Решение № 11942 от 14.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12441/2008 г.

Решение № 11942 от 14.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12441/2008 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството е по реда на чл. 87 от ЗУБ във вр. с чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Роис Ибрахим, гражданин на Бангладеш, срещу Решение № 541/12.09.2008 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България. В жалбата се възразява, че административният орган при постановяването на своето решение е приложил неправилно чл. 8 и 9 от ЗУБ в следствие от допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, като не е обсъдил всички факти и обстоятелства от представената бежанска история. Ответната страна - председателя на ДАБ, чрез процесуалния си представител - юрк. Кулинова, изразява становище за законосъобразност на постановения административен акт респ. за неоснователност на жалбата. Представител на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата и за законосъобразност на обжалвания административен акт. Върховният административен съд, III отделение в настоящия съдебен състав след преценка допустимостта и основателността на жалбата намира, че същата е редовно подадена от надлежна страна и в срока по чл. 87 от ЗУБ. С обжалваното решение е постановен отказ за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателят на осн. чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4, във вр. с чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Административният орган, приема че изложената бежанска история е "противоречива и съчинена", както и че "заявените обстоятелства са измислени с единствената цел да се обоснове искането за закрила в България". Мотивирал е това свое заключение с наличието на съществени разминавания в изявленията на чужденеца, касаещи основни моменти - мотив и момента на присъединяването му към политическата организация "Лига Авами" и датата на която е починал бащата на жалбоподателя, липсата на елементарни познания за целите и идеите на организацията, както и неточното посочване на нейния лидер - като име и пол и същевременното твърдение, че заплахите за неговия живот са резултат от личната му и семейна политическата принадлежност към споменатата организация. Прието е също така, че в хода на административното производство не са поддържани твърдения и не са събрани доказателства, които да обосноват извод, че причина за напускането на Бангладеш на жалбоподателя са обстоятелства, изпълващи хипотеза по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Решението е законосъобразно издадено от компетентен орган, в установената за това форма, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно прилагане на материалния закон - чл. 8 и 9 от ЗУБ. Административното производство е започнало по молба от Роис Ибрахим с вх. № Б-2841/24.04.2008 г. при Дирекция "Миграция", която впоследствие е изпратена по компетентност на председателя на ДАБ. С депозиране на молбата за закрила пред компетентния орган на 02.06.2008 г., председателя на ДАБ е изпълнил задълженията си по чл. 58, ал. 6 от ЗУБ като е запознал молителя на разбираем за него език за реда за подаване на молбата, за процедурата, която ще се следва, и за неговите права и задължения, както и за организации, предоставящи правна и социална помощ на чужденци. На 03.06.2008 г., на 27.06.2008 г. и на 03.07.2008, съгласно чл. 63а от ЗУБ, са проведени интервюта за изясняване бежанската история на молителя, като видно от неговите изявления конкретна причина за напускането на Бангладеш е страх от посегателство върху здравето и живота му, като член на политическа партия "Лига Авами" и син на Мохамед Ибрахим, от страна на лица, принадлежащи към Бангладешката националистическа партия (БНП) и страхуващи се от отмъщение заради извършеното от тях убийство на неговия баща. Молителя изрично е заявил, че няма проблеми с официалната държавна власт в Бангладеш или с някой друг. След изясняване на бежанската история на молителя и въз основа на справка вх. № 2192/18.07.2008 г. относно актуалната обществено-политическа обстановка в Бангладеш, обзор за дейността и членството в партията "Лига Авами", интервюиращият орган е изготвил становище до Председателя на ДАБ (рег. № УП3319/22.07.08 г.), в което мотивирал предложение да бъде отказан статут на бежанец и хуманитарен статут на Роис Ибрахим поради явна неоснователност на поддържаната бежанска история. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Видно от самите изявления на жалбоподателя причина за напускането са мотиви, породени от страхът му за извършване на посегателства спрямо него от трети лица, поради страхът им от отмъщение за извършеното от тях криминално деяние - убийство на неговия баща, както и поради партийната принадлежност на чужденеца. Така поддържаната бежанска история, сама по себе си би могла да обоснове извод за преследване, но с оглед събраните по делото доказателства, съдът счита, че изводът на административния орган за недостоверност на изложените твърдения е правилен. Жалбоподателя, поставяйки личната си и тази на неговия баща политическа принадлежност, като основание за твърдяното преследване, показва неадекватно елементарни познание за дейността, целите и условията за членство в партията. Също така, нито в жалбата, нито в хода на съдебното производство, не се оспорват констатациите, съдържащи се в справката по делото, че ръководител на партията е жена с име Шейх Хасина, при положение, че чужденеца в своето интервю от 03.07.2008 г. твърди, че председател на партията е мъж с име Мухибур Рахман. По никакъв начин не се обяснява и разминаването, установено от административния орган, че като мотив за членуването на жалбоподателя в партията е посочена смъртта на неговия баща пред декември 2005 г. и желанието да продължи неговото дело, а същевременно се поддържа и твърдение, че е станал член през март 2005 г. Тук следва да се каже, че съгласно данните от регистрационния лист, смъртта на бащата е настъпила през 2006 г., като точна дата не е посочена. При така установените факти, се обосновава извода, че спрямо молителят не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на закрила - статут на бежанец от страна Република България и постановения отказ на Председателя на ДАБ в този смисъл е законосъобразен. Що се касае до отказа за предоставяне на хуманитарен статут, то решението на административния орган в тази му част също е законосъобразно. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция; изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Данни за подобни посегателства не се установяват по делото, а и твърдения в тази насока не са правени от жалбоподателя. С оглед изложеното, правилно в решението е посочено, че не са налице предпоставки за предоставяне бежански и хуманитарен статут по отношение на жалбоподателят, съобразно предпоставките по чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,