Решение № 4065 от 22.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 968/2011 г.

Решение № 4065 от 22.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 968/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Добринка Андреева Производство по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 90, ал. 3 от Закон за убежището и бежанците /ЗУБ/. Образувано е по касационна жалба от Мурад Абдула Мамдух - без гражданство и страна по произход - Тунис, срещу Решение № 15139/10.12.2010 г. по адм. д. № 10720/2010 г. на Върховния административен съд, трето отделение, с което е отхвърлена неговата жалба срещу решение № 241/04.06.2010 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България. В касационната жалба са релевирани трите касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че решаващия състав на ВАС не е обсъдил всички негови доводи, както и фактите и обстоятелствата от бежанската му история и обстановката в Тунис, което е довело до постановяване на несъобразено с чл. 8 и 9 ЗУБ решение. Моли решението да бъде отменено, делото решено по същество, като се дадат указания на административния орган за предоставяне на бежански или хуманитарен статут. В о. с. з. на ВАС поддържа жалбата. Ответникът - Държавна агенция за бежанците при МС, чрез процесуалния си представител -юрисконсулт Кулинова, оспорва касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и решението следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, петчленен състав, намира жалбата, като подадена от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК за допустима, а разгледана по същество за неоснователна. Предмет на обжалване пред тричленния състав на ВАС е решение № 241/04.06.2010 на председателя на ДАБ при МС, с което е отхвърлено искането на основание чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците за предоставяне статут на бежанец или хуманитарен статут. От приложените по делото писмени доказателства съдът е приел, че то е постановено от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, материалния закон и неговата цел. Посочил, че анализът на изяснените от обясненията на кандидата обстоятелства не води до извод за основания за обоснован страх от преследване по причина на неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо убеждение. Допълнил, че кандидатът не е бил принуден да напусне Тунис, третирана като страна по произход на лицето, по причина на непосредствена заплаха за неговия живот, сигурност или свобода поради ситуация на военен конфликт, а конкретният повод за заминаването му от Тунис през 2007 г. е невъзможността да си намери работа. Приел, че кандидатът не е имал проблеми с официалните власти в Тунис, че там живее майка му с неговите братя и сестри и че причините да напусне страната са лични и от икономически характер. От данните в интервюто на чужденеца по време на първото производство пред ДАБ и в другите две, смяната на личните си данни и противоречивите твърдения за мотивите и причините за напускане на страната по произход и постоянно пребиваване, съдът приел, че той е подал молба в ДАБ единствено с цел узаконяване на нелегалния си престой в Р България. Оттук съдът извел решаващия извод, че по отношение на чужденеца, търсещ закрила, не са налице предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Постановеното решение е правилно и законосъобразно. Неоснователни са доводите за нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила . Противно на твърдяното в жалбата, съдът е обсъдил обстановката в Тунис. Жалбоподателят, като чужденец без гражданство, е напуснал тази държава, която съобразно § 1, т. 7 от ДР на ЗУБ за него е държава по произход. Обсъдил и другите доказателства по делото, относими към правнорелевантните обстоятелства и е извел обоснован извод за законосъобразност на решението на ДАБ. Твърдението за "спречквания с полицията, защото се е събирал в домовете на други хора, където обсъждали пасажи от Корана и други религиозни теми" не променя този извод. Това обстоятелство е ирелевантно към наличието на основателен страх от преследване по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. Поради това съдът е направил обоснован правен извод за липса на основания за предоставяне на статут на бежанец. Следва да се посочи, че с решение от 17.02.2009 г. Съдът на Европейските общности по преюдициално запитване е дал тълкуване на разпоредбата на чл. 15, ал. 1, б. "в" вр. чл. 2, б. "д" от Директива 2004/83/ЕО за установяването на минимални стандарти относно условията, на които трябва да отговарят гражданите на трети страни или лицата без гражданство, за да могат да кандидатстват за статут на бежанец, или на лицата, които по други причини имат нужда от международна закрила, и относно съдържанието на предоставената закрила, а именно: 1) съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; 2) съществуването на такива заплахи може изключително да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Освен това, съгласно чл. 8, ал. 3 от ЗУБ преследването може да се осъществява от държавен орган или организация на което държавата не може или не желае да се противодейства. Видно от намиращата се по делото справка от Дирекция "Международна дейност и европейски фонд" на ДАБ при МС, обстановката в Тунис не може да се квалифицира като такава на въоръжен конфликт по смисъла на международно правните норми. От друга страна, както бе посочено по-горе, кандидатът не е бил принуден да напусне страната си по причина на непосредствена заплаха за живот си, сигурността или свободата поради ситуация на вътрешен конфликт в страната по произход, за да иска предоставянето на хуманитарен статут. Фактите по спора са правилно установени, а съответни на тях са и направените правни изводи. Правилно е приложен закона и с оглед чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, тъй като в случая не е налице въоръжен конфликт, във връзка с който да са отправени тежки и лични заплахи срещу живота и личността на жалбоподателя като гражданско лице. Неоснователно е направеното в тази връзка твърдение, че съдът нарушил изискването за произнасяне по сигурността на страната. Тук следва да се посочи, че съгласно чл. 8 ЗУБ статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение и/или убеждение, намира се извън страната, чийто гражданин е, или ако е без гражданство, се намира извън страната на постоянното си местоживеене и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази страна или да се завърне в нея. От друга страна, по силата на чл. 9 ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън страната си на произход или местоживеене по причина на заплаха за неговия живот, сигурност или свобода, поради насилие, възникващо от ситуации като въоръжен конфликт, както и когато е изложен на опасност от изтезание или други форми на нечовешко или унизително отнасяне или наказание и по тези причини не може или не желае да се завърне в страната си на произход или местоживеене. Поради това, че наличието на нито една от посочените предпоставки не е установено от жалбоподателя, обосновано е прието от съда, че не може да се направи извод за основателен страх от преследване, нито за наличие на заплаха за живота или свободата на кандидата, които да обуславят предоставянето на бежански или хуманитарен статут. Искането на касатора, посочено в откритото заседание, ВАС да съобрази настоящата обстановка в Тунис, не е съобразено с чл. 142, ал. 1 АПК и забраната за фактически установявания в касационното производство. Ноторно известен е фактът, че в Тунис има безредици и протести, спорно е дали те са начало на въоръжен конфликт, не е ясно те с временен или с по-продължителен характер са. Съгласно чл. 220 АПК обаче Върховният административен съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. Новите обстоятелства могат да бъдат релевирани в друго искане до административния орган, който би преценявал обстановката в Тунис, респ. дали е налице въоръжен конфликт в страната, с оглед критериите на ЗУБ. По изложените съображения настоящият петчленен състав на Върховния административен съд намира, че не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното съдебно решение и същото като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, настоящият петчленен състав на Върховният административен съд, първа колегия