Решение № 7870 от 14.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16295/2009 г.

Решение № 7870 от 14.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16295/2009 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Божидар Николов Жишев от гр. Пловдив против Решение № 55/23.10.2009 г., (АПК). постановено по адм. дело № 4445/2009 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед рег. № з-8327/27.05.2009 г. на Зам. Директора на СДВР, с която му е наложена принудителна административна мярка "забрана за напускане на Република България до погасяване или пълното обезпечаване на вземането". Твърди се, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което оспорената заповед бъде отменена. Божидар Николов Жишев е обжалвал с частна жалба определение от 13.10.2009 г., постановено по адм. дело № 4445/2009 г. по описа на Административен съд София град, с което е оставено без разглеждане искането му за спиране на предварителното изпълнение на оспорената заповед. Изложени са съображения за неправилност на оспорения съдебен акт. Иска се отмяната му. Ответникът по касационната и частна жалби - Заместник директора на СДВР, редовно призован, не се представлява и не ангажира становище по жалбите. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната и частна жалби. Върховният административен съд като прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди становищата на страните, намира касационната жалба за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: С решението по цитираното дело Административен съд - София-град е отхвърлил жалбата на Божидар Николов Жишев от гр. Пловдив срещу Заповед рег. № з-8327/27.05.2009 г. на Зам. Директора на СДВР, с която на основание чл. 76, т. 3 (отм.) от Закона за българските лични документи (ЗБЛД) му е наложена принудителна административна мярка "забрана за напускане на Република България до погасяване или пълното обезпечаване на вземането". За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че по отношение на Жишев е налице хипотезата на чл. 76, т. 3 (отм.) от ЗБЛД - има парично задължение, в големи размери към българско юридическо лице. Крайният извод на първоинстанционният съд е, че обжалваната заповед е издадена от надлежния административен орган, в предвидената форма, в съответствие с целта на закона. Върховният административен съд, състав на седмо отделение намира, че при установените по делото релевантни факти, изводите на първоинстанционния съд са неправилни. Оспорената заповед е издадена на 27.05.2009 г., на основание чл. 76, т. 3 от Закона за българските документи за самоличност (ЗБДС, ред. ДВ, бр. 43 от 2005 г., преди със ЗИДЗБДС, обн. ДВ, бр. 82 от 16.10.2009 г., да бъде отменена разпоредбата и да бъде създадена нова алинея 6 на чл. 75 от закона с аналогичен текст, както и заглавието на закона да бъде изменено на "Закон за българските лични документи"). Съгласно разпоредбата на чл. 76, т. 3 (отм.) от ЗБЛД, може да не се разреши напускане на страната, паспорти и заместващи ги документи да не се издават на лица, които имат парични задължения в големи размери към български физически и юридически лица и към чуждестранни такива, установени по съдебен ред, освен ако личното им имущество покрива задължението или ако представят надлежно обезпечение. Целта на всички ПАМ е определена в чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) - за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат принудителни административни мерки. Съгласно чл. 23, ал. 3 и чл. 33, ал. 3 от ЗБЛД, правото за напускане на страната и за завръщане в нея през вътрешната граница с лична карта или паспорт не подлежи на ограничения, освен ако това е предвидено в закон и има за цел защита на националната сигурност, обществения ред, здравето на гражданите или на правата и свободите на други граждани. От друга страна, по силата на притежаваното от него българско гражданство, съгласно чл. 17 от Договора за създаване на Европейската общност (ДЕО), Жишев е гражданин на Европейския съюз и има предоставена по силата на Учредителните договори въз основа на европейското гражданство свобода на движение и пребиваване в рамките на територията на държавите-членки - чл. 18 от ДЕО, свобода на движение на работниците - чл. 39 - 42, свобода на установяване на самонаетите лица - чл. 43 - 48 и свобода на предоставяне на услугите чл. 49 - 55. Нормата на чл. 37, във връзка с чл. 27 и чл. 1 на Директива 2004/38/ЕО, относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите-членки, съдържа забрана за въвеждане на други ограничения по националното законодателство на държавите-членки, освен по силата на предвидените в директивата съображения, свързани с обществения ред, обществената сигурност и общественото здраве, като същевременно забранява позоваването на такива съображения за икономически цели. От друга страна чл. 30 от директивата дава право на държавите-членки да откажат, прекратят или отнемат право, предоставено със същата, в случай на злоупотреба с права или измама. Предвид наличието на явно противоречие на нормата на чл. 76, т. 3 (отм.) от ЗБЛД, (в редакцията й към датата на издаване на заповедта) с нормите на Директива 2004/38/ЕО, последната има директен ефект по отношение на гражданите на Република България относно предвидените в нея условия и основания за ограничаване свободното движение на граждани на съюза на територията на държавите-членки. Освен това, основанието за ограничаване свободата на движение на българските граждани по чл. 23, ал. 3 от ЗБЛД за защита правата и свободите на други граждани не цели обществен интерес, а е установено в защита на частен интерес. По изложените съображения и предвид непосочване в оспорената заповед на конкретни основания за налагане на обжалваната мярка, които да са свързани със съображения за обществен ред, обществена сигурност, обществено здраве или злоупотреба с права, налага се логичният извод, че в случая правото на излизане на жалбоподателя от държавата-членка Република България и в следствие на това правото му на свободно движение като гражданин на Европейския съюз е ограничено на основание, извън предвидените в общностното право. Основанието за налагането на принудителната административна мярка "забрана за напускане на страната" по чл. 76, т. 3 (отм.) от ЗБЛД е защитата на финансовия интерес на частно лице - кредитор по парично вземане, което основание не попада сред изчерпателно изброените основания в Директивата и по-конкретно не представлява съображение за обществен ред. Към датата на постановяване на обжалваната заповед - 27.05.2009 г. Директива 2004/38/ЕО не е била транспонирана в националното ни законодателство, което обстоятелство не изключва възможността за прилагането й и не обосновава ограничаването на правата на гражданите, които те имат по силата на правото на Европейския съюз, в частност които биха придобили, ако директивата е транспонирана в срок и предписаният с нея резултат е постигнат. С оглед на този извод и по изложените съображения, Върховният административен съд, състав на седмо отделение, счита оспорената заповед за незаконосъобразна. Първоинстанционният съд неточно е приложил и тълкувал относимите правни норми и е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Вместо него следва да се постанови друго, с което Заповед рег. № з-8327/27.05.2009 г. на Зам. Директора на СДВР бъде отменена. Върховният административен съд намира, че с оглед резултата от оспорването на административния акт, частната жалба е недопустима, поради което следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото в тази му част - прекратено. При този краен извод в полза на касационния жалбоподател следва да бъдат присъдени и направените по делото разноски. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2-ро от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение