Решение № 15305 от 20.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 349/2013 г.

Решение № 15305 от 20.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 349/2013 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Муса Джемал Дженнетли от с. Света Петка, общ. Велинград, против решение № 614/04.12.2012 г. по адм. д. № 471/2012 г. на Административен съд - Пазарджик. В жалбата поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост-касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска същото да бъде отменено. Ответникът по жалбата - кметът на община Велинград, редовно призован, не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Не е установено по надлежния ред, че процесният имот е общинска собственост. Представеното решение на Общински съвет - Велинград, не е достатъчно за доказване на това обстоятелство. Съгласно § 42 от ПЗР на ЗИДЗОБС имотите, частна държавна собственост, за които са предвидени визираните мероприятия, преминават в собственост на общината и за тях е необходимо да се съставят актове за общинска собственост. В случаите на съставени актове за държавна собственост и непроведени действия за отписването им като такива, същите запазват правната си сила, съгласно § 4 от ПЗР на ППЗДС. Върховният административен съд, III отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Муса Джемал Дженнетли от с. Света Петка, общ. Велинград против заповед № 662/19.05.2012 г. на кмета на община Велинград, с която е наредено на жалбоподателя да освободи общински имот, който владее и държи без основание. За да постанови своя съдебен акт, съдът е приел, че обжалваната заповед на кмета на община Велинград е издадена от компетентен орган, в законоустановената форма, включваща подробни и ясни мотиви. Установил е наличието на кумулативно изискуемите предпоставки на чл. 65, ал. 1 от ЗОбС, а именно - собственост на общината върху процесния имот на основание § 42 и чл. 2, ал. 1 от ЗОбС и липсата на основание у жалбоподателя за осъществяваното от него владение на този имот. Посочено е в съдебното решение, че разрешеният временен гараж по чл. 120 от ППЗТСУ (отм.) е изграден като масивен гараж. По отношение на гаража е налице отказ за узаконяването му на основание § 184, ал. 4 от ЗУТ и отказ да му се предостави траен градоустройствен статут по § 17, ал. 2 от ЗУТ. Решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът е обсъдил всички релевантни за решаването на правния спор доводи. Изложените мотиви относно наличие на предпоставките за издаване на заповед по чл. 65 от ЗОбС се спорят напълно от касационната инстанция. По силата на чл. 65, ал. 1 от ЗОС заповеди за изземване се издават при кумулативно наличие на следните предпоставки: заповедта да касае общински имот и същият да се владее или държи без основание, не се използва по предназначение или необходимостта от него да е отпаднала. Изводите на съда относно собствеността на процесния имот - УПИ IХ, кв. 14 по плана на с. Свети Петка, общ. Велинград са постановени при съобразяване на материалния закон. Съгласно § 42 от ПЗР към ЗИД на ЗОбС (обн. ДВ бр. 96/1999), застроените и незастроените парцели и имоти - частна държавна собственост, отредени за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на общините, съгласно предвижданията на действащите към датата на влизането в сила на този закон подробни градоустройствени планове, преминават в собственост на общините. Видно от приложената скица, имотът е вписан в плана като общински и е отреден по плана за ритуална зала, поща и здравна служба, които по същността си представляват обществени мероприятия на общината. С оглед на това имотът е станал общинска собственост по силата на закона. Фактът, че за него не е издаден Акт за общинска собственост не променя статута на имота, поради това че актът само констатира възникнали правнозначими факти, но няма правопораждащо действие. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че издадената заповед от кмета на община Велинград е подробно мотивирана, с ясно посочено в нея основание за издаването и. Неоснователни са възраженията на касационния жалбоподател, че заповедта не съдържа конкретното основание на закона и означението на чл. 65, ал. 1 от ЗОС не посочва конкретно цитирания закон. В самата заповед законовата разпоредба е цитирана в пълния и текст, а приложимата хипотеза на нормата е уточнена в разпоредителната част на заповедта с посочването, че имотът се владее и държи без основание Съдът е анализирал подробно доказателствата относно липсата на основание за владение или държане на имота от касационния жалбоподател. Въз основа на строително разрешение по чл. 120 от ППЗТСУ (отм с ДВ бр. 6/1998 г.) касационният жалбоподател Муса Джемал Дженнетли е изградил временен гараж в УПИ IХ, кв. 14 по плана на с. Света Петка, общ. Велинград. За да придобие траен градоустройствен статут временният гараж, собственикът е следвало да проведе административната процедура по § 50а от ПЗР на ЗИД ЗТСУ, в която административният орган, предвид общинската собственост върху имота, е кметът на общината. При уважаване на искането е следвало да бъде прехвърлено вещното право на строеж върху имота, респ. да бъде извършена продажба на имота по пазарни цени. Аналогично е разрешението и в разпоредбата на § 17 от ПР на ЗУТ, предвиждаща придобиване на траен устройствен статут на сградите, изградени по реда на чл. 120, ал. 4 от ППЗТСУ (отм.) и подлежащи по принцип на премахване. Жалбоподателят е инициирал такава процедура, но по делото не са представени данни за влязло в сила решение на Общински съвет - Пазарджик за удовлетворяване на молбата, правният резултат от което би могъл да промени фактическата обстановка по делото. Едва след установяване на траен градоустройствен статут по § 17, ал. 2 от ПР на ЗУТ се учредява право на строеж върху имота при условията на Закона за общинската собственост. Предвид изложеното, изградената от касационния жалбоподател временна постройка в имота не е била узаконена по предвидените от закона способи и между страните няма сключен наемен договор за общинския имот. От това следва, че жалбоподателят владее имота без основание и издадената заповед за изземването на имота е правилна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,