Решение № 4660 от 19.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8302/2015 г.

Решение № 4660 от 19.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8302/2015 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от кмета на Столична община срещу решение № 938 от 23.02.2015 г., постановено по адм. дело № 6555 по описа за 2014 г. на Административен съд София-град. По делото е постъпила и втора касационна жалба от кмета на Столична община срещу допълнително решение № 3783 от 1.06.2015 г., постановено по същото адм. дело. Касационният жалбоподател, лично и чрез процесуалния си представител, счита, че обжалваните решения са постановени в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и че са необосновани. Сочи, че с съдът неправилно е приел, че имотът представлява земеделска земя, поради което приложение трябва да намери чл. 10, ал. 3 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ). Съдът не е взел предвид, че процесният имот попада в територията (строителните граници) на гр. София, както и че имотът според общия устройствен план (ОУП) на Столична община попада в устройствена зона Смф - смесена многофункционална зона, в която се допуска застрояване при спазване на съответните показатели. Счита, че е без значение, че собственикът не е изпълнил формалните изисквания на закона за промяна на статута на земята. Счита, че в подкрепа на това, че процесният недвижим имот няма характер на земеделска земя е § 1, т. 21 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗМДТ във вр. с § 5, т. 2 и т. 6 ДР на Закона за устройство на територията (ЗУТ). Налице са безспорни доказателства, че услугите за, които се дължи ТБО са предоставяни реално. Съдът неправилно е приел, че издаденият акт за прихващане и възстановяване (АПВ) е незаконосъобразен. Прави искане решението да бъде отменено. Ответникът - "Валелектрик" ООД, чрез процесуалния си представител, оспорва касационните жалби в съдебно заседание и моли съда да остави в сила обжалваните решения. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационните жалби са подадени от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването, срещу подлежащи на обжалване съдебни актове и в срока по чл. 211 АПК, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество, жалбите са неоснователни. С решение № 938 от 23.02.2015 г., постановено по адм. дело № 6555 по описа за 2014 г. Административен съд София-град е отменил акт за прихващане или възстановяване № 07-07-00/0022 от 26.10.2012 г., издаден от началник на отдел "Слатина" в дирекция "Приходи и администриране на местни данъци и такси" ("ПМАДТ"), мълчаливо потвърден от кмета на Столичната община, в частта, с която е отказано възстановяване на ТБО за 2007, 2008 и за периода 1.01.2012 г. - 30.06.20012 г. на "Валелектрик" ООД и е изпратил преписката на органа по приходите за ново произнасяне по искането за възстановяване на ТБО за 2007, 2008 г. и за периода 1.01.2012 г. -30.06.2012 г. при спазване на указанията по прилагането на материалния закон, дадени в решението. С допълнително решение № 3783 от 1.06.2015 г., постановено по същото адм. дело АССГ е допълнил решение № 938 от 23.02.2015 г., постановено по адм. дело № 6555 по описа за 2014 г. като е отменил акт за прихващане или възстановяване № 07-07-00/0022 от 26.10.2012 г., издаден от началник на отдел "Слатина" в дирекция "Приходи и администриране на местни данъци и такси" ("ПМАДТ"), мълчаливо потвърден от кмета на Столичната община, в частта, с която е отказано възстановяване на ТБО за 2009 г., 2010 г. и 2011 г. на "Валелектрик"ООД и е изпратил преписката на органа по приходите за ново произнасяне по искането за възстановяване на ТБО за 2009 г., 2010 г. и 2011 г. при спазване на указанията по прилагането на материалния закон, дадени в решението. Решенията са постановени след постановяването на решение № 8918/26.06.2014 г. по адм. дело № 16828/2013 г. по описа на ВАС, седмо отделение, за връщане на делото за за ново произнасяне по законосъобразността на АПВ, в частта относно отказа за прихващане или възстановяване на заплатените от дружеството ТБО за периода 2007- 30.06.2012 г. Въпросът относно дължимостта и възстановяването на ДНИ за периода 2007- 30.06.2012 г. е решен с влязло в сила решение № 6849 от 8.11.2013 г., по адм. дело № 2855/2013 г. по описа на АССГ, оставено в сила с решение № 8918/26.06.2014 г. по адм. дело № 16828/2013 г. по описа на ВАС, седмо отделение. За да постанови първоначалното и допълнителното си решение си съдът е приел за установено, че на 28.09.2012 г. "Валелектрик" ООД е подало искане за прихващане или възстановяване, на основание чл. 129, ал. 1 ДОПК, на местен данък и такса битови отпадъци, както и лихви върху тях общо в размер на 18 013,31 лв. за периода от 1.01.2007 г. - 30.06.2012 г., недължимо платени от дружеството за негов собствен недвижими имот, а именно - поземлен имот № 367, кадастрален лист 437 с площ от 1352 кв. м., разположен в стопанско-промишлена зона "Слатина - Север", район "Слатина", гр. София, с приложени към искането нотариален акт за покупко-продажба на недвижимия имот, скица на имота, удостоверение за данъчна оценка и 13 броя платежни нареждания удостоверяващи плащането на претендираните суми. По така направеното искане е извършена проверка, приключила с АПВ № 07-07-00/0022 от 26.10.2012 г., издаден от началник на отдел "Слатина" в дирекция "ПМАДТ", с който на дружеството е отказано възстановяване на претендираните и платени суми за имота. АПВ е обжалван по административен ред и мълчаливо потвърден от кмета на Столична община. При така установеното съдът е приел, че актът е издаден от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон. От изслушаната съдебно-техническа експертиза и представената скица за имота, се установява, че той представлява земеделска земя - нива от четвърта категория. Възстановен е по реда на Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи (ЗСПЗЗ). Не е урегулиран, не е включен в горски фонд, не е застроен със сгради или съоръжения, не представлява прилежаща площ към сгради и съоръжения и не е зает от открити мини и кариери. Имотът попада в строителните граници на гр. София, на територия, която по ОУП на Столична община представлява Смесена многофункционална зона. За имота няма одобрен подробен устройствен план (ПУП), както и кадастрален план. Приел е, че предвид нормите на чл. 64 ЗМДТ вр. с чл. 11 ЗМДТ за имота не следва да се заплаща и ТБО. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира, че при правилно установените по делото релевантни факти, изводите на първоинстанционния съд са правилни. Наведените в касационната жалба доводи са неоснователни. Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ установява общ принцип на облагане на недвижимите имоти. Изключените от данъчна тежест отделни категории имоти са лимитативно изброени от законодателя в разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 и чл. 24 ЗМДТ. Видно от хипотезата на чл. 10, ал. 3 ЗМДТ, не се облагат с данък земеделските земи и горите, с изключение на застроените земи - за действително застроената площ и прилежащия й терен. В случая спорен по делото е въпросът дали процесният недвижим имот, с оглед естеството и предназначението си представлява облагаем обект по смисъла на общото правило на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ или е изключен от данъчно облагане предвид нормата на чл. 10, ал. 3 от ЗМДТ. Съгласно чл. 2 от ЗСПЗЗ земеделски земи са тези, които са предназначени за земеделско производство и отговарят на посочените в т. 1 - т. 4 от нормата условия. По делото не е спорно, че процесният имот не е включен в горския фонд, че не е застроен със сгради, нито представлява двор или складово помещение към такива, както и, че не е зает от открити мини и кариери, от енергийни, напоителни, транспортни или други съоръжения за общо ползуване, нито представлява прилежащи части към такива съоръжения. В представените по делото скици за имота от 15.06.2012 г., заверени от Общинска служба по земеделие - Панчарево, е отразено, че същият е с начин на трайно ползване "нива". Наред с това, видно от заключението на вещото лице, имотът не е урегулиран и не попада в територия, обхваната от действащ ПУП. Действително имотът попада в територия, определена с ОУП, но за да бъде земеделска земя е достатъчно да не попада в територия, обхваната от ПУП, какъвто е настоящият случай. Следователно правилно съдът е приел, че за процесния имот следва да намери приложение изключението по чл. 10, ал. 3 ЗМДТ и същият не подлежи на облагане с ДНИ. По аргумент от чл. 64, ал. 1 вр. с чл. 11 ЗМДТ, като собственик на необлагаем с данък недвижим имот дружеството не дължи за него и такса битови отпадъци. Тъй като по делото е безспорно установено, че ТБО е била заплатена за имота за процесния период, съдът правилно е отменил оспорения АПВ в частта, с която е отказано прихващане или възстановяване на ТБО за периода 2007 - 30.06.2012 г. и е върнал преписката на органа по приходите за ново произнасяне по искането на дружеството за прихващане или възстановяване. Доброволното плащане от страна на "Валелектрик" ООД на процесните суми не им придава статус на правно дължими и при установената липса на законово основание за тяхното внасяне, те следва да бъдат възстановени или прихванати. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановените от първоинстанционния съд първоначално решение и допълнително решение, като валидни допустими и правилни следва да бъдат оставени в сила. При този изход на спора направеното от процесуалния представител на дружеството искане за присъждане на разноски е основателно, но недоказано, тъй като доказателствата за направените разноски за представени едва след приключване на устните състезания, с оглед на което същите не следва да се присъждат. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение