Решение № 7441 от 7.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3181/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от председателя на Държавната агенция по бежанците при Министерския съвет /ДАБ при МС/, чрез упълномощен главен юрисконсулт Е. Миткова, против решение 4526 от 11.02.2025 г., постановено от Административен съд София град, І отделение, 9 състав, по адм. д. 11599/2024 г. С касационната жалба и в съдебно заседание чрез процесуалния представител главен юрисконсулт Е. Хичовски се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК неправилност на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Касаторът счита, че с формираните изводи съдът е прехвърлил доказателствената тежест върху административния орган, с което е нарушил специалната норма на чл. 75, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/. Излага, че в проведеното интервю чужденецът е посочил, че е напуснал Сирия заради войната и влошената обстановка там, а едва впоследствие е пояснил, че казармата е една от причините за заминаването му. Жалбоподателят счита, че съдът е допуснал нарушение като е приел, че на кандидата следва да се задават въпроси по Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут, защото такова изискване не е регламентирано в ЗУБ. Поддържа, че решаващият съдебен състав на Административен съд София град /АССГ/ неправилно е приел, че информацията от страната на произход към момента на приключване на устните състезания води до отмяна на решението, защото нови факти от значение за делото са тези, които установяват незаконосъобразността на акта, но не и нововъзникнали такива, които променят съобразения при издаването му фактически състав. В подкрепа на този извод се позовава на правната уредба на последваща молба по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗУБ. Претендира отмяна на обжалваното съдебно решение. Ответникът М. Х. А., гражданин на Сирия, оспорва касационната жалба чрез назначения служебен защитник адвокат Т. Илиев, който в съдебно заседание пледира за оставяне в сила на обжалваното решение. В подкрепа на тезата си за наличие на предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ се позовава на представената от касационния жалбоподател справка от 21.05.2025 г., в която изрично е посочена тежката ситуация със сигурността в Сирия и стотиците инциденти, в това число и нападения над цивилното население. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба, защото при преценката на административния орган да откаже предоставянето статут на бежанец и хуманитарен статут, ЗУБ е правилно приложен, тъй като не са налице фактически основания и правните предпоставки по чл. 8 и чл. 9 от същия закон. Според участващия по делото прокурор в конкретния случай е ирелевантно допълнително изследване на нежеланието на ответника да отбие военната си служба в Сирия, тъй като не се установява в страната на произход да е бил обект на посегателства и насилие. Поддържа, че не е установена опасност от преследване, задържане и репресии при завръщане в страната по произход, както и че не е доказана реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция. Като прецени данните по делото и съобрази доводите на страните, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в нормата на чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение 4526 от 11.02.2025 г. административният съд е отменил решение 11443 от 31.10.2024 година на председател на ДАБ към МС, с което последният, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 8 ЗУБ и чл. 75, ал. 1, т. 4 ЗУБ, е отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на М. Х. А. - гражданин на Сирия; личното дело на М. Х. А. е изпратено на председателя на ДАБ към МС на РБ за ново разглеждане при спазване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. За да достигне до този резултат, решаващият състав на АССГ е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен административен орган, но при постановяването му председателят на ДАБ при МС е нарушил процесуалноправните разпоредби, което е довело и до нарушаване на материалноправните норми. Анализирал е относимите разпоредби на ЗУБ и Директива 2013/32/ЕС, и е преценил, че въпреки проведеното интервю, не може да се приеме, че то е било обективно, тъй като административният орган не е изследвал причините оспорващият да напусне Сирия и най-вече нежеланието му да бъде мобилизиран. Според първостепенния съд зададените по време на провеждане на интервюто въпроси са твърде общи и по никакъв начин не позволяват да се установи дали оспорващият е дезертьор от военна служба или има опасения от това, включително не се изясняват причините за нежеланието му да бъде мобилизиран. Мотивирал е този извод с разясненията, дадени в Глава В Дезертьори и лица, които се отклоняват от военна служба от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец. Съдът е счел, че административният орган не е изследвал задълбочено нежеланието на търсещия зарила да отбие военната си служба в Сирия, а само повърхностно и при задаване на общи въпроси /само два/ е приел, че нежеланието да бъде мобилизиран не е основание да се предостави статут на бежанец. Това решаващият съдебен състав е преценил като основание за отмяна на оспореното решение и връщане на личното дело на председателя на ДАБ при МС за ново разглеждане на молбата за предоставяне на международна закрила, при което следва да се проведе ново интервю с оспорващия, като се поставят конкретни въпроси, цитирани в Наръчника и в съответствие с тях да се извърши нова преценка на причината и нежеланието на търсещия закрила да отбие военната си служба. Наред с това съставът на АССГ е приел, че при новото разглеждане следва да се съобрази и позицията на ВКБООН относно връщане в Сирийската Арабска Република. Според настоящия съдебен състав обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, но е неправилно, поради постановяването му в нарушение на приложимия материален закон и поради неговата необоснованост. Противно на приетото от първоинстанционния съд, установените в решението факти се обосновават от събраните по преписката и в хода на съдебното производство доказателства. Според разказаната от М. Х. А. бежанска история, той роден в [населено място], област Хасака в Сирия, с етническа принадлежност: [заличен текст], религия: [заличен текст], със средно образование, женен е от 2017 г. и има четири деца. В Сирия са майка му, баща му, съпругата и децата, двама братя и шест сестри. Напуснал е страната на произход за първи път пред 2018 г., като е заминал нелегално за Турция, но е бил депортиран. Впоследствие е напуснал Сирия за втори път на 10.07.2024 г., отново нелегално за Турция, където е останал шест дни, а на 17.07.2024 г. е влязъл в Република България не по законоустановения ред. Съобразно чл. 8 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. В настоящия случай правилно административният орган е преценил, че от информацията, предоставена от жалбоподателя по време на интервюто, не се установява спрямо последния да е осъществено визираното в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. Действително от жалбоподателя не са заявени каквито и да било конкретни обстоятелства, въз основа на които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността му към определена социална група. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ, преследване е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, а според ал. 5 на същата норма, действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни или се прилагат с цел дискриминация. Твърдения за подобни действия няма обективирани в разказаната от жалбоподателя бежанска история и не се установяват по делото. Правилна е преценката на административния орган, че изложените от кандидата мотиви за напускане на страната му по произход не са правно значими за търсената защита, тъй като не могат да се приемат за обосновано опасение от преследване. Той не е заявил спрямо него да е било осъществено преследване от държава, партии или организации и недържавни субекти в страната му на произход. Мотивите за напускане на Сирия, които кандидатът за закрила посочва са общата несигурност в страната, лошото икономическо положение, липсата на училище за децата му, които все още са в тази страна, липсата на адекватна медицинска грижа за една от дъщерите му /така според проведеното на 11.09.2024 г. интервю/. Макар кандидатът да изтъква и като причина за заминаването си военна мобилизация /казарма/, същият изрично заявява, че не е бил издирван от лица и организации, и не е получавал призовки или повиквателни. Поради това опасенията на чужденеца от възможността да бъде взет за военна служба, не са подкрепени с никакви конкретни обстоятелства. Според представената в хода на съдебното производство справка с вх. МД-02-49 от 08.11.2024 г., законите в Сирия позволяват освобождаване от военна служба за определени категории лица например единствено дете от мъжки пол в семейство; лица със статус ученици ; лица изключени по здравословни причини; студенти, в рамките на периода на следването си; лица живеещи в чужбина срещу заплащане на освобождаваща такса и ако не са резервисти. На следващо място липсват действия от страна на властите или други субекти, извършващи преследване, визирани в чл. 8, ал. 3 от ЗУБ, от които да се направи извод за преследване или дискриминация към сирийския гражданин. Той не е бил заплашван, върху него не е било оказвано насилие, не е осъждан и не е бил преследван от официалните власти. Ето защо правилен и законосъобразен се явява изводът на административния орган за липсата на материалноправни предпоставки в процесната хипотеза за прилагане на чл. 8, ал. 1 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. При тази преценка административният орган е обсъдил подробно данните, предоставени от кандидата при проведеното с него интервю. В съответствие с изискванията на ЗУБ административният орган е извършил преценка и относно материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, съгласно която норма хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Органът е постановил оспорения акт въз основа на данните, обективирани в справките на Дирекция "Международна дейност" при ДАБ, както и при съобразяване на решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение характеристики; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В случая тези критерии не са изпълнени. Търсещият закрила не сочи данни, които да се интерпретират като състояние на реална опасност, насочена пряко към личността му. Обосновано административният орган е приел, че не може да се направи извод, че е налице основание за предоставяне на хуманитарен статут, засегнато в специалната хипотеза на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Липсват и предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2, тъй като срещу чуждия гражданин не са били предприемани релевантни действия нито от официалните власти на Сирия, нито от групировка, която държавата не е в състояние да контролира. От приобщените пред първата инстанция доказателства и три броя справки за Сирийска арабска република следва обоснованият извод, че макар да е имало краткосрочна ескалация на военните действия, в резултат на която бившият президент Башар Асад е бил свален от власт, след падането на режима, ситуацията в Сирия всъщност е започнала да се нормализира. В позицията на ВКБООН през декември 2024 г. относно връщане в Сирийската Арабска Република, която според първостепенният съд следва да се съобрази от административния орган, е отправена препоръка преустановяването на издаването на отрицателни решения да остане в сила докато ситуацията в Сирия не се стабилизира и не бъде налична надеждна информация за сигурността и правата на човека, която да позволи пълна оценка на необходимостта от предоставяне на статут на бежанец на отделни лица. Такава надеждна информация е налице в представената пред първата съдебна инстанция справка относно актуалната политическа и икономическа обстановка в Сирия. Основателно касационният жалбоподател възразява срещу изводите на административния съд за необходимостта от поставяне на въпроси при провеждане на интервюто съобразно разясненията, дадени в Глава В Дезертьори и лица, които се отклоняват от военна служба на Наръчника с процедури и критерии за определяне на статут на бежанец на ВКБООН. ЗУБ не съдържа изрична разпоредба, която да указва подобно задължение за административния орган, а според чл. 49, ал. 4 от Вътрешните правила за провеждане на производството за предоставяне на международна закрила в ДАБ при МС интервюто се провежда по образец, като се следват насоките в практическото ръководство на АЕСО за провеждане на интервю. Интервюиращото лице задава основни въпроси, посочени в образеца, след което с оглед личната история на чужденеца задава и допълнителни въпроси. В хода на проведеното с кандидата интервю са били поставени 35 въпроса, като от последния се установява, че той няма какво да добави към разказаната бежанска история и изложените причини да напусне Сирия. Ако чуждият гражданин е имал основателни причини да се отклони от военна служба, извън нежеланието си да отслужи, той е разполагал с всички възможности да ги изложи. Такива обаче не се съобщават, като акцентът на разказа му е тежкото икономическо положение в страната и липсата на адекватна медицинска помощ. Съгласно представена пред настоящата касационна инстанция Справка с вх. МД-02-194 от 03.04.2025 г., съдържаща информация за отбиване на редовната военна служба, както и информация за това кои лица подлежат и кои се освобождават от редовна военна служба, както и данни по отношение на срокът й, през февруари 2025 г. няколко източника съобщават, че назначеният за президент на преходния период Ахмед ал Шараа е обявил, че премахва задължителната военна служба и вместо това разчита на доброволно набиране на войници. В статия на арабски език на Шведският център за информация (SCI) е посочено, че войниците, подофицерите и офицерите ще се набират чрез интензивни програми, които се отклонявали от традиционните академични стандарти и правила за обучение, като този процес има за цел да ускори обучението на военни и на служители на силите за сигурност, за да отговори на потребностите на новата държава. Според официални източници на провинция Тартус, която е отрекла слуховете за призоваване и наемане на мъже за военна служба, военната служба в Сирия вече била доброволна. Изложеното обоснова несъстоятелността на твърденията на ответника за принудителна мобилизация на всички неотслужили лица. Като основателни се преценяват и изложените в касационната жалба доводи, че нововъзникналите обстоятелства по отношение на ситуацията в Сирийската арабска република след постановяване на оспореното решение на председателя на ДАБ по същество не представляват юридически факти, годни да обусловят необходимостта от извършване на нова преценка на молбата за получаване на международна закрила. От представените по делото справки на Дирекция Международна дейност към ДАБ при МС не може да се направи извод, че ситуацията в страната по произход на молителя е претърпяла съществено негативно развитие, което следва да бъде взето предвид при формиране на волята на административния орган. От съвкупните данни, които се съдържат в информационните източници се формира заключение, че макар да е имало краткосрочна ескалация на военните действия, в резултат на която бившият президент Башар Асад е бил свален от власт, след падането на режима, ситуацията в Сирия всъщност е започнала да се нормализира. В приети като писмени доказателства пред касационната инстанция справки с вх. МД-02-262 от 19.05.2025 г. и вх. МД-02-278 от 21.05.2025 г. на Дирекция МД на ДАБ е цитиран бюлетин на ВКБООН, според който по оценки на Комисариата в периода от 08.12.2024 г. до 03.04.2025 г. 372550 сирийски бежанци са се завърнали обратно в Сирия от съседни страни, а към 27.03.2025 г. 1,05 милиона вътрешно разселени лица са се завърнали в районите си на произход. От справките става ясно и, че е сформирано ново правителство с поставен акцент върху единството за възстановяване на държавата и са обявени основни приоритети в работата на новата власт. Следователно, от наличните по делото данни към произнасянето на касационната инстанция може да се направи обоснована преценка, че макар ситуацията в страната по произход на чужденеца да остава усложнена, към момента не са налице такива за съществуването на безогледно насилие в резултат от въоръжен конфликт в Сирийската арабска република, което да създава опасност за настъпването на тежки заплахи срещу живота или личността на намиращите се там цивилни лица, единствено поради факта на присъствието им на тази територия. По тези съображения настоящият съдебен състав намира касационната жалба за основателна, което налага отмяна на оспореното съдебно решение 4526 от 11.02.2025 г. и вместо него Върховният административен съд следва да се произнесе по същество, като отхвърли изцяло жалбата на М. Х. А. срещу решение 11 443/31.10.2024 г. на председателя на ДАБ при МС. На основание на горното и на чл. 222, ал. 1 и чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение второ АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,