Решение № 15241 от 10.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5578/2018 г.

Решение № 15241 от 10.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5578/2018 г., V о., докладчик съдията Анна Димитрова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), чрез процесуален представител, срещу решение № 1782/20.03.2018 г. по адм. дело № 13809/2017 г. на Административен съд - София - град, с което е отменена негова заповед рег. № 513 з - 8209/16.11.2017 г. Касаторът поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание, чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - необсновано и материалноправно незаконосъобразно, иска отмяната му, отхвърляне на жалбата срещу заповедта и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът по касационна жалба - Н. К., чрез процесуален представител, в съдебно заседание и в писмени бележки, иска оставяне на решението в сила и присъждане на направените разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АССГ е приел за установено, че с оспорената пред него заповед, издадена от директора на СДВР, на Н. К. - полицейски инспектор VI степен в 01 група "Идентификация и технически контрол на МПС" на 04 сектор "Пътни превозни средства" към отдел "Пътна полиция" при СДВР на основание чл. 200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР - "нарушаване на етичните правила за поведение на държавните служители в МВР" е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца, за това че на 06.03.2017 г. е изготвил докладна записка № Я -4553/14.03.2017 г. до началник отдел "Пътна полиция" относно предложение за регистрация на лек автомобил марка "Ланд Роувър" без регистрационен номер, собственост на "ХДИ Застраховане" АД, в която некоректно е отразил данните за № на рама съобразно съдържанието на документите, приложени към докладната записка, без да установи реалните данни и факти, относими към преписката. Заповедта според АССГ е издадена от компетентен орган, в изискуемата форма, съдържа необходимите реквизити и е при издаването й са спазени административно производствените правила. Съдът е установил, че в постановлението и в докладната записка, изписаният видим номер на рама се различава от изписания в експертния доклад, но е приел, че при възпроизвеждане на видимия номер на рамата, който е пренабит вместо оригиналния, държавният служител законосъобразно се е ръководел от записаното в постановлението на прокурора от СРП, с което противозаконно отнетият автомобил е върнат на собственика, тъй като постановлението е задължително за него на основание по аргумент от чл. 197 НПК и чл. 15, ал. 4 ЗМВР. В нито един от относимите към казуса нормативни актове не се съдържа задължение за изготвилия докладната записка да извърши оглед на автомобила и да коригира допусната от прокурора фактическа грешка при изписване на видимия номер на рамата в прокурорското постановление. Изложеното е мотивирало АССГ да приеме, че заповедта, е материалноправно незаконосъобразна и противоречи на целта на закона. Така постановеното решение е правилно. Настоящият съдебен състав споделя изложените от АССГ доводи, че К. не е нарушил посочената в оспорената заповед т. 64 на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, според която държавният служител дава точен и обективен отчет пред своите ръководители за изпълнението на възложената му задача, тъй като в докладната записка е цитирал съдържанието на прокурорското постановление и кой е видимият номер на рама според същото постановление. Полицейският инспектор няма правомощия да констатира допуснати явни фактически грешки в актовете на прокурора, издадени по реда на НПК, нито пък ответникът по касационна жалба има нормативно определено или с длъжностна характеристика или вътрешнослужебен акт задължение да огледа автомобила и да констатира действителния видим номер, когато той се различава от този по прокурорското постановление. Правилни са доводите на АС, че целта на изготвената докладна записка е възстановяване на оригиналния номер на рамата, по отношение на който в оспорената заповед се приема, че е изписан в съответствие с документа за собственост и експертния доклад. Основният довод на касатора, че АССГ е пропуснал да изследва чл. 6, ал. 1, т. 1 от Инструкция № I-185/06.02.2002 г. освен, че представлява недопустимо позоваване за пръв път в касационната жалба на ново правно основание за издаване на оспорената заповед, което не е посочено в нея, не е и съобразено с цитирания текст на инструкцията, създаващ задължения за комисията, назначена по реда на чл. 5 от същата инструкция, но не и за изготвилия докладната записка К.. К. дори не е член на комисията, работила по преписката за възстановяване номера на процесния лек автомобил, видно от съдържанието на протокола й от 28.03.2017 г. (л. 269). Предвид изложеното обоснован и законосъобразен е изводът на АССГ, че К. не е осъществил състава на посоченото в заповедта дисциплинарно нарушение и му е наложено дисциплинарно наказание в нарушение на материалноправната норма чл. 200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР, както и в противоречие с целта на закона - да бъдат налагани дисциплинарни наказания само на служителите на МВР, извършили дисциплинарни нарушения. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираното от касатора юрисконсултско възнаграждение. На ответника по касационна жалба следва да присъдят направените в касационната инстанция разноски - заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 700 ( седемстотин) лева на основание чл. 143, ал. 1 АПК, платими от СДВР. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение.