Решение № 5383 от 27.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2806/2021 г.

Решение № 5383 от 27.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2806/2021 г., VI о., докладчик съдията Десислава Стоева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/- София-град против Решение № 159 от 11.01.2021 г., постановено по адм. д. № 7534/2020 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменено Решение № 1040-21-384/18.05.2020 г. на директора на ТП на НОИ- София-град, с което е оставена без уважение жалба с вх. № 1012-21-603/31.03.2020 г. на В. Д., както и потвърденото с него Разпореждане № РВ-3-21-00727979 от 05.03.2020 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ- София-град и е осъдено ТП на НОИ София-град да заплати на В. Д. сумата от 350 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за осъщественото в производството процесуално представителство.

Изложени са оплаквания за незаконосъобразност на съдебния акт поради необоснованост и постановяването му в противоречие с материалния закон - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора неправилно първоинстанционният съд изцяло е кредитирал представените референции и дадените свидетелските показания, като по този начин е направил грешни правни и фактически изводи относно възникване на основанието за осигуряване по смисъла на чл. 10 от КСО и качеството на "осигурено лице" по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КСО, респ. относно правото на парично обезщетение за временна неработоспособност и бременност и раждане. Настоява за отмяна на решението и постановяване на друго такова, по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата против оспореното решение и потвърденото с него разпореждане. Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции по делото, както и заплатената държавна такса по чл. 227а, ал. 4 от АПК в размер на 200 лева. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответника.

Ответникът по касация - В. Д., чрез процесуалния си представител адв. Т., в писмена защита и в съдебно заседание оспорва касационната жалба. Счита оспореното съдебно решение за правилно и законосъобразно и иска оставянето му в сила.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Като извърши служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК и въз основа на фактите, установени от Административен съд - София-град, съгласно чл. 220 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за основателна.

Предмет на съдебен контрол в първоинстанционното производство е била законосъобразността на Решение № 1040-21-384/18.05.2020 г. на директора на ТП на НОИ София-град, както и потвърденото с него Разпореждане № РВ-3-21-00727979 от 05.03.2020 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ София- град, с което, на основание чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО е разпоредено на В. Д. от гр. София, възстановяване на добросъвестно получено парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване, бременност и раждане за периода от 02.05.2018 г. до 30.09.2019 г. в размер на общо 20 987, 99 лева - главница.

С обжалваното решение административният съд е отменил оспорения пред него административен акт и потвърденото с него разпореждане.

За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е счел, че решението на директора на ТП на НОИ, както и потвърденото с него разпореждане, са издадени от компетентни по смисъла на чл. 117, ал. 1 от КСО органи, в изискуемата писмена форма и са подробно мотивирани, при спазване на административнопроизводствените правила, но при неправилно приложение на материалния закон. Съдът е приел, че В. Д. реално е осъществявала трудова дейност по трудовия договор с "М. К." ЕООД, поради което е възникнало осигурително правоотношение, респ. тя е придобила качеството "осигурено лице" по смисъла на легалното определение, дадено с § 1, ал. 1, т. 3 от КСО, т. е. налице е спорната предпоставка за получаване на обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване, бременност и раждане.

Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно.

От доказателствата по делото се установява, че от страна на "М. К. Б." ЕООД за В. Д. в ТП на НОИ София-град са представени удостоверения Приложение № 9 (към чл. 8, ал. 1 от Наредба за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (НПОПДОО) с данни относно правото на парично обезщетение по болнични листове с №№ Е20180929590, Е20180527789, Е20180527835, Е20180527868, Е20182136877, Е20180527959, Е20180955766, Е520180528032 и Е120196142929 (периодът на временна неработоспособност, определен с болничните листове е от 02.05.2018 г. до 10.02.2019 г. вкл.) и декларация по чл. 50. ал. 1 от КСО за периода от 11.02.2019 г. до 12.11.2019 г. вкл. данните, подадени от "М. К. Б." ЕООД по реда на чл. 5, ал. 4 от КСО за жалбоподателя са отразени:

• за месец май 2018 г. - 3 дни с възнаграждение по реда на чл, 40, ал. 5 от КСО и

17 дни с право на парично обезщетение по реда на чл. 40, ал. 1 от КСО

• за периода от 01.06.2018 г. до 10.02.2019 г. в дни с право на парично

обезщетение по реда на чл. 40, ал. 1 от КСО

• за периода от 11.02.2019 г. до 30.09.2019 г. в дни с право на парично

обезщетение по реда на чл. 50, ал. 1 от КСО.

Въз основа на тези данни, по реда на Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване, на В. Д. е изплатено парично обезщетение за 350 работни дни в размер на 29 896, 10 лв

От органите на ТП на НОИ- София-град е извършена проверка по разходите на ДОО на "М. К." ЕООД за периода 01.11.2014 г. - 24.07.2019 г. относно подадените данни, вкл. за В. Д., резултатите от която са обективирани в Констативен протокол № КВ-5-21-00597604 от 24.07.2019 г., в който е посочено, че дружеството не е внесло осигурителни вноски; според подадените от ТД на НАП-София данни дружеството не е подавало годишни данъчни декларации по чл. 92 от ЗКПО за резултатите от дейността си за периода 2014 г. - 2018 г.; няма данни за регистриран касов апарат и фискална памет /ЕКАПФ/; няма данни за регистрирани търговски обекти; при проверка от СДВР е установено, че управителят и собственик на дружеството В. А. /собственик и управител на общо 42 търговски дружества, е напуснал пределите на Република България на 14.11.2014 г. и оттогава няма последващи влизания, като данните с Декларация образец № 1 и образец № 6, както и уведомленията по чл. 62, ал. 5 от КТ са подавани с КЕП с титуляр на подписа "М. К." ЕООД В. А. С оглед гореизложените обстоятелства е направен извод, че дружеството не е осъществявало търговска дейност за периода 01.11.2014 г. - 24.07.2019 г. Въз основа на тези установявания са дадени и влезли в сила Задължителни предписания № 3 Д-1-21-00597616 от 24.07.2019 г. от старши инспектор по осигуряването в ТП на НОИ- София-град за заличаване на подадените данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за периода от ноември 2014 г. до март 2019 г. включително, като поради неизпълнението им от осигурителя, данните са били служебно заличени на основание чл. 3, ал. 13 от Наредба № Н-8/29.12.2005 г. (отм., ) вкл. и по отношение на В. Д.

Въз основа на извършената проверка и служебно заличените данни е издадено Разпореждане № РВ-3-21-00727979 от 05.03.2020 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО, с което е разпоредено В. Д., да възстанови добросъвестно получените парично обезщетение поради общо заболяване, парично обезщетение за бременност и раждане за периода от 02.05.2018 г. до 30.09.2019 г. в размер на 20087, 99 лв. - главница. В същото е прието, че предвид заличаване на данните за осигурителен стаж и осигурителен доход на В. Д., подадени от "М. К." ЕООД за периода от 08.02.2016 г. - 25.04.2018 г., и на основание на установените данни по смисъла на чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО, е преизчислено паричното обезщетение, при което е определено, че дължимото парично обезщетение за цитирания период е в размер на 8 908, 11 лева. Жалбоподателката е обжалвала цитираното разпореждане пред директора на ТП-НОИ София-град. С Решение № 104-21-384/18.05.2020 г. директорът на ТП на НОИ- София–град, е оставил без уважение, като неоснователна, подадената от В. Д. жалба и е потвърдил Разпореждане № РВ-3-21-0727979 от 05.03.2020 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО, като правилно и законосъобразно.

При тези факти административният орган е приел, че е налице хипотезата на чл. 114, ал. 2 от КСО, както и че въпреки наличието на трудов договор не е възникнало осигурително правоотношение и произтичащите от него права на обезщетение, тъй като Д. не е осъществявала трудова дейност, предвид факта, че дружеството не е извършвало търговска дейност през посочения период.

От своя страна първоинстанционният съд не е споделил този решаващ извод от фактическа страна и произтичащите от него правни аргументи, като е приел че от от събраните писмени доказателства се установява, че е налице сключен трудов договор, по който жалбоподателката реално е полагала труд. За да изведе посочения извод съдът е кредитирал представените референции и препоръка от търговски дружества. Съдът е преценил, че видно от съдържанието им, извършената от жалбоподателката дейност изцяло съответства на задълженията й по длъжностната характеристика да осъществява делови контакти с клиенти на компанията и да посещава по предварителна схема търговски обекти по места.

Също така от приобщените писмени доказателства и показанията на разпитания по делото свидетел, които съдът е кредитирал като обективни и кореспондиращи с писмените доказателства, и в частност с данните в писмената декларация от жалбоподателката, представена пред контролните органи на ТП на НОИ София–град, съдът е приел, че в хода на съдебното производство са събрани убедителни доказателства, че Д. е полага реално труд по трудовото си правоотношение с "М. К." ЕООД, независимо от неоспорените факти и обстоятелства, че от дружеството не са подавани годишни данъчни декларации по ЗКПО и няма данни за извършвана от дружеството търговска дейност /липса на касов апарат, липса на търговски обект/. Първоинстанционният съд е счел, че представеното от ответника писмо от Комисия за регулиране на съобщенията, че дружеството не е подавало уведомление по смисъла на чл. 59, ал. 1 от Закона за пощенските услуги, е неотносимо към конкретния случай, тъй като касае периода 2014 г. – 2015 г. Отречени са аргументите на административния орган и е направен решаващият извод, че Д. е имала качеството "осигурено лице" по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО за осигурителните рискове "временна неработоспособност" и "бременност и раждане", тъй като от момента на сключване на трудовия договор до момента на настъпване на временната неработоспособност е извършвала трудова дейност, за която е подлежала на осигуряване по реда на чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО.

Направените от административния съд изводи не могат да бъдат споделени.

Върховният административен съд многократно е имал възможност да се произнесе, че от съдържанието на легалното определение за "осигурено лице" следва, че едно от условията, на които трябва да отговаря лицето, за да се счита за осигурено, е да извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 от КТ. Не съществува идентичност на трудовото и на осигурителното правоотношение. Наличието на трудово правоотношение в повечето случаи води до възникване и на осигурително правоотношение, но не е достатъчно. Легална дефиниция за понятието "осигурено лице" е дадена в § 1, ал. 1, т. 3 от КСО, според която "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Според чл. 10, ал. 1 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Предвид това, изискването на законовата разпоредба, съдържаща определението за "осигурено лице" по смисъла на КСО е лицето реално да осъществява трудова дейност въз основа на трудово правоотношение. Лице, за което не е доказано, че е извършвало трудова дейност, не може да има качеството осигурено лице, независимо дали за него са подавани данни в НАП, дори и в случаите на внасяни осигурителни вноски, какъвто не е процесният.

Въпреки сключения Трудов договор № 80/08.02.2016 г., не може да се приеме за установено извършването на действия по изпълнението му от страна на В. Д. Както вече беше посочено, в хода на административно производство е доказано, че от "М. К." ЕООД не са подавани годишни данъчни декларации по ЗКПО за периода 2014 г. – 2018 г., няма данни за регистрирани търговски обекти и касов апарат, липсва счетоводна и трудовоправна документация, установено е, че управителят и едноличен собственик на дружеството В. А. е напуснал пределите на Република България на 14.11.2014 г. и оттогава няма последващи влизания на територията на страната. Видно от представения протокол за извършена проверка от контролен орган на ТП на НОИ- София-град от 15.02.2019 г., на адреса на управление на дружеството се помещава златарско ателие, като работещият в него служител не знае нищо за "М. К." ЕООД. При наличие на доказателства, безспорно установяващи неизвършването на стопанска/търговска дейност от дружеството през периода 2014 г. – 2018 г., не може да бъде подкрепен формираният от съда извод за осъществяването от лицето на трудова дейност в полза на "М. К." ЕООД.

Показанията на допуснатия до разпит свидетел също не установяват реалното изпълнение на трудова дейност в полза на дружеството. Неправилно съдът е посочил, че дадените от свидетелката С. показания напълно кореспондират с данните в писмената декларация на жалбоподателката. Не е отчетено от съда очевидното противоречие с дадените писмени обяснения от самата Д. в подадената от нея декларация и жалбата й до първоинстанционния съд. В свидетелските показания се съдържат сведения, че трудовото правоотношение на Д. с дружеството са приключили в края на 2019 г., а за период през който то е съществувало е посочен 2018 г. – 2019 г., докато в цитираните два документа ответницата по касация еднозначно е посочила, че сключения между нея и "М. К." ЕООД трудов договор е прекратен на 26.04.2018 г. Извън посочените противоречия, свидетелските показания не установяват непосредствени лични впечатления и са откъслечни и непоследователни.

Представените три броя преференции и един брой препоръка от търговски дружества в полза на лицето също не могат да обосноват различен от гореизложения извод за липса на трудова дейност. На първо място, същите не са сред документите, посочени в чл. 40 от НПОС, чрез които може да се доказва трудов и осигурителен стаж. От друга страна, същите нямат достоверна дата, а в два от тях липсва и печат на дружеството, като тези обстоятелства изцяло компрометират тяхната доказателствена стойност. Освен това, в преференциите е посочено, че е извършвана съвместна работа между издалите ги дружества и "М. К." ЕООД през 2016 г. и 2017 г., като тези твърдения категорично се опровергават от анализа на доказателствената съвкупност, водещ до обоснования по-горе извод за неосъществявана от "М. К." ЕООД стопанска/търговска дейност през този период.

Следва да бъде изрично посочено, че твърденията на Д. и съдържанието на трудовия договор, сочещи, че заеманата от нея длъжност е "ръководител, отдел доставки" не кореспондират с представената по делото длъжностна характеристика, която е за длъжността "организатор". Предвид това обстоятелство и с оглед липсата на данни в съдържанието на трудовия договор, недоказани остават и конкретната длъжност, и изпълняваните трудови функции от ответницата по касация, и обема и вида на трудовите задължения.

Не е достатъчно сключването на трудов договор, по силата на който да възникват и осигурителните права. Необходимо условие е и упражняването на трудова дейност по него, за което по делото няма данни, а доказателствата сочат на еднозначен извод, че такава дейност не е била извършвана. Следва да се споделят оплакванията в касационната жалба, че необосновано спрямо събрания доказателствен материал първоинстанционният съд е приел обратното.

Неправилно и необосновано първоинстанционният съд не е съобразил отсъствието на предпоставките за възникване на осигурителното правоотношение и необосновано е приел, че органите на НОИ незаконосъобразно са разпоредили възстановяване на неоснователно получените парични обезщетения.

Следва да се споделят възраженията на касатора, че при настъпването на осигурителните рискове общо заболяване и майчинство, жалбоподателката не е имала качеството на"осигурено лице" по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО и не е отговаряла на условията за да придобие правото на парично обезщетение при временна неработоспособност поради общо заболяване и бременност и раждане от фондовете на ДОО за процесния период.

При постановяване на решението си първоинстанционният съд е достигнал до необосновани спрямо доказателствата по делото изводи и е приложил неправилно материалния закон, поради което и при наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК, неправилното съдебно решение следва да се отмени.

Доколкото спорът е изяснен от фактическа и правна страна и не се налага извършване на нови процесуални действи, вместо първоинстанционното решение следва да бъде постановено друго, по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на В. Д. против Решение № 1040-21-384 от 18.05.2020 г. на директора на ТП на НОИ-София-град и потвърденото с него Разпореждане № РВ-3-21-00727979 от 05.03.2020 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ- София-град.

При този изход на правния спор, основателна се явява претенцията на касатора за присъждане на разноски за двете инстанции по делото - юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева за всяка инстанция, или в общ размер на 200 лева, определено по правилото на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, както и 200 лева заплатена държавна такса за производството пред ВАС. Ответницата по касация следва да бъде осъдена да ги заплати в полза на ТП на НОИ - София- град.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,