Решение № 14180 от 24.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 483/2010 г.
ВАСI отделение24.11.2010 г.докладчик Румяна Монова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 73 от 27.10.2009 г., постановено по адм. дело 5467 по описа за 2008 г. на Административен съд София град. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 14180 от 24.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 483/2010 г., I о., докладчик съдията Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Мебос-Мери Босева", гр. София, чрез процесуалните представители срещу решение № 73 от 27.10.2009 г., постановено по адм. дело 5467 по описа за 2008 г. на Административен съд София град, с което е отхвърлена исковата му молба на основание чл. 203 от АПК вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Твърди, че решението е неправилно поради наличие на касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон. Развива доводи в касационната жалба и иска отмяна на атакуваното решение и присъждане на разноски. Ответникът по така подадената касационна жалба - директор Агенция митници дава становище за нейната неоснователност. Счита, че решението е правилно и не са налице предпоставките по чл. 203 от АПК - незаконосъобразни действия на административния орган, които да са довели до настъпване на вреди. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, първо "А" отделение, като взе предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна. Пред административния съд е била подадена от ЕТ "Мебос-Мери Босева" искова молба на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ във вр. с чл. 203 - 207 от АПК, с която се претендира заплащане на имуществени вреди в размер на 74320,20 лв. със съответната лихва върху нея. Тази сума била заплатена от едноличния търговец като адвокатско възнаграждение, което адвокатското дружество е поискало с оглед защита срещу извършена проверка от митница "Аерогара София" и установяване на дължими митнически задължения в размер на 531288 лв. Твърди се, че в резултат на навременната адвокатска намеса са установени незаконосъобразни действия, обективирани в доклад на екип от РМД София, които в решение № 466 от 13.8.2008 г. на началник митница "Аерогара София" са били посочени като такива и съответно отменени. Тъй като са налице незаконосъобразни действия, отменени по съответния ред и в резултат на тях за търговеца са били настъпили имуществени вреди, изразяващи в заплатения от него адвокатски хонорар, иска по реда на чл. 203 от АПК и във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ да бъде обезщетен. Производството е проведено по посочения ред и съдът е достигнал до извода, че обезщетение не се дължи. Като причина за този свой извод съда е посочил, че липсвала първата предпоставка по посочените текстове, тъй като не било налице административен акт, действие или бездействие, което да е било признато за незаконосъобразно. Нямало отменен административен акт, от който са произлезли съответните вреди, тъй като доклада на митниците не бил такъв и не можело да бъде ангажирана отговорността на държавата. Решението е правилно като краен резултат. В касационната жалба няма наведени твърдения за наличие на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, доколкото в нея са посочени, че изводите на съда не почиват на действащия материален закон и не кореспондират със събраните по делото писмени доказателства. Доводите в касационната жалба не могат да бъдат споделени от настоящата инстанция. Производството е исково, предвид разпоредбата на чл. 203 от АПК, съгласно която гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 от ЗОДОВ. Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействия и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. С оглед събраните писмени доказателства по делото не се установява по безспорен начин да са настъпили имуществени, заради което да е налице основание за ангажиране на отговорността. От данните не може да се направи обоснован извод за претърпени от ищеца конкретни имуществени вреди вследствие на процесните действия на митническите органи, обективирани в издаването на отменения доклад и корекцията на определените задължения, които да са основание за обезщетяване. Направените разноски по водене на административното производство /изготвяне на възражения/ не могат да бъдат квалифицирани като вреди произтичащи непосредствено от незаконосъобразен акт, който е отменен по съответния ред. Решението следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, първо "А" отделение