Решение № 4921 от 10.5.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството e по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) Кюстендил срещу Решение 109 / 14.07.2022 г., постановено по адм. дело 390 / 2021 г. по описа на Административен съд Кюстендил, с което е отменено Писмо изх.1013-09-21#9/01.11.2021г. на Директора на ТП на НОИ Кюстендил, обективиращо волеизявление за възстановяване от Ориндж Едюкейшън ООД на изплатените средства за А. Павлова за запазване на заетостта по ПМС 416 от 30.12.2020г., обн. ДВ, бр.2/2021г. за м.01.2021г. в размер на 921.81лв. Наведените в жалбата възражения за неправилно приложение на нормата на чл. 1, ал.5, т.1 от Постановление 151 на МС от 3.07.2020 г. за определяне на условията и реда за изплащане на средства за запазване на заетостта на работници и служители след периода на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и извънредната епидемична обстановка, обявена с Решение 325 и удължена с Решение 378 на Министерския съвет от 2020 г., изменено и допълнено с ПМС 416 от 30.12.2020 г., обн., ДВ, бр. 2 от 2021 г., са относими към касационните основания по чл. 209, т.3, пр. 1 АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу издадения индивидуален административен акт. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Ориндж Едюкейшън ООД, със седалище и адрес на управление гр. Кюстендил, представлявано от управителя И. Борисов, чрез адв. М. Стоева и процесуален представител адв. П. Петров, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира се присъждане на съдебни разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил обстоятелствата по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Писмо изх.1013-09-21#9/01.11.2021г. на директора на ТП на НОИ Кюстендил, в което е обективиран отговор по възражение вх.1013-09-21#5/29.06.2021г. и запитване вх.1013-09-21#7/29.09.2021г. от Ориндж Едюкейшън ООД относно изплащане на средства по ПМС 151/2020г., изменено с ПМС 416/2020г. за работника А. Павлова. В оспорения акт е посочено, че съгласно разпоредбата на чл.1, ал.5, т.1 от ПМС 151 от 03 юли 2020г. за определяне на условията и реда за изплащане на средства за запазване на заетостта на работници и служители след периода на извънредното положение, обявено с решение на НС от 13 март 2020г., и извънредната епидемична обстановка, обявена с Решение 325 и удължена с Решение 378 на МС от 2020г., изменено с ПМС 416 от 30.12.2020г., обн. в ДВ, бр.2/2021г., средствата за запазване на заетостта не се изплащат за работници и служители по чл.1, ал.1 т.1-4, които не са били в трудово правоотношение с работодателя преди 1 октомври 2020г., независимо от обстоятелството, че такова правоотношение е съществувало, прекратено е преди 01.10.2020г. и към началото на периода за който се искат средствата, отново съществува. Посочен е отговор на запитване от ЦУ на НОИ от 06.07.2020г. до МТСП, като конкретно за работничката А. Павлова органът е посочил, че лицето има сключен трудов договор с дружеството за периода от 14.10.2019г. и дата на прекратяване на трудовото правоотношение, считано от 15.08.2020г. Налице е повторно сключване на трудов договор с дружеството, считано от 14.10.2020г., поради което се приема, че лицето не отговаря на условията за изплащане на средствата по ПМС 151/2020г., изменено с ПМС 416/2020г. Във връзка с гореизложеното, предвид нормативната разпоредба и съгласно становището на МТСП, органът е посочил, че изплатените средства за А. Павлова за запазване на заетостта по ПМС 416/2020г. за м.01.2021г. в размер на 921.81лв. подлежат на възстановяване. След преценка на съвкупния доказателствен материал, първоинстанционният съд приема, че страните не спорят относно фактите по делото. Безспорно установено е, че лицето А. Павлова е работила при осигурителя Ориндж Едюкейшън ООД въз основа на сключен трудов договор през периода 14.10.2019г. 15.08.2020г. и отново е назначена по трудов договор от 14.10.2020г. Не е спорно, че през периода на престиране на работна сила А. Павлова е работила на непълно работно време, което обстоятелство е взето предвид при обработка на заявлението на дружеството по реда на ПМС 151/2020г. от АЗ и НОИ. Заявлението е одобрено по предвидения нормативен ред, а изчислената от органите сума за м.01.2021г. в размер на 921.81лв. е изплатена от бюджета на НОИ и преведена на дружеството. В контекста на изложеното е формиран извод, че спорът между страните е правен и е свързан с приложение на нормата по чл.1, ал.5, т.1 от ПМС 151/2020г., в относимата редакция (обн., ДВ, бр. 2 от 2021 г.) При анализа на горната разпоредба, първоинстанционният съд приема, че чрез нея се въвеждат 5 самостоятелни хипотези, представляващи отрицателни материалноправни предпоставки, при осъществяването на които средства за запазване на заетостта не се изплащат. Съгласно чл.1, ал.5, т.1 от ПМС 151/2020г. средствата не се изплащат за работници и служители по чл.1, ал.1, т.1-4, които не са били в трудово правоотношение с работодателя преди 1 октомври 2020г. В случая по делото, лицето А. Павлова се явява работник по чл.1, ал.1, т.2 от ПМС-то, а дружеството е нейн работодател. А. Павлова е била в трудово правоотношение с работодателя преди 1 октомври 2020г., т.к. е работила от 14.10.2019г. до 15.08.2020г. Първоинстанционният съд намира, че нормата не въвежда точен времеви период на ограничението, за да може да се тълкува стеснително. Изложени са мотиви, съобразно които строго лексикалното, смислово тълкуване на нормата относно изразите били и преди определя като приложими всички периоди на предходни трудови правоотношения, независимо дали същите са прекъснати и отново продължени, както е в конкретния случай. Първоинстанционният съд приема, че систематичното тълкуване на текста във връзка с останалите норми на чл.1, ал.1, ал.2, ал.3, ал.4 и ал.6 от ПМС-то сочи на извода, че за да получи помощта, работодателят следва да е осигурил заетост на работника през периода 13.03.2020г. 31.12.2020г. /няма нормативна пречка този период да бъде с прекъсване/, като през м.10.2020г. лицето следва да има отработени дни, т.к. това е месецът, определен като база за изчисляване на средствата за помощта. Правилото на чл.1, ал.3, т.5 от ПМС-то позволява м.10.2020г. да бъде непълен, какъвто е случая с А. Павлова, постъпила на работа на 14.10.2020г., а нормата на чл.1, ал.6 от ПМС-то дава възможност средствата да се изплащат за целия период или за част от него. Посочените изисквания за отпускане на помощта и въведения механизъм за нейното изчисляване дават право на жалбоподателя да получи поисканите средства за А. Павлова - за м.01.2021г., т.к. не е налице пречката по чл.1, ал.5, т.1 от ПМС-то. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, първоинстанционният съд обосновава извод, че като издаден при неправилно приложение на материалния закон, административният акт следва да бъде отменен. Сумата по отменения акт е преведена на дружеството и не подлежи на възстановяване в полза на бюджета на НОИ. Върховният административен съд шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на производството пред Административен съд Кюстендил, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридическите и доказателствени факти от значение за законосъобразността на обжалвания административен акт, са проверени констатациите на административния орган. Първоинстанционният съд събира и цени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства. При правилно установените факти от съществено значение за решаване на спора е изведен верен правен извод за несъответствие на административния акт с материалния закон. Изложените от първоинстанционния съд съображения са в съответствие с официалния отговор рег. 10 00-2291 от 25.06.2021г. на изпълнителния директор на Агенция по заетостта, в който по повод на конкретно запитване на дружеството Ориндж Едюкейшън ООД е посочено, че предвид обстоятелството, че въпросното лице е било в трудови правоотношения преди 01.10.2020 г., независимо от прекъсването, ако то е в трудови правоотношения към момента на подаване на заявлението, а съответно и през месеците, за които се претендира изплащане на парични средства за това лице, то се счита за допустимо. В постановлението липсва изискване работниците да имат действащ трудов договор към конкретната дата (01.10.2020 г.). В допълнение е посочено, че подаденото от Ориндж Едюкейшън ООД заявление от 27.04.2021 г. е одобрено за 14 лица, в т.ч. и за А. Павлова, като към НОИ са изпратени за плащане пълните списъци на работниците и служителите. Различното тълкувание на чл.1, ал.5, т.1 от ПМС 151/2020г., обективирано в писмо на МТСП, обосновано е прието от първоинстанционния съд, като необвързващо, т.к. не представлява официално тълкуване по смисъла на чл.51, ал.1 от ЗНА. Относима за случая е нормата на чл.46, ал.1 от ЗНА, която съдът е приложил при формирани на правни си съображения. При спазване на съдопроизводственото правило на чл. 172а, ал. 2 АПК първоинстанционният съд е изложил мотиви, в които е посочил становищата на страните, фактите по делото и правните си изводи. Извършил е самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, а изводите относно фактите от обективната действителност не са опорочени от допуснати от съда грешки при формиране на вътрешното му убеждение в ненормирани от закона насоки или в отклонение от правилата на формалната и правна логика. Предвид изложеното Върховният административен съд състав на шесто отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 АПК, във връзка с чл. 228 АПК, своевременно направеното искане за присъждане на разноски на от ответника по касация Ориндж Едюкейшън ООД, със седалище и адрес на управление гр. Кюстендил, представлявано от управителя И. Борисов, следва да бъде уважено като основателно. Въз основа на представените доказателства за реалното им извършване (пълномощно на л.62 от първоинстанционното дело, списък на разноски, фактура от 02.11.2022 г.; платежно нареждане за кредитен превод 01.12.2022г.), разноските за възнаграждение за един адвокат се определят в размер на 792 лева (седемстотин деветдесет и два лева), като следва да възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пред. 1 от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,