Решение № 2543 от 5.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3435/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на К. Тодорова, чрез адв. С. Бъчварова, против Решение 19/16.02.2023 г. постановено по адм. дело 243/2022 г. по описа на Административен съд Шумен. В касационната жалба се посочва, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, като се иска отмяна на обжалвания първоинстанционен акт, както и присъждане на сторените съдебно деловодни разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът директорът на Териториално поделение на Национален осигурителен институт (ТП на НОИ) Шумен в писмен отговор, оспорва касационната жалба и излага подробни съображения за правилност на първоинстанционното съдебно решение. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Извършвайки служебна проверка, на основание чл. 218, ал. 2 АПК и въз основа на фактите, установени от административния съд, съгласно чл. 220 АПК, настоящият съдебен състав приема, че касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в първоинстанционното производство пред Административен съд Шумен е било Решение 2153-25-154/21.07.2022 г. на директора на ТП на НОИ Шумен, с което е отхвърлена, като неоснователна, подадената от К. Тодорова жалба срещу Разпореждане РВ-3-27-01135506 от 23.05.2022 г. на ръководителя на контрола по разходите на Държавното обществено осигуряване (ДОО) при ТП на НОИ Шумен и оспореното разпореждане е изцяло потвърдено. От установените по делото факти, релевантни за правния спор, е видно, че К. Тодорова е сключила трудов договор с Уран 63 ЕООД, изпълнявала е длъжността технически сътрудник и съгласно справките в информационната система на НОИ е полагала труд в периода от 26.07.2017 г. до 02.03.2020 г. Първоинстанционният съд е констатирал, че за периода 09.10.2017 г. 13.10.2017 г. на Тодорова са били изплатени парични обезщетения по чл. 40 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) поради общо заболяване; по чл. 48а и чл. 50 КСО за периода от 14.10.2017 г. до 27.02.2019 г. поради бременност и раждане и от 28.02.2019 г. до 28.02.2022 г. по чл. 53 КСО за отглеждане на малко дете до 2 г. възраст, по представени декларации в ТП на НОИ Шумен по образец, съгласно приложение 15 по чл. 3, ал. 2 от Наредба за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване. Във връзка с разходването на средствата на ДОО на дружеството е образувана проверка по реда на чл. 107 и сл. КСО. В хода на проверката компетентните длъжностни лица са приели, че основната дейност на дружеството е счетоводни услуги, и че за периода от 01.01.2011 г. до 31.12.2019 г. същото е назначило общо 39 лица по трудови правоотношения на различни длъжности, за кратки периоди, след което са получавани парични обезщетения от лицата за безработица или за бременност и раждане и отглеждане на малко дете до 2 години. С нова Заповед ЗР-5-27-01071877/08.02.2022 г. на ръководител при ТП на НОИ Шумен е била назначена проверка по разходите на държавното обществено осигуряване на Уран 63 ЕООД. Резултатите от нея са били обективирани в Констативен протокол КП-5-27-01075497 от 15.02.2022 г., като на дружеството били дадени Задължителни предписания ЗД-1-27-01075515 от 15.02.2022 г. (влезли в законна сила на 04.03.2022 г.), с които на осигурителя било предписано да заличи подадените данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО за назначените по трудови договори лица, включително и за настоящия касационен жалбоподател К. Тодорова за периода от 27.07.2017 г. до 28.02.2020 г. Заличаването било извършено служебно по реда на чл. 3, ал. 13 от Наредба Н-8/29.12.2015 г. при наличие на предвидените в същата норма предпоставки неизпълнение на предписанието от адресата му в указания срок. В резултат от проверката е било прието, че К. Тодорова не е осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО от Уран 63 ЕООД, тъй като реално не е извършвала трудова дейност, била недобросъвестна при получаване на процесните суми, поради което нямала право на парично обезщетение от държавното обществено осигуряване на основание чл. 40, чл. 48а, ал. 50 и чл. 53 КСО. С издаденото Разпореждане РД-3-27-01135506 от 23.05.2022 г. на ръководителя по контролна по разходите на ДОО при ТО на НОИ Шумен, Тодорова била задължена да възстанови недобросъвестно получените суми за парични обезщетения за периода от 09.10.2017 г. до 28.02.2020 г. в размер общо на 15 506,51 лв. от които 11 620.92 лв. главница и 3 885.59 лв.- лихва, начислена по реда на чл. 113 от КСО до датата на разпореждането. Последното е обжалвано по административен ред по чл. 117 КСО пред по-горестоящия административен орган - директора на ТП на НОИ Шумен, който с процесното Решение 2153-27-154/21.07.2022 г. е отхвърлил жалбата, излагайки мотиви относно липсата на възникнало основание за осигуряване на лицето, съгласно разпоредбите на чл. 10, ал. 1 от КСО и на § 1, ал. 1, т.3 от ДР на КСО. В хода на първоинстанционното съдебно производство са събрани писмени доказателства и гласни, последните чрез разпит на свидетелите Р. Иванова управител на Уран 63 ЕООД и Е. Янкова дъщеря на наемодателя на офиса на дружеството. Съдът при съвкупната преценка на доказателства по делото е извел фактически изводи относно липса на осъществяване от страна на жалбоподателката, на трудова дейност за спорния период от време, както и че не е била осигурено лице, поради което и предвид нейната недобросъвестност при получаване на паричните обезщетения, дължи връщането им на основание чл. 114, ал.1 КСО ведно с лихвата по чл. 113 КСО. За да отхвърли първоинстанционната жалба административният съд е достигнал до извод, че не са налице основанията по чл. 146 АПК за неговата отмяна. Решението е правилно. Неоснователни са касационните доводи на К. Тодорова за наличие на касационните основания по чл. 209, т.3 АПК, за отмяна на обжалваното първоинстанционно решение. Правното основание за издаването на обжалвания пред съда административен акт е разпоредбата на чл. 114, ал. 1 и ал. 3 КСО. Според цитираната норма на чл. 114, ал.1 КСО недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113 от КСО. Независимо от липсата на легално определение за понятието недобросъвестност при получаване на осигурителни плащания, в съдебната практика по сходни случаи е прието, че се касае за получаване на осигурително плащане от лицето, въпреки знанието от негова страна на факти и обстоятелства, които представляват пречка за получаване на това плащане, както и невярното деклариране на релевантни факти и обстоятелства. Видно от данните по делото Тодорова е била страна в производството пред административния орган и е разполагала с правна възможност да има активно процесуално поведение, за да установи фактически осъществяваните от нея трудови функции с дружеството осигурител "Уран 63" ЕООД. В конкретния случай директорът на ТП на НОИ - Шумен е квалифицирал поведението на Тодорова като недобросъвестно, тъй като по време на проверката е установено, че тя не е осъществявала трудова дейност, за която да подлежи на осигуряване. Знанието от страна на касационния жалбоподател на факти и обстоятелства, които представляват пречка за съществуването на правото на обезщетение и получаването му а именно, че не е упражнявала трудова дейност по трудовото правоотношение с Уран 63 ЕООД, за която да подлежи на осигуряване, обуславя недобросъвестното му получаване, поради което същото подлежи на възстановяване ведно със законната лихва по чл. 113 КСО. Пред административния орган Тодорова не е оборила констатациите му за липса на основание за осигуряването й по чл. 4 КСО, и получаване на следващите се парични обезщетения по КСО. В този аспект следва да се посочи, че директорът на ТП на НОИ - Шумен, издал оспореното пред съда решение, с оглед на правомощията си по чл. 35 и чл. 36 АПК и служебното начало в административния процес, е изяснил напълно спора относно трудовите функции на Тодорова по отношение на "Уран 63" ЕООД, извършил е всестранна оценъчна дейност на спорните факти и обстоятелства, като е провел пълно доказване в хода на административното производство, на базата на писмените и гласните доказателства по случая. Жалбоподателката не е доказала и пред първоинстанционния съд главно и пълно обстоятелството дали е упражнявала труд през декларирания период и съответно била ли е добросъвестна, доколкото доказателствената тежест в настоящият случай за установяване на добросъвестност на лицето е в негова тежест, за разлика от хипотезата на чл. 114, ал. 2, т. 2 КСО, където презумпцията за добросъвестност следва да бъде опровергана от административния орган. В подкрепа на този извод са и показанията на разпитаните в хода на административното производство лица. Снетите обяснения от лицата, назначавани в дружеството, са противоречиви и същите не посочват други лица осъществявали трудова дейност, нито знаят какви документи са изготвяли. Обясненията им не са били опровергани и в хода на съдебното административно производство, вкл. и от разпитаните свидетели Иванова и Янкова. Липсата на извършвана от дружеството осигурител стопанска дейност е само един от фактите, констатирани от органа и този факт е обсъден в съвкупност с всички доказателства събрани от органа в хода на административното производство по издаване на обжалвания административен акт. Представените по делото преки и косвени доказателства от Тодорова с оглед предмета на доказване в хипотезата на чл. 114, ал.1 и ал.3 КСО не сочат на безпротиворечив извод, че тя е "осигурено лице" съгласно легалната дефиниция на §1, ал. 1, т. 3 КСО, за спорния период от време м.07.2017 г. - м.02.2022 г. Осигуряването на лицето, което е започнало трудова си дейност съгласно чл. 10 от кодекса, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5. Самоосигуряващите се лица се смятат за осигурени за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски по чл. 6, ал. 8 КСО, а лицата по чл. 4а от кодекса се смятат за осигурени за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски. Текстът на ал. 1 на чл. 10 КСО сочи, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й, а според ал. 2 на същата разпоредба осигуряването се прекъсва през периодите, които не се зачитат за осигурителен стаж, независимо че дейността по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 не е прекратена. Съгласно чл. 40, ал. 1 КСО осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж, като осигурени за този риск. На основание правилото на чл. 1, ал. 2 от НПОПДОО преценката на правото и определянето на размера на паричните обезщетения и помощите по ал. 1 от наредбата се извършва въз основа на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, данните от издадените болнични листове и решенията по обжалването им, като се използват и данните от регистъра на осигурителите и самоосигуряващите се лица, регистъра на приходите от осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, регистър "Трудови договори", регистър "Пенсии", регистър "Трудови злополуки", регистър "Професионални болести", регистър "Парични помощи за профилактика и рехабилитация" и от регистър "Парични обезщетения и помощи от ДОО", както и данните от удостоверенията по чл. 8, 9 и чл. 11, ал. 1 и 2 от наредбата. В този смисъл преценката на правото на парично обезщетение се извършва от компетентния административния орган на база данните, съдържащи се в гореизброените източници на информация. Това означава, че към момента на възникване на съответния осигурителен риск лицата следва да са осигурени по смисъла на чл. 10, ал. 1 във връзка с § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО. Като трудовата дейност е основна правопораждаща предпоставка за възникване на осигуряване и съответно е задължително условие за получаване на обезщетение по чл. 40, ал. 1 от КСО . Качеството на лицето да бъде осигурено лице според приложимите норми на Кодекса за социално осигуряване, реферира към понятието осигурителен стаж, защото само при неговото наличие лицата се считат за осигурени и имат право да претендират следващото им се парично обезщетение при настъпване на определен социален риск т.е. натрупаният осигурителен стаж има значение за придобиване на определени социални права, измежду които и правото на обезщетение за бременност и раждане и за отглеждане на малко дете, до навършване на определена от КСО възраст. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, основани на ангажираните по делото писмени и гласни доказателства, че Тодорова е получила паричното обезщетение недобросъвестно в хипотезата по чл. 114, ал. 1 от КСО, както, и че недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания следва да се възстановят от нея, заедно с лихвата по чл. 113 КСО. За пълнота следва да се посочи, че според предвиденото в чл. 114, ал. 2 КСО добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица с изключение на следните случаи, в които възстановяването на сумите е без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение: 1. по чл. 40, ал. 7, чл. 42, ал. 2, чл. 54 е и чл. 54 м, ал. 2, т. 2 от КСО; 2. когато след изплащането им са представени нови документи или данни, които имат значение за определяне на правото, размера и срока на изплащане; 3. на изменение или прекратяване на обезщетение или пенсия в резултат на получени доказателства при прилагане разпоредбите на международни договори, по които Република България е страна. В конкретния казус по делото не са налице изчерпателно изброените хипотези по чл. 114, ал. 2, т. 1-3 КСО по отношение на касатора и тя не може да се ползва от предвиденото в КСО изключение. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. По изложените съображения, не са налице твърдените касационни основания. При извършената служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК не се установиха основания за нищожност или недопустимост на съдебното решение. Обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. Разноски от ответника по касация не са претендирани. Воден от горното и на основание чл. 221, ал.2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение