Решение № 11345 от 13.09.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4195/2011 г.

Решение № 11345 от 13.09.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4195/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Станимир Кръстев Станчев от гр. Русе, против Решение № 337/11.01.2011 г., постановено по адм. дело № 799 от 2010 г. по описа на ВАС, трето отделение. Посочените касационни основания за отмяна се свеждат до неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и произнасяне по същество с отмяна на оспорената заповед. Ответникът - министърът на вътрешните работи, оспорва касационната жалба и моли да се остави в сила обжалваното решение, като обосновано и законосъобразно. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно. Като разгледа касационната жалба на посоченото в нея основание и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съобразно чл. 218, ал. 2 АПК, намира същата за НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на настоящия касатор срещу заповед № К-7557/23.09.2009 г., на министъра на вътрешните работи, с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение на държавен служител на МВР на основание чл. 224, ал. 2, т. 1 и 4, чл. 227, ал. 1, т. 10, чл. 246, т. 1 и чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗМВР, във вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР за това, че на 10.02.2009 г. около 22.30 ч. в гр. Русе при управление на л. а. "Рено Клио" жалбоподателят е предизвикал ПТП и в нарушение на т. 7 и 17 б. в от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, утвърден с министерска заповед № Iз-2013/08.11.2006 г. след употреба на алкохол или на друго упойващо вещество е напуснал местопроизшествието и след като е бил открит у дома му е отказал да изпълни разпореждането на компетентен орган на ПП-КАТ за установяване управлението на МПС след употреба на алкохол. Деянието на жалбоподателя е определено като несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР и с него е уронен престижът на службата - станало е достояние на други служби на МВР и на местната общественост. В жалбата си до съда, лицето е отричало извършване на деянието, вкл. и качеството на водач на МПС, но тези твърдения не са установени с доказателства. Тричленният състав на Върховния административен съд е извел извод за законосъобразност на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание. Преценено е, че извършването на деянието, описано в атакувания административен акт, е установено от материалите в дисциплинарната преписка, а така също, че описаната фактическа обстановка съответства на правната квалификация за налагане на дисциплинарното наказание. Прието е също така, че производството за налагане на дисциплинарното наказание е проведено законосъобразно. Преценено е, че нарушението е станало извън работно време и няма връзка с изпълнение на служебните задължения, но представлявало неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР по смисъла на чл. 224, ал. 2, т. 4 от ЗМВР и затова съставлява дисциплинарно нарушение. Съдът е преценил като основателен изводът на дисциплинарнонаказващия орган, че управляването на МПС с концентрация на алкохол, придружено от ПТП, допуснато от водача в това състояние и последващото му поведение, задължително води до налагане на дисциплинарно уволнение по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР и т. 17 от Етичния кодекс, утвърден със заповед № Iз-20138 8.11.2006 г. на министъра на вътрешните работи. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно, съобразено с изяснената по делото фактическа обстановка. Въз основа на събраните по делото доказателства /писмените документи, съдържащи се в дисциплинарната преписка/ и свидетелски показания, съдът е направил основателен извод, че жалбоподателя е извършил дисциплинарното нарушение за което е санкциониран, а поведението му по време на инцидента и след това основателно е квалифицирано като уронващо престижа на професията и правилно е подведено под разпоредбите на чл. 224, ал. 2, т. 1 и т. 4 от ЗМВР и чл. 227, ал. 1, т. 10 от същия закон. Съгласно разпоредбата на чл. 224, ал. 2, т. 1 ЗМВР дисциплинарните нарушения са: неизпълнение на разпоредбите на ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на ръководството на МВР и на преките ръководители. Същото се сочи и в разпоредбата на чл. 3 на Инструкция № Iз-1015 от 04.07.2006 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР, с която е отменена Инструкция № I-85/1999 г.: "Нарушение на служебната дисциплина е това противоправно деяние, което е извършено умишлено или по непредпазливост от служител в МВР и е обявено за наказуемо от ЗМВР, ППЗМВР или КТ". Регламентирано е, че служителите на МВР са длъжни да изпълняват задълженията си, произтичащи от функциите на министерството, както по времето, когато са на служба, така и извън установеното работно време и да имат поведение, което съответства на изискванията към заеманата от тях длъжност. Дисциплинарно наказание "уволнение" се налага задължително в случаите, посочени в чл. 227, ал. 1 ЗМВР, като т. 10 от същия текст предвижда извършването на "друго тежко дисциплинарно нарушение". В нормата на чл. 230, ал. 2 ППЗМВР са изброени другите тежки нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР, които са несъвместими с оставането на служба в МВР и за които също се налага дисциплинарно наказание "уволнение", като по т. 4 това са деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с които се уронва престижът на службата. Предвид горното се явяват неоснователни възраженията за несъобразяване последиците от издаване, респ. неиздаване на наказателно постановление, още повече, че наказанието е наложено не само за деянието /шофиране в нетрезво състояние с последица ПТП/, а и за установеното безспорно последващо поведение на жалбоподателя, несъвместимо със служебното му положение, т. е. поведение, несъвместимо с морала, поради това, че обществото има подчертано негативно отношение към шофиране на МПС след употреба на алкохол, поради изключителната степен на обществена опасност на такъв вид поведение, както и към поведение на служителя, насочено към осуетяване настъпването на нормативно уредените последици. В тази връзка е и изричната с заповед на министъра на вътрешните работи № Iв 1173/27.10.2003 г. относно подобряване на служебната и трудова дисциплина на служителите на МВР при управление на МПС в работно и извънработно време, която установява забрана за служителите на МВР да шофират след употреба на алкохол под страх от дисциплинарно уволнение, като последицата е, че се уронва престижа на МВР, т. е. не е задължително престижът да е уронен. Достатъчно е поведението да е от такова естество, че реално да застрашава с намаляване или загубване на доверие от страна на обществото в полицейската институция, какъвто е настоящия казус /Тълкувателно постановление № 3 от 07.06.2007 г. на ВАС по т. д. № 4/2007 г., ОС на ВАС/. Неоснователни са развитите доводи за изтекли преклузивни срокове. Съгласно чл. 225, ал. 1 от ЗМВР дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Съгласно чл. 223, ал. 1 ППЗМВР дисциплинарното нарушение се счита за открито, когато дисциплинарно наказвания орган, разполага с достатъчни доказателства за извършеното нарушение и самоличността на извършителя, а това са данните по изготвената справка от дисциплинарно разследващия орган. Обобщената справка е рег. № 22853/19.08.2009 г. на ОДВР Русе, а проверката е приключила със становище от 21.08.2009 г., от която дата започва да тече и срокът за налагане на наказанието, който по чл. 225, ал. 1 ЗМВР е двумесечен. Срокът е спазен, тъй като заповедта е издадена на 26.09.2009 г. Предвид изложено настоящата инстанция приема, че решението на тричленния състав е законосъобразно и обосновано. При касационното разглеждане не са установени основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,