Решение № 14284 от 4.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2738/2011 г.

Решение № 14284 от 4.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2738/2011 г., I о., докладчик съдията Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на юрисконсулт Станимир Алексиев, в качеството му на процесуален представител на директора на агенция "Митници", срещу решение № 3725 от 18.11.2010 г. по адм. дело № 6001 по описа за 2010 г. на административния съд - София град, с което по жалба на "Флайинг Карго България" ООД е отменено ППСДПВ№ Ф-2 от 15.05.2010 г. на началника на митница "Аерогара София", потвърдено с решение № 654 от 27.07.2010 г. на директора на агенция "Митници". В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, както и присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - "Флайинг Карго България" ООД не ангажира становище по нея. Заинтересуваната страна - ТД на НАП - гр. София, чрез процесуалния представител юрисконсулт Росица Христова, изразява становище, че жалбата е основателна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба, наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е основателна. Административният съд - София град е бил сезиран с жалба срещу ППСДПВ № Ф-2 от 15.05.2010 г. на началника на митница "Аерогара София", потвърдено с решение № 654 от 27.07.2010 г. на директора на агенция "Митници". С него на "Флайинг Карго България" ООД е определено задължение за митни сборове, а именно за мито в размер на 54.56 лв. и задължение за ДДС в размер на 448.16 лв., както и задължение за лихви за забава, на основание чл. 199, ал. 1, т. 1 от ЗМ и чл. 58, ал. 2 от ЗДДС, и на основание чл. 211, ал. 1, т. 1 и т. 2, чл. 211а от ЗМ. От фактическа страна по делото е установено, че на 6.05.2009 г. на Аерогара София с полет LH 3438 на авиокомпания "Луфтханза" с товарителница № 960395867846 и мастер товарителница № 020-4211063 е пристигнала групажна пратка с пломба № 1205770 на куриерска компания FEDEX от САЩ. Опаковката на чувала не е била нарушена, като не е издаден протокол за повреден товар и констативен акт от наземния оператор "М и М Карго". Пратката с действителното й тегло е въведена и манифестирана с митнически манифест № 10905/5 от 6.05.2009 г. от "Флайинг Карго България" ООД. На същата дата при разтоварването й във временния склад на това дружество, в качеството му на складодържател, на основание чл. 114, ал. 1 от ЗМ, в присъствието на дежурен митнически инспектор е съставен протокол за проведен товар под № 0163. Стоката е проверена и на основание, чл. 104, ал. 6 и ал. 8 от ППЗМ е съставен констативен акт № 1310 от 6.05.2009 г. за установените разлики по митнически манифест № 10905/5 от 6.05.2009 г. По фактура № 57140171 от 25.04.2009 г. пратката съдържа 2 броя златни пръстена на стойност 1 477.10 $, с включен транспорт. В товарителницата е обявен 1 кашон с 0.50 кг., а в действителност е 1 кашон с 0.15 кг. След извършена проверка е установено че пратката съдържа 2 броя рекламни листа, 1 брой фактура № 57140171, 1 брой уплътнителен амбалаж. Установените разлики в по-малко, в размер на 0.35 кг., представляват "липси" по смисъла на чл. 114, ал. 1 от ППЗП. Административният орган приема, че след като има установени липси по време на съхранението на стоки във временен склад, то възниква задължение за заплащане на митни сборове и други публични държавни вземания, на основание чл. 199, ал. 1, т. 6 от ЗМ, във връзка с чл. 114, ал. 1 от ППЗМ и чл. 56 от ЗДДС. Длъжник за заплащането им е търговското дружество, в качеството си на търговец, получил разрешение за управление на временен склад, на основание чл. 202, ал. 1, т. 4 от ЗМ, във връзка с чл. 112, т. 5 от ППЗМ. За да обоснове преценката си за незаконосъобразност на обжалвания административен акт, първоинстанционният съд е приел, че по делото по категоричен начин е установен фактът относно повреждането на процесната пратка, както и, че тя е с тегло 0.15 кг, а стоката, описана в приложената фактура, липсва. След като тя не е постъпила за съхранение във временния склад на дружеството, адресат на акта, съответно тя не е била съхранявана и не е напускала временния склад, управляван от него. Липсата на стоката, като част от пратката, е установена преди приемането и заприходяването на пратките за временно складиране и съхранение във временния склад на дружеството. Нормата на чл. 114, ал. 1 от ППЗМ урежда задължението на търговеца, управляващ временен склад да заплати дължимите митни сборове за стоките в случаите на липси при съхраняването им, като изискването при тази фактическа обстановка по спора не се явява спазено. Съдът се позовава и на чл. 823, ал. 1 от ППЗМ, според която разпоредба за прилагането на чл. 199, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 6 от закона се счита, че не възниква вносно митническо задължение за определена стока, когато заинтересуваното лице докаже, че неизпълнението на задълженията за временното складиране на въпросните стоки, или на задълженията за ползването на съответния митнически режим, под който стоките са били поставени, е в резултат на причини, които произтичат от: 1. естеството на стоката; 2. непреодолима сила; 3. унищожаването им под контрола на митническите органи и 4. безвъзвратната им загуба. Така според съда не може да се ангажира отговорност за липси по смисъла на подзаконовата норма, в случаите когато такова съхраняване фактически не е могло да бъде осъществявано. Освен това съдът се позовава и на различните правни норми, на които се е позовал административният орган и решаващият орган при административното обжалване, които поради съдържанието си, което е обсъдил подробно, се явяват неприложими. Конкретно е обсъдил нормата на чл. 199, ал. 1, т. 1 от ЗМ, посочена в административния акт и тази на чл. 199, ал. 1, т. 6 от ЗМ, на която се е позовал вторият административен орган. Това противоречие засяга правната сфера на адресата на акта, като рефлектира върху правото му на защита, понеже не може да се преценява конкретната воля на административния орган. Съдът счита, че при изложената фактическа страна по спора, не може да се приеме, че може да се приложи чл. 199, ал. 1, т. 1 от ЗМ, понеже няма подаден ЕАД. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е неправилно постановено. Единственото касационно възражение е насочено към неправилното според касатора ценене на доказателствата по делото, респ. неустановяване на фактите по делото и конкретно на обстоятелството по приемане на стоката в склада на дружеството, обратното на приетото от съда. Касационното възражение е основателно. В чл. 104, ал. 6 от ППЗМ изрично е записано, че ако при приемането на манифестираните стоки във временен склад или в случай, че стоките не постъпват във временен склад - преди извършване на формалностите за получаване на допустимо митническо направление, се установят повредени стоки, стоки с повредени амбалажи или в повече стоки, те се отварят и се проверяват в присъствието на лицето, подало манифеста, и на митнически служител, а в случаите на временно складиране - и в присъствието на лицето, което управлява склада. За проверката се съставя констативен акт в толкова екземпляра, колкото са необходими за целите на митническия контрол, но не по-малко от три. Актът се подписва от лицето, подало манифеста, и от митническия служител, а в случаите на временно складиране - и от лицето, което управлява склада. При необходимост могат да бъдат привлечени и компетентни лица относно количеството и качеството на стоките, които също подписват констативния акт. В разпоредбата на чл. 104, ал. 8 от ЗМ е уредена тази процедура и при липси и други нередовности, което е направено и в процесния случай. От друга страна в чл. 111 от ППЗМ е изрично посочено, че стоките се поставят във временен склад въз основа на митническия манифест, като лицето, което управлява този временен склад е длъжно незабавно след приемане на стоките в него да подпише и завери митническия манифест. Следователно може да се приеме защитната теза на касатора, че в процесния случай е настъпил фактът на приемане на стоката, поради което и липсата е констатирана след това, в склада на дружеството, което от своя страна обосновава отговорността на същото това дружество с качеството на търговец, управляващ временен склад, на основание чл. 114, ал. 1 от ППЗМ. В тази разпоредба изрично е посочено, че такъв търговец се явява отговорен за дължимите митни сборове за стоките в случаи на липси по време на съхраняването на стоките. Съхраняването на последните означава, че същите следва да са постъпили при него след като е осъществено манифестирането им. Отбелязването на номера на митническия манифест в констативния акт означава, че е започнало съхраняването на стоката във временния склад и липсата е констатирана по това време, което обосновава и отговорността на търговското дружество. За точност следва да се отбележи, че изводът на административния съд относно некоректното прилагане от страна на административния орган на обсъжданите правни норми следва да бъде ревизиран, понеже горестоящият административен, решаващ орган, е конкретизирал приложимите разпоредби, тези на чл. 199, ал. 1, т. 6 от ЗМ и на чл. 114, ал. 1 от ППЗМ. Те уреждат материалноправните предпоставки за възникване на вносното митническо задължение и за субекта на това задължение. Това обосноваване на приложимите правни норми се явява допустимо с оглед разпоредбата на чл. 155 от ДОПК, във връзка с 211к от ЗМ. Понеже делото е изяснено от фактическа страна, следва да се постанови решение по съществото на спора. При този изход от делото на касатора се дължат съдебни разноски в размер на 100.00 лв., на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК за двете съдебни инстанции. Съобразно изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение,