Решение № 7833 от 28.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11429/2015 г.

Решение № 7833 от 28.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11429/2015 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "К. Ф." ЕООД - гр. С. чрез процесуалния си представител адв. С. П. срещу решение № 1279/22.07.2015 г., постановено по адм. дело № 299/2015 г. по описа на Административен съд - гр. Б., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № Р-20-1400938-091-01/07.11.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. Б., потвърден с решение № 9/12.01.2015 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Б. при ЦУ на НАП за определените на дружеството данъчни задължения за корпоративен данък, както следва: за 2010 г. в размер на 44 962,96 лв. и лихви - 17 821,35 лв.; за 2011 г. в размер на 47 854,45 лв. и лихви - 20 152,25 лв.; за 2012 г. в размер на 49 239,65 лв. и лихви - 12 488,93 лв. и за 2013 г. в размер на 75 197,38 лв. и лихви - 4 627,89 лв. Релевира се оплакване за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Изводите, направени от съда, според касационния жалбоподател противоречат на преобладаващата съдебна практика на ВАС, като е налице позоваване на решения на Осмо отделение по адм. дела № 7196/2014 г., 5508/2013 г., № 15717/2013 г. и 6153/2011 г. Според касационния жалбоподател в посочените решения е направено ясно разграничение между неплатени в срок задължения и такива, подлежащи на принудително изпълнение и се приема, че подлежащи на принудително изпълнение задължения по смисъла на чл. 167 ЗКПО са задължения, по които е изтекъл срока за доброволно плащане и са налице действия за образуване на принудително изпълнение. Касационният жалбоподател изразява несъгласие със сочената от първоинстанционния съд практика на ВАС, Първо отделение по адм. дело № 11673/2014 г., като счита, че това решение е неотносимо към настоящия случай и е постановено при различна фактическа обстановка. Иска се отмяна на обжалваното решение и отмяна на ревизионния акт. Обжалва се решението и в частта на разноските. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адв. С. П.. Претендира се и присъждане на направените по делото разноски съобразно представения списък. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Б. при ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител юриск. Монев я оспорва с искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 5 254 лв., а в случай, че касационната жалба се уважи претендираното адвокатско възнаграждение да се присъди без ДДС. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отхвърли жалбата на "К. Ф." ЕООД срещу посочения по-горе ревизионен акт за определените данъчни задължения за корпоративен данък, както следва: за 2010 г. в размер на 44 962,96 лв. и лихви - 17 821,35 лв.; за 2011 г. в размер на 47 854,45 лв. и лихви - 20 152,25 лв.; за 2012 г. в размер на 49 239,65 лв. и лихви - 12 488,93 лв. и за 2013 г. в размер на 75 197,38 лв. и лихви - 4 627,89 лв., вследствие непризнато преотстъпване на корпоративен данък на основание чл. 167 ЗКПО, първоинстанционният съд е приел, че са налице условията на чл. 167 ЗКПО, при които такова преотстъпване не се извършва. Според съда от данните по делото се установява, че за всяка една от ревизираните години към 31 декември дружеството е имало за довнасяне ДДС: към 31.12. 2010 г. - 70 544,08 лв.; към 31.12.2011 г. - 299 672,32 лв.; към 31.12.2012 г. - 302 361,21 лв. и към 31.12.2013 г. - 216 032,66 лв. и лихви - 4 414,86 лв., поради което на основание чл. 167, ал. 1, т. 1 и 3 ЗКПО не е следвало в ГДД по чл. 92 ЗКПО за съответната година да се вписва преотстъпения данък. Констатирано е в обжалваното решение, че преотстъпването на корпоративен данък е извършено в нарушение изискването на чл. 189б, ал. 2, т. 4 ЗКПО, т. е. да не превишава 50 на сто от активите и този факт е приет за безспорен по делото. Съдът е обсъдил разпоредбата на чл. 209, ал. 2 ДОПК, в която изрично са посочени изпълнителните основания, въз основа на които може да бъде предприето принудителното изпълнение на публични вземания, между които са ревизионен акт, независимо дали е обжалван, декларация, подадена от задълженото лице с изчислени от него задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски, както и актовете по чл. 106 и чл. 107 ДОПК. Съдът е съобразил, че чл. 167, ал. 1, т. 1 ЗКПО изрично не сочи, че лихвата следва да подлежи на принудително изпълнение, за да се откаже преотстъпването на корпоративен данък, като е приел, че при граматичното тълкуване на чл. 167, ал. 1, т. 3 ЗКПО следва извод, че в т. 3 лихви за закъснение са свързани с невнесени в законоустановения срок публични задължения. Относно възражението на жалбоподателя, че подлежащо на принудително изпълнение е само това задължение, спрямо което е образувано изпълнително производство и в тази връзка е налице позоваване на съдебна практика на ВАС, Първо отделение по адм. дело № 11674/2014 г. Обжалваното решение е правилно постановено. Спорът между страните по делото се свежда до тълкуване на разпоредбата на чл. 167 ЗКПО относно подлежащите на принудително изпълнение публични задължения. Касае се за данъчно облекчение за търговците, изразяващо се при наличие на определени предпоставки преотстъпване на дължимия подоходен данък, т. е. да не внася определен размер от този данък. В този смисъл е и дефиницията на това право, съдържаща се в чл. 166 ЗКПО и това е правото на данъчно задълженото лице да не внася в републиканския бюджет определените по реда на ЗКПО суми за корпоративен данък, които остават в патримониума на задълженото лице и се разходват за целите, определени със закон. Настоящият съдебен състав на ВАС, Първо отделение не споделя оплакването на касационния жалбоподател, както и сочената от него съдебна практика, че за да се приложи разпоредбата на чл. 167, ал. 1 ЗКПО е следвало да е налице покана за доброволно изпълнение, а това означава, че не е могло да се пристъпи към принудително изпълнение и затова не са били налице подлежащи на принудително изпълнение публични задължения по смисъла на цитираната разпоредба. Наличието на неплатени публични задължения или лихви към 31 декември на съответната година означава, че са налице подлежащи на принудително изпълнение на посочените задължения. Установено е безспорно по делото, че към 31 декември на съответната ревизирана година "К. Ф." ЕООД има непогасени задължения за ДДС по справки-декларации, които той е подал. Правилно първоинстанционният съд се е позовал на чл. 209, ал. 1 и 2 ДОПК. Неоснователно касационният жалбоподател изразява становище, че за да се приложи чл. 167 ЗКПО, е следвало да е налице покана за доброволно изпълнение и затова според него не може да се пристъпи към принудително изпълнение по смисъла на тази разпоредба, както и че за да са подлежащи на принудително изпълнение публични задължения означава да е започнало производството по тяхното принудителни изпълнение. Данъчните норми, като част от публичното право не подлежат на разширително тълкуване, а следва да се прилагат стриктно. Независимо кое тълкуване ще се приложи систематическо, граматическо или логическо, досежно разпоредбата на чл. 167 ЗКПО, то за подлежащите на принудително публични задължения не означава, че за тях е следвало да е започнало производството по принудително изпълнение. Подлежащите на такова изпълнение в процесния случай задължения за довнасяне на ДДС по подадени от ревизираното дружество справки-декларация, означава че като публични вземания на държавата те подлежат на принудително изпълнение, ако не се заплатят в законоустановения срок. Законодателят не е обвързал задължението за публични вземания със започнало вече производство по принудително изпълнение, т. е. за тяхното събиране. Подлежащи на принудително изпълнение публични задължения означава, че те са изискуеми и ликвидни. В този смисъл без всякакво значение е дали жалбоподателят е получил от публичния изпълнител покана по чл. 182 ДОПК за доброволно плащане, която представлява предварителния етап за пристъпване към принудителното събиране на задълженията. При положение, че е налице изпълнително основание, каквато съгласно чл. 209, ал. 2 ДОПК представлява справка-декларация по ЗДДС, в която дружеството е посочило в какви размери дължи ДДС и след като тези задължения са изискуеми и ликвидни, то по смисъла на чл. 167 ЗКПО представляват подлежащи на изпълнение. Установеното от съда нарушение по чл. 189, ал. 2, т. 4 ЗКПО е следвало да се обсъжда, ако не са били налице пречките, визирани в чл. 167, ал. 1, т. 1 и 3 ЗКПО. При положение, че незаконосъобразно касационният жалбоподател е преотстъпил корпоративен данък за ревизираните години в подадената от него ГДД по чл. 92 ЗКПО, то такова не се дължи, поради което остава неотносимо наличието или не на нарушението по чл. 189б ЗКПО. Същата би била релевантна само ако законовите предпоставки за преотстъпването са били изпълнени от задълженото лице и едва тогава е следвало да се обсъжда допуснатото нарушение - преотстъпването на данъка да не превишава 50 на сто от активи. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е постановено в съответствие с приложимия материален данъчен закон - ЗКПО и като правилно следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Предвид изхода на делото и направеното искане от процесуалния представител на ответната приходна администрация, на същата се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 5 253,54 лв. основание чл. 161, ал. 1 ДОПК. Водим от горното и в същия смисъл, Върховният административен съд, Първо отделение