Решение № 3361 от 16.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7101/2017 г.

Решение № 3361 от 16.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7101/2017 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Иванова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика"/ОДОП/-В., срещу решение № 653/19.04.2017 г., постановено по адм. д. № 3065 по описа на Административен съд гр. В. за 2016 г. С атакуваното решение, е прогласена нищожността на ревизионен акт № Р-03000315008738-091-001 от 04.08.2016 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. В., потвърден с решение № 371/28.10.2016 г. на Директора на Дирекция ОДОП -В.. Недоволен от съдебното решение, касаторът го обжалва и твърди, че при постановяването му са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, които са основание за отмяната му. Според мотивите на оспорването са изпълнени условията на чл. 7, ал. 3 от ДОПК, тъй като е налице трайна невъзможност за изпълнение на служебните задължения от Р. С.. Понятието трайна невъзможност е тълкувано стеснително от решаващият състав на АС-В.. Хипотезата предвидена в правната норма е налице, според касатора и когато обема и предмета на възложените компетентности в рамките на съответната длъжност са изменени поради преназначаване. Не намира опора в доказателствата по делото, според касационната жалба и направения извод от първоинстанционния съд, че органите по приходите не притежават съответната териториална компетентност, тъй като са служители на ТД на НАП С.. Организирането на ревизионния процес и контрол означава разпределението на задачи и възлагането им на конкретните адресати/субекти/, които да ги изпълнят, в случая на конкретните органи по приходите без значение от коя териториална дирекция са те. Въз основа на заповедта на висшестоящия административен орган териториалното ограничение отпада. Въз основа на тези твърдения, касаторът поддържа твърдение, че всички процесуални действия са извършени при спазване законовите изисквания и от компетентни органи по приходите, поради което незаконосъобразно е направен извод за тяхната нищожност. От касационната инстанция се иска атакуваното решение да бъде отменено и делото да бъде решено по същество. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за всяка съдебна инстанция. Ответникът-"ПОЛИ-2007" ЕООД, чрез процесуалния си представител намира постановеното решение за обосновано и правилно. Оспорва касационната жалба и възразява срещу твърдението на касатора, че писмото, с което Зам. Директорът на НАП е определил служители за извършване на ревизия в нарушение на териториалния принцип установен в чл. 10, ал. 8 от ЗНАП. Представя по делото подробен отговор на касационната жалба, в подкрепа изводите на първоинстанционния съд. Въз основа на него предлага атакуваното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски в размер на 2050 лв., като прилага списък и доказателства в подкрепа на искането. Върховна административна прокуратура, изразява становище, че подадената касационна жалба е допустима и основателна. Решението на АС-В., като неправилно следва да бъде отменено. Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон, в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на проверка пред АС-В. е бил ревизионен акт № Р-03000315008738-091-001/04.08.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. В., потвърден с решение № 371/28.10.2016 г. на Директора на Дирекция ОДОП - В., с който на "Поли -2007" ЕООД, са определени задължения за корпоративен данък по ЗКПО за 2009 г., за 2010 г. и за 2011 г., в общ размер на 32 791.42 лв. главница и лихви в общ размер 17 371.54 лв. При постановяване на съдебното решение, АС-В. е приел, че оспорения РА е нищожен, като е изложил три групи мотиви в подкрепа на този свой извод. На първо място е прието, че в нарушение изискванията на чл. 7, ал. 3 от ДОПК ревизионната преписка е иззета от първоначално определените ревизиращи органи и правомощията по възлагане и извършване на ревизията са вменени на друго длъжностно лице. Според състава на съда, не е налице нито една от конкретно посочените в чл. 7, ал. 3 от ДОПК хипотези при които може да бъде извършено изземване на правомощия от един орган и предоставянето им на друг. Смяната на ревизиращия екип е извършена на основание решение № Р-03000315008738-098-0014 от 09.05.2016 г. на Директора на НАП -В.. В това решение не е обосновано наличие на отвод, самоотвод или трайна невъзможност на органа за изпълнение на служебни задължения. Не е налице нито едно от посочените в закона основания за замяната на Р. С., поради което изземването на ревизионното производство е основание ревизионния акт да бъде прогласен за нищожен. Друго основание за нищожност според АС-В., е обстоятелството, че екипът извършил ревизията е определен от Зам. изпълнителния директор на НАП С., но без за това да бъде издадена нарочна заповед. Вместо да издаде заповед съгласно изискваното на чл. 112, ал. 2, т. 2 във вр. с ал. 1 от ДОПК, определянето на ревизиращия екип е станало с писмо изх. № 94-00-1-12/20.10.2015 г. Нарушението на установената от закона форма е съпътствано и с липса на компетентност у Зам. Изпълнителния директор да разпореди извършването на ревизия. Анализирайки доказателствата за делегиране на правомощия на Зам. И. Д., първоинстанционният съд е стигнал до заключение, че са нарушени и правилата на териториалната компетентност по чл. 7, ал. 1 от ДОПК. Не на последно място е възприето за основателно твърдението в жалбата на "Поли-2007" ЕООД, че е недопустимо на територията на ТД на НАП В., ревизията да бъде извършвана от служители на ТД на НАП С., които дори не са командировани по реда на Закона за държавния служител. Не е изпълнен съставът на разпоредбата на чл. 10, ал. 8 от ЗНАП. Въз основа на горното, съдът е намерил, че порочността на ревизионния акт до степен на нищожност обезсмисля обсъждането на твърденията за незаконосъборазност изложени по същество на спора. Настоящият касационен състав преценява решението на първоинстанционния съд като правилно постановено. Противно на изложеното в касационната жалба, не са налице основанията предвидени на чл. 7, ал. 3 от ДОПК, които да обосновават изземването на ревизията. В решение № Р-03000315008738-098-0014 от 09.05.2016 г., с което е разпоредено изземването от Директора на ТД на НАП - В., не са изложени мотиви защо се налага това и в коя от трите хипотези на правната норма се извършва. Не се споделят и поддържаните от касатора твърдения, че е била налице трайна невъзможност Р. М. С. да продължи изпълнението на служебните си задължения поради преназначаване. От решението не става ясно, че изземването на ревизията е във връзка с тази хипотеза на правната норм. Мотиви в тази насока не са изложени, никакви факти и обстоятелства не са посочени, а е недопустимо мотивите на решението да се излагат едва в съдебната фаза на производството, като се поддържат твърдения, че се касае за трайна невъзможност у лицето да осъществява служебните си задължения. Дори само това основание е достатъчно, за да доведе до нищожност на процесния РА, както е прието от първоинстанционния съд. При проверката на атакуваното решение, настоящият състав намира, че са налице и другите основания въз основа, на които РА е прогласен за нищожен. Възприемат се и изложените мотиви от АС-В., че актът е нищожен и поради нарушение на чл. 7, ал. 1 от ДОПК. Съгласно цитираната разпоредба, актовете по този кодекс се издават от орган по приходите от компетентната териториална дирекция. По силата на чл. 8, ал. 1, т. 3 от ДОПК, компетентната териториална дирекция относно производствата по този кодекс е териториалната дирекция по седалище на местните юридически лица. В конкретния случай това е ТД на НАП - В.. Съгласно чл. 10, ал. 8 от ЗНАП, изпълнителният директор при необходимост за изпълнение на възложените на агенцията функции може да нареди служители от една териториална дирекция да преминат в друга за изпълнението на конкретна задача, като съответните служители се командироват по установения в КТ ред. Цитираната разпоредба е тълкувана правилно от АС-В. и правилно е прието, че не е изпълнена втората хипотеза от нормата, а именно съответният директор да командирова служители от поверената му дирекция за изпълнение на конкретни задачи в друга териториална дирекция. В писмо изх. № 94-00-1#12 от 20.10.2015 г. на Зам. изпълнителния директор на НАП, са определени съответните служители, които да участват в ревизионното произвоство по отношение на "Поли-2007" ЕООД, посочен е и редът по който това следва да се осъществи. Този ред не е спазен. Длъжностните лица, които са осъществили ревизията на дружеството, са служители на ТД на НАП - С.. Не са посочени предпоставки, които да налагат ревизионното производство да бъде проведено от лице извън служителите на компетентната териториална дирекция и не са налице доказателства същите да са командировани в ТД на НАП-В., поради което правилно АС-В. е приел в своето решение, че е нарушена установената по закон териториална компетентност на органите по приходите. Ето защо не се възприема като основателно твърдението на касатора, че става въпрос за стеснително тълкуване на закона, което води до териториално ограничение въведено от съда. Не може по силата на писмо, па макар и същото да има характер на административен акт /според твърденията на касатора/, да се променя установената със закон териториална компетентност, като не е обосновано защо и при какви условия се налага това изключение. Не се споделят мотивите на първоинстанционният съд, че при възлагането на ревизията е нарушено изискването на чл. 112, ал. 2, т. 2 във връзка с ал. 1 от ДОПК, като вместо със заповед съставът на ревизиращия екип е определен със писмо изх. № 94-00-1#12 от 20.10.2015 г. на Зам. изпълнителния директор на НАП. Писмото определя само лицата, които следва да се включат в ревизиращия екип и по кой ред следва да стане това, но не замества заповедта за възлагане на ревизия така както е приел решаващият състав. Въпреки несъгласието на настоящият касационен състав с това основание за нищожност на ревизионния акт, не се променя крайният извод, че решението на АС В. е съответно на закона. Предвид гореизложеното, обжалваното съдебно решение е правилно и не са налице сочените от касатора нарушения, поради което следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК. С оглед изхода на спора, в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски за касационната инстанция. Съгласно приложените доказателства сторените разноските от дружеството са в размер на 2050 лв. и в този размер следва да се присъдят. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение