпоредбата на чл. 69, ал. 2, т. 2 от КСО е изисквала 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като държавни служители по посочените в ал. 2 закони, по Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" и като военнослужещи по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България или като следователи и младши следователи или изискването е за 18 години осигурителен стаж във ведомствата по чл. 69 от КСО. Правилото на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР (отм.) регламентира, че служебното правоотношение на държавния служител в МВР се прекратява при придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от КСО - по искане на служителя или по инициатива на органа по назначаването. Следователно като е приел, че по отношение на Светла Иванова са осъществени материалноправните предпоставки за издаване на оспорената заповед Административен съд София-град е постановил решение в съответствие с материалния закон. Законосъобразен е и изводът на съда, че при постановяване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Заповедта е издадена при спазване на предвидените в чл. 268, ал. 1 от ППЗМВР (отм.) процедурни изисквания - по инициатива на органа по назначаването. Фактът, че липсва предложение за прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателката не обосновава извод за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Инициативата на органа по назначаването намира израз в предприемане на действия по издаване на индивидуалния административен акт и производството се счита за започнало с първото процесуално действие. В закона липсва императивно изискване за изготвяне на предложение, което е само една правна възможност, по аргумент от чл. 268 от ППЗМВР (отм.). Доводът в касационната жалба за незаконосъобразност на оспорената заповед, тъй като в действащия ЗМВР - чл. 226 не е налице такова правно основание за прекратяване на служебното правоотношение, е неоснователен. Съгласно нормата на чл. 142, ал. 1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Освен това правилото на § 15, ал. 2 от ПЗР на ЗМВР регламентира, че образуваните и неприключили до влизането в сила на закона производства за прекратяване на служебни правоотношения се довършват по досегашния ред. При постановяване на обжалваното решение съдът не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът е указал доказателствената тежест на страните, проверил е оспорения административен акт на всички основания съгласно правилото на чл. 168, ал. 1 вр. чл. 146 от АПК, обсъдил е доводите страните и събраните по делото доказателства и е направил обоснован извод за законосъобразност на оспорения административен акт. Жалбоподателят не е изложил нито пред първоинстанционния съд, нито в касационното производство доводи за незаконосъобразност на заповедта поради противоречието й с целта на закона. Ето защо липсата на мотиви, обосноваващи заключението, че такова несъответствие не е налице не води до неправилност на обжалваното решение. Още повече, че оспореният административен акт е издаден и в съответствие с целта на закона, тъй като прекратяването на служебното правоотношение на посоченото в заповедта основание е свързано с ефективността на служителите на МВР и специфичните им функции. С Решение № 18/1997 г. по к. д. № 12/1997 г. е прието, че правото на едно лице да заема определена длъжност не е абсолютно по своя характер, а подлежи на определени ограничения от обективен и субективен характер. В случая законодателят е предвидил този ред на пенсиониране, а също и по-ниска пределна възраст за работа в МВР именно като такива ограничения с оглед спецификата на работата на служителите в МВР. С оглед на изложеното, Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и с оглед направеното искане и на основание чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да се осъди Светла Любенова Иванова да заплати на министерството на вътрешните работи сумата 400 лв., представляваща юрисконсулско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,