Решение № 6895 от 9.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8928/2019 г.

Решение № 6895 от 9.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8928/2019 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (СК на ВСС), чрез пълномощника Д. З. срещу решение № 8173 от 03 юни 2019 г., постановено по адм. дело № 14328 от 2018 г., по описа на Върховния административен съд, тричленен състав на шесто отделение. С него по жалба на Д. Тошева, съдия в Софийски районен съд е отменено решение по т. 1 от Протокол № 28 от 25 септември 2018 г. на СК на ВСС и е обявена нищожността на решение по т. 2 от Протокол № 29 от 02 октомври 2018 г. на СК на ВСС. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния закон и необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. първо и трето от АПК. Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на решение по съществото на спора, с което да се отхвърли като неоснователна жалбата на Д. Тошева против решенията на СК на ВСС, приети с Протокол № 28 от заседанието, проведено на 25 септември 2018 г., по т. 1 и по т. 2 от Протокол № 29 от 02 октомври 2018 г. на СК на ВСС. Също така претендира присъждане на разноски за настоящата касационна инстанция, в размер на 70, 00 лева (седемдесет), направени за внасяне на дължимата държавна такса за производството пред Върховния админстративен съд. Ответник – Д. Тошева, чрез пълномощника си адв. Ц. Чуклева оспорва касационната жалба като изразява подробно становище за нейната неоснователност. Моли за присъждане на направените разноски, с оглед разпоредбата на чл. 38 от Закона за адвокатурата (ЗАдв.). Ответник – Административният ръководител – председател на Софийски районен съд, не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура изразява мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага съображения, че обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила. Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателства по делото, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред тричленния състав на Върховния административен съд е образувано въз основа на жалба от Д. Тошева, в качеството й на съдия в Софийски районен съд (СРС) срещу решение по т. 1 от Протокол № 28 от 25 септември 2018 г. на СК на ВСС, с което на основание чл. 314, ал. 6 от ЗСВ, във връзка с чл. 320, ал. 3, т. 2, б. "г" от ЗСВ колегията е приела, че не са налице основания за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 2, 3, 4 и 6 от ЗСВ на Д. Тошева – съдия в Софийски районен съд и е върнала преписката на административния ръководител на Софийския районен съд, за произнасяне. Оспорила е и решение по т. 2 по протокол № 29 от 02 октомври 2018 г. на СК на ВСС. С това последно решение колегията с т. 2. 1 от него е отменила решение по т. 1 от Протокол № 28 от 25 септември 2018 г. на СК на ВСС, в частта му "На основание чл. 314, ал. 6 във връзка с чл. 320, ал. 3, т. 2, б. "г" ЗСВ и връща преписката на административния ръководител на Софийския районен съд, за произнасяне". С т. 2. 2 от същото решение от 02 октомври 2018 г., на основание чл. 308, ал. 1, т. 1 ЗСВ е наложила на Д. Тошева – съдия в Софийския районен съд дисциплинарно наказание "забележка". Първоинстанционният съд е установил от фактическа страна, че производството по ангажиране дисциплинарната отговорност на магистрата е било инициирано по предложение рег. индекс ВСС – 9635 от 11 юли 2017 г. от и. ф. председател на Софийския районен съд, като са изложени данни, че в периода 2015 г. – 2017 г. съдия Д. Тошева е допуснала системно неспазване на сроковете, предвидени в процесуалните закони, което неоправдано е забавило производството по 249 дела, по които съдебните актове не са били изготвени повече от три месеца от датата на последното съдебно заседание. Дисциплинарният състав, след изясняване на относимите факти и обстоятелства, с оглед чл. 319 от ЗСВ, е предложил на СК на ВСС, на основание чл. 310, ал. 1 от ЗСВ, да прекрати дисциплинарното производство, в частта относно допуснатото бездействие от страна на съдия Д. Тошева за периода от 2015 г. до 30.09.2016 г. досежно делата, описани в пунктове от 1 до 163 в приложена към дисциплинарната преписка таблица. Също така е предложил на СК на ВСС да приеме, че Д. Тошева, съдия в Софийски районен съд, не е извършила нарушения по смисъла на чл. 307, ал. 2 и ал. 3 от ЗСВ, поради което не следва да й се налага дисциплинарно наказание по направеното предложение от административния ръководител на Софийския районен съд за периода от 30 септември 2016 г. до 25 юли 2017 г. по всички 249 дела, описани в таблица към мотивите на решението по чл. 319 от ЗСВ. Изводите в решението на дисциплинарния състав сочат, че лицето не е проявявало небрежност и нежелание за работа, а формално нарушението на служебните задължения по спазване на процесуалните срокове от страна на подведения към дисциплинарна отговорност магистрат за посочения период се дължи на причини, които не е имало как да бъдат преодолени с лични усилия. Съдия Д. Тошева е осъществявала непрекъснато магистратските си функции като не е ползвала обичайно полагаемия се отпуск за временна неработоспособност предвид здравословните й проблеми. С решението по т. 1 от Протокол № 28 от 25 септември 2018 г. на Съдийската колегия на ВСС, колегията е приела, че не са налице основания за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 2, 3, 4 и 6 от ЗСВ на Д. Тошева – съдия в Софийски районен съд и е върнала преписката на административния ръководител на Софийския районен съд за произнасяне. С решението по т. 2 по протокол № 29 от 02 октомври 2018 г. на Съдийската колегия на ВСС, конкретно с т. 2. 1 от него е отменила решение по т. 1 от Протокол № 28 от 25 септември 2018 г. на СК на ВСС, в частта му "На основание чл. 314, ал. 6 във връзка с чл. 320, ал. 3, т. 2, б. "г" ЗСВ и връща преписката на административния ръководител на Софийския районен съд, за произнасяне" и конкретно с т. 2. 2 от него, на основание чл. 308, ал. 1, т. 1 ЗСВ е наложила на Д. Тошева – съдия в Софийския районен съд дисциплинарно наказание "забележка". По отношение на решението по т. 1 от Протокол № 28 от 25 септември 2018 г. на СК на ВСС, първоинстанционният съд е посочил, че Съдийската колегия на ВСС не е изяснила съдържанието на нарушението, тежестта му и формата на вината, както и че в оспореното решение липсват мотиви за съставомерността на нарушението и за виновното поведение на магистрата. Също така съдът е изложил мотиви за липсата на доказано дисциплинарно нарушение, обуславящо извод за противоправно виновно поведение на наказания магистрат, поради което го е отменил като незаконосъобразно. По отношение на решението по т. 2 от Протокол № 29 от 02 октомври 2018 г. на СК на ВСС, първоинстанционният съд е счел, че то е издадено от некомпетентен орган, понеже няма компетентност да налага наказанието "забележка" по чл. 308, ал. 1, т. 1 от ЗСВ, и по тези съображения е обявил неговата нищожност. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено. По отношение на обжалваното решение, в частта му, с която съдът е приел за незаконосъобразно решението по т. 1 от Протокол № 28 от 25 септември 2018 г. на СК на ВСС, правилен е изводът на инстанцията по същество, че Съдийската колегия не е изяснила съдържанието на нарушението, тежестта му и формата на вината, че в оспореното решение липсват мотиви за съставомерността на нарушението и за виновното поведение на Д. Тошева. Изложени са обосновани аргументи в подкрепа на тезата за недоказаност на процесното дисциплинарно нарушение, наличието на което да е обусловено от противоправност на поведението на дееца от обективна страна и вина на дееца от субективна страна. От направените констатации за неравномерност в натоварването на магистрата и наличието на неяснота по отношение на отчетността от страна на ръководството на Софийския районен съд за съобразяване обективно индивидуалното натоварване на отделните съдии в този съд, не се обуславят изводи за противоправно виновно поведение на наказаната. Въз основа на доказателствата по делото се установява, че Д. Тошева е полагала труд и в извънработно време, организирала е отделните етапи от правораздавателната дейност, изготвяла е съдебни актове по време на ползваната от нея отпуск за временна неработоспособност, а също така е отложила лечението на тежкото й заболяване, за да не отсрочва планирани съдебни заседяния. Също така следва да се отбележи, че отменените й съдебни актове са в изключително нисък процент. По изложените съображения правилно тричленният състав е отменил решението по т. 1 от Протокол № 28 от 25 септември 2018 г. на СК на ВСС. Законосъобразно тричленният състав на шесто отделение при Върховния административен съд е приел, че решението по т. 2 от Протокол № 29 от 02 октомври 2018 г. на СК на ВСС, е издадено при липса на компететност, понеже не е в правомощията й да налага наказанието "забележка" по чл. 308, ал. 1, т. 1 от ЗСВ и поради което обосновано е обявил нищожността му, в посочената част. С разпоредбата на чл. 320 от ЗСВ, в приложимата й редакция (изм., ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09 август 2016 г.), законодателят е приел в ал. 1, че в тридневен срок от приемане на решението, дисциплинарният състав го представя на председателстващия съответната колегия на ВСС заедно с преписката по делото за незабавното им внасяне в съответната колегия на ВСС. В ал. 2 е установено, че съответната колегия на ВСС разглежда предложението на дисциплинарния състав за налагане на дисциплинарно наказание в 14-дневен срок от внасянето му. Според ал. 3, т. 1 от посочената разпоредба, съответната колегия на ВСС може да наложи предложеното наказание или да отхвърли същото като може а) да не наложи дисциплинарно наказание; б) да наложи по-леко наказание; в) да наложи по-тежко наказание; г) да върне преписката на съответния административен ръководител в случаите по чл. 314, ал. 6 от ЗСВ. Съгласно ал. 6 от чл. 320 от закона, решението се взема с мнозинство, като същото според ал. 7 се мотивира. За мотиви на решението се смятат и мотивите на решението на дисциплинарния състав, когато предложението му се приеме. Според разпоредбата на чл. 314, ал. 6 от ЗСВ, в приложимата редакция (изм., ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09 август 2016 г.) съответната колегия на ВСС когато прецени, че няма основание за налагане на наказание по чл. 308, ал. 1, т. 2, 3, 4 или 6, тя връща преписката на административния ръководител. Предвид това съдържание на така приложимата редакция на чл. 320 от ЗСВ, както и тази на чл. 314, ал. 6 (изм. с ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09 август 2016 г.) от ЗСВ, в случаите на чл. 308, ал. 1, т. 2, т. 3, т. 4 или т. 6 от ЗСВ, когато съответната колегия към ВСС прецени, че няма основание за налагане на наказание от изброените, а това са по-тежките дисциплинарни наказания, тя връща преписката на административния ръководител и последният е този, на когото законодателят е предоставил изричната компетентност да налага най-лекото дисциплинарно наказание. Върховния административен съд правилно се е позовал на принципа за самостоятелност, уреден с императивната разпоредба на чл. 10, ал. 1 от АПК, по-горестоящ орган не може да изземе за решаване въпрос от органа, овластен за неговото разглеждане и решаване, освен ако това е предвидено в друг закон, а в разглеждания случай, това не е предвидено. Следователно, правилен е изводът на съда, че Съдийската колегия на ВСС не е била компетентния орган за налагане на наказанието "забележка" по чл. 308, ал. 1, т. 1 от ЗСВ, поради което законосъобразно е обявила нищожността на решението й по т. 2 от Протокол № 29 от 02 октомври 2018 г. С оглед на изложеното обжалваното решение следва да се остави в сила като правилно и обосновано. Претенцията на ответника по касация за присъждане на съдебни разноски е неоснователна, понеже не са налице предпоставките по чл. 38 от ЗАдв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав при втора колегия,