Решение № 6203 от 14.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3246/2017 г.

Решение № 6203 от 14.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3246/2017 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от С. В. С., чрез адвокат Д., против решение № 410/18.01.2017 г., постановено по адм. дело № 10232/2016 г. по описа на Административен съд София град, с доводи за неговата неправилност, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му и претендира разноски по делото. Ответникът по жалбата, кмет на Район [район], Столична община, чрез пълномощника си по делото в писмен отговор и съдебно заседание взема становище за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното решение. Не претендира разноски по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Производството пред Административен съд София град се е развило по жалбата на С. С. против заповед № РСЛ16-РД09-318 от 24.08.2016 г. на кмета на Район [район], с която на основание чл. 46, ал. 1, т. 1 и т. 7, във връзка с ал. 2 от Закона за общинската собственост /ЗОбС/ и чл. 33, ал. 1, т. 1 и т. 6, във връзка с ал. 2 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община /Наредбата/ е разпоредено прекратяване на наемното правоотношение между нея и Столична община, възникнало на основание настанителна заповед и сключен договор за наем на апартамент, общинска собственост. От фактическа страна административният орган е приел, че към датата на издаване на заповедта С. има задължения за такса битови отпадъци, към [фирма], и към [фирма] за период по дълъг от три месеца, а съгласно представен документ за доходи не отговаря на условието на чл. 5, ал. 2, т. 7 от Наредбата, тъй като декларира такъв, по-голям от допустимия за покриване на средна пазарна наемна цена за жилище в Район [район]. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата, като е приел, че оспорения административен акт е издаден от компетентен административен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и правилно приложение на относимия материален закон. Решението е валидно допустимо и правилно. Съгласно разпоредбите на чл. 46, ал. 1, т. 1 и т. 7 ЗОбС наемните правоотношения се прекратяват поради неплащане на наемната цена или консумативите за повече от три месеца, съответно при отпадане на условията за настаняване на наемателя в общинско жилище. Условията и редът за установяване на жилищни нужди и за настаняване под наем според чл. 45а ЗОбС се определят с наредба на общинския съвет, в случая с Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община. Наемното правоотношение се прекратява със заповед на органа, издал настанителната заповед, като в заповедта се посочват основанието за прекратяване на наемното правоотношение и срокът за опразване на жилището, който не може да бъде по-дълъг от един месец – чл. 46, ал. 2 от с. з. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че решението е неправилно, като необосновано и постановено в противоречие на материалния закон. В мотивите си административният съд е дал ясен и пълен отговор на важните и съществени въпроси, относими към решаване на делото, към установените фактически положения е извършена правилна преценка относно приложението на закона, като изрично съдът е обсъдил и наведените от страните доводи. Не е налице необоснованост на решението, защото въз основа на правилно установени от доказателствения материал фактически констатации съдът е извел единствено дължимите се правни изводи по приложението на закона към тях. Несъгласието на страната с изводите на първоинстанционния съд не основава необоснованост на съдебното решение. Неоснователно е твърдяното в касационната жалба, че оспорената пред съда заповед не е издадена от компетентен орган, основано на разпоредбата на чл. 46, ал. 2, съгласно която наемното правоотношение се прекратява със заповед на органа, издал настанителната заповед. В случая настанителната заповед е издадена през 1993 г., при действието на Закона за наемните отношения /отм./, а договор за наем между страните е сключен между страните при действието на ЗОбС, като собственикът на имота е представляван от кмета на Район [район], при приложението на чл. 22, ал. 1 от Наредбата. При това положение органът, който е издал заповедта не може да бъде издател на заповедта за прекратяване на наемното правоотношение. След като органът, издал настанителната заповед е изгубил компетентността си поради промяна в законодателството, то под "орган, издал настанителната заповед" по смисъла на чл. 46, ал. 2 ЗОбС трябва да се разбира органът, който към този момент има компетентността да извърши настаняване. Приетото от административния орган, че са налице задължения за заплащане на дължими се консумативни разноски за повече от три месеца е установено от представените по делото, включително и от жалбоподателката доказателства. Доколкото тя твърди, че плащане не е извършвано по обективни причини, както правилно е прието от първоинстанционния съд, тези причини не са доказани, съответно не се установява да е извършено плащане на задълженията към доставчици на услуги и към настоящия момент. Налице са и предпоставките на чл. 46, ал. 1, т. 7 ЗОбС, на която разпоредба също се основава оспорената пред съда заповед. Към момента на издаването и получаваният от С. доход е по-голям от допустимия за покриване на средна пазарна наемна цена на жилище в района, което обстоятелство основава отпадане на основанието за настаняване в общинско жилище съгласно приложимата нормативна уредба – чл. 5, ал. 2, т. 7 от Наредбата. Обратно на твърдяното в касационната жалба по делото не е налице неяснота нито относно средната пазарна наемна цена относима към момента на издаване на заповедта, нито относно доходите на жалбоподателката. Не са допуснати сочените в касационната жалба съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като правото на защита на касационната жалбоподателка не е препятствано в хода на съдебното производство. Подадените от нея жалби са докладвани в проведеното съдебно заседание, като не е налице соченото изискване за изготвяне на проектодоклад по делото, който да бъде връчен на страните. С оглед изложеното обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,