Решение № 873 от 22.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14769/2009 г.

Решение № 873 от 22.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14769/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и следващите във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от АПК. Образувано е по касационна жалба от Найденчо Иванов Найденов чрез пълномощника му - адв. Венко Пенчев против решение № 11754 от 12.10.2009 г. на Върховния административен съд, трето отделение. С него е отхвърлено, като неоснователно оспорването срещу заповед № К-2475 от 17.04.2009 година на министъра на вътрешните работи. Релевира доводи за противоречие с материалния закон и необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна чрез пълномощника си изразява становище за неоснователност на жалбата. Участвалият в настоящото производство прокурор дава заключение за неоснователност на жалбата. Мотивира се, че по отношение на жалбоподателя са налице предпоставките в чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР за прекратяване на правоотношението. Отделно от това неспазването на едномесечния срок за предизвестие е заместен с определяне на обезщетение за недадено предизвестие. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд е по реда на чл. 145 и следващите от АПК във връзка с чл. 250 от ЗМВР. Образувано е по жалба от Найденчо Иванов Найденов против заповед № К-2475 от 17.04.2009 година на министъра на вътрешните работи. С нея на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение на държавен служител от МВР и е постановено да му се изплатят дължимите обезщетения по ЗМВР и по чл. 106, ал. 4 от ЗДС. Направил е четири групи възражения: първата е, че е прекратено служебно правоотношение от длъжност, на която той не е бил преназначаван и няма акт за встъпване. Втората е за материална незаконосъобразност на заповедта, като издадена в нарушение на чл. 68, ал. 1 от КСО и съответно на Тълкувателно постановление № 6 от 29.10.2007 година на общото събрание на съдиите от ВАС. На трето място се е позовал на допуснати нарушения на административно-производствените правила, уредени в нормата на чл. 106 ЗДС и на последно място на нарушаване на конституционно гарантираното му право на труд. От писмените доказателства по приложената административна преписка съдът е установил, че на 3.10.2006 година жалбоподателят е встъпил в длъжност - Началник на сектор "Човешки ресурси" към "Човешки ресурси" (ГДППООРП) на отдел "ЧР" към "Администрация" при Генерална дирекция "Полиция" на Национална служба "Полиция - МВР", считано от 1.09.20006 година и му е присвоена категория "В". Впоследствие със заповед № К. 458 от 11.03.2009 година на МВР е утвърден щатът на Главна дирекция "Криминална полиция" - МВР. Към 17.04.2009 година жалбоподателят е имал всичко осигурителен стаж от 37 години, 5 месеца и 11 дни. От тях 25 години, 7 месеца и 16 дни са служебен стаж в МВР на длъжности за държавни служители. Органът по назначението се е възползвал от предоставената му правна възможност за прекратяване на трудовото правоотношение в чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР и го е прекратил с оспорената заповед. При тези данни по делото, съдът е приел, че по отношение на жалбоподателя са налице законовите предпоставки в цитираната правна норма, послужила, като основание за издаване на заповедта - лицето има изискуемия по чл. 69 КСО 25 години осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени, като държавни служители по посочените закони. Прекратяването на правоотношението в този случай не е поставено в зависимост от възрастта на осигуреното лице. На второ място съдът е съобразил, че липсва нарушение и на изискването по чл. 106, ал. 4 ЗДС, тъй като не е изчакан срок за даване на предизвестие, но със заповедта е определено правото на обезщетение за недадено предизвестие. По тези съображения е приел оспорената заповед за законосъобразна и е отхвърлил подадената срещу нея жалба, като неоснователна. Така постановеното решение е правилно. В касационната жалба под формата на касационни доводи се повтарят възраженията, направени и в първоинстанционното производство. На първо място се твърди, че служебното правоотношение на жалбоподателя е прекратено от длъжност, на която той не е бил назначен и за която не е подписвал акт за встъпване. Доводът е неоснователен. През 2006 година жалбопадателят е встъпил на длъжност Началник на сектор "Човешки ресурси" към "Човешки ресурси" при Генерална дирекция "Полиция" на Национална служба "Полиция - МВР". През 2008 година обаче е извършена реорганизация в системата на МВР. Съгласно § 108, ал. 1 от преходните разпоредби на ЗИДЗМВР, обн., ДВ, бр. 69/2008 година Министерството на вътрешните работи е правоприемник на активите и пасивите на Национална служба "Полиция". Заварените служебни правоотношения са уредени с нормата на § 110, ал. 1 от него, който изрично постановява тяхното запазване. В изпълнение на ЗИДЗМВР е издадена и заповед № К-458 от 11.03.2009 година от министъра на вътрешните работи за утвърждаване на щат на Главна дирекция "Криминална полиция" - МВР, към която са включени щатовете на "Ръководство и администрация на ГДП". В т. 4 от заповедта изричното е постановено, че държавните служители, заемащи длъжности в отменените щатове на "Ръководство и администрация на ГДП" се назначават на същите длъжности по щата на Главна дирекция "Криминална полиция" - МВР. С привеждането на заповедта в изпълнение е довършено преназначението и на жалбоподателя, независимо, че няма изричен акт за встъпване. Поради това и той е подписал саморъчно акта за сдаване на длъжност на 17.04.2009 година. С него е сдал длъжността Началник на сектор при Главна дирекция "Криминална полиция" - МВР. Това е и посочената длъжност в заповедта за прекратяване на служебното правоотношение. Поради това и доводите му в тази насока са напълно неоснователни и се опровергават от писмените доказателства по приложената административна преписка. На второ място в касационната жалба отново се възразява за материална незаконосъобразност на заповедта, тъй като тя противоречала на чл. 106, ал. 1, т. 5 ЗДС - прекратяване на служебното правоотношение поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и при наличие на втората кумулативна предпоставка - навършена възраст. Доводът е неоснователен. С нормата на чл. 268, ал. 3 ППЗМВР се препраща към чл. 106, ал. 1 и ал. 4 от ЗДС, но само по отношение на реда за прекратяване на служебното правоотношение. При така съществуващата редакция на правилника, се прилага само изискването по чл. 106, ал. 1 ЗДС за даване на едномесечно предизвестие, съответно правилата на чл. 106, ал. 4 ЗДС в случаите на неспазване на срока на предизвестието от органи по назначението. Не е налице нормативна препратка, към материално правните изисквания за прекратяване на правоотношението, залегнали в чл. 106, ал. 1 ЗДС. Специално по отношение на служителите в МВР предпоставките за прекратяване на служебните правоотношения са уредени в чл. 245, ал. 1 от ЗМВР. С изменението на ЗМВР, обн., ДВ, бр. 69/2008 година е законово уредено правомощието на органа по назначението да прекрати служебното правоотношение на държавен служител в системата на МВР при придобиване право на пенсия по чл. 69 от КСО. Тези държавни служители попадат в приложното поле на ал. 2 на чл. 69 КСО. Съгласно въведеното в нея правило те придобиват право на пенсия независимо от възрастта, при 25 години осигурителен стаж, от който две трети по ЗМВР. Поради това всички възражения в тази връзка, направени в касационната жалба са неоснователни. Нормата е приета през 2008 година и по отношение на нея не намира приложение Тълкувателно постановление № 6/2007 г. на общото събрание на съдиите от ВАС. Поради това и позоваването от касатора на това постановление, като задължително за правоприлагащите органи също е без основание. Оспорената заповед, издадена от министъра на вътрешните работи е законосъобразна. Като е отхвърлил подадената срещу нея жалба, съдът е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 229, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,