Решение № 12129 от 27.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8711/2025 г.

Производството е по гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 7 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Велико Търново срещу решение 933/11.07.2025 г. на Административен съд Габрово по адм.д. 120 по описа за 2025 г., с което е отменен акт за прихващане или възстановяване /АПВ/ П-04000725001122-004-001/20.01.2025 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Велико Търново. Доводите на касатора са за неправилност на съдебния акт поради противоречие с материалния закон. Оспорва изводите на съда за крайния момент, до който се дължат лихви за забава за внесени от задълженото лице суми за погасяване на публични задължения по отменен при оспорване по административен ред ревизионен акт. Приема, че началният момент, от който се изчислява обезщетението за забава за платените на отпаднало основание суми е този на постъпването на внесената сума. Отрича вземането за тази сума да е изискуемо или изпълняемо до датата на подаване на искането за прихващане или възстановяване на 27.12.2024 г. Изразява убеждение, че щом платената от задълженото лице сума е по банкова сметка на НАП, която се използва за погасяване на задължения за данъци и на други задължения към централния бюджет, след отпадането на основанието за внасянето ѝ тя правомерно е използвана за погасяване на задължения за данъци и лихви на това лице, за които е настъпил падежа. Погасяването било чрез използване на способа по чл. 168, т. 1, а не т. 2 ДОПК, като се прилагали правилата на чл. 169, ал. 5 ДОПК. Настоява, че лихва за забава се дължи до погасяването на съответното задължение. Иска отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на оспорването срещу АПВ. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация В. Л. Ц. отрича основателността на касационна жалба. Иска присъждане деловодни разноски. Заключението на прокурора от Върховната касационна прокуратура е за основателност на жалбата. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, настоящият съставна Върховния административен съд прие за установено следното: Пред Адм. съд Габрово е обжалван АПВ, с който е прихванато вземане на В. Ц. за лихва за забава в размер 5 492.81 лева за недължимо платена сума по ревизионен акт Р-0400723002609-091-001/19.02.2024 г. със задължението ѝ по ревизионен акт Р-04000424002316-091-001/10.12.2024 г. в размер 10 654.28 лева и е определена нулева сума за възстановяване. С първоинстанционното решение е отменен АПВ и е изпратена преписката на компетентния орган по приходите с указания по тълкуването и прилагането на закона.. По установяванията на първостепенния съд административното производство е инициирано от жалбоподателя с искане вх. 30723/27.12.2024 г. за прихващане или възстановяване, като Ц. е заявила за възстановяване сумата 79 000 лева - платена по отменен с решение 38/07.05.2024 г. на директор на Дирекция ОДОП Велико Търново ревизионен акт Р-04000723002609-091-001/19.02.2024 г. и законната лихва по чл. 129, ал. 6 от ДОПК върху тази сума за периода от 29.03.2024 г. до 10.12.2024 г. в размер 7 750.40 лева, които да бъдат прихванати със задължението ѝ по ревизионен акт Р-04000424002316-091-001/10.12.2024 г. в размер 84 305.65 лева с остатък за възстановяване 2 444.75 лева. Сумата 79 000 лева е внесена на 28.03.2024 г., като в банковото бордеро е посочен РА от 19.02.2024 г. като основание за плащане. В АПВ тази сума е обвързана с извършено погасяване на задължения на В. Ц. за ДДС и за подоходен данък по подадени от нея декларации и е определена лихва за забава за вземането ѝ от 29.03.2024 г. до датата на обвързване на конкретна сума за плащане, посочена като сума на прихващане. Изчислен е размер на лихвата за забава по чл. 129, ал. 6 ДОПК 5 492.81 лева. Съдът е ценил справка-извлечение от банковата сметка на жалбоподателя, за да приеме за установено, че задълженията по подадените декларации в периода от 01.01.2024 г. до 31.12.2024 г. са плащани редовно, с изключение на задължението в размер 5 462.62 лева по декларация 0700022И1082/ 23.07.2024 г., със срок за плащане 31.07.2024 г. Решаващите изводи на съда са за неправилно прилагане от органа по приходите на реда по чл. 169, ал. 4 и ал. 5 ДОПК и извършеното с АПВ «обвързване», «отнасяне» и «прихващане» с платеното от жалбоподателя на вземания срещу него, чиято изискуемост е настъпила след извършеното на 28.03.2024 г. плащане. Отмененият РА е представлявал изпълнително основание и плащането по него е извършено доброволно в съответствие с чл. 127, ал. 1 ДОПК. След отмяната на РА вземането по него не подлежало на изпълнение. Този РА бил посочен като основание за плащане в платежното нареждане и плащането предхожда изискуемостта на вземанията по декларациите на задълженото лице. При липса на образувано изпълнително производство към момента на отмяната на РА от ответника следвало да се приложи разпоредбата на чл. 170, ал. 1 ДОПК и компетентният да установи публичното задължения орган да извърши служебно прихващане по реда на чл. 166, ал. 2 ДОПК с нарочен акт. Доколкото било извършено плащане на сумата 79 000 лева по РА, които е отменен и посоченото в платежното нареждане основание за плащане е този акт, то в приложимата първа хипотеза на чл. 129, ал. 6 ДОПК лихва се дължала за изтеклия период. Решението е правилно по резултата си. Не се основава на позитивното право доводът на касатора за липса на изискуемост и изпълняемост на вземанията за връщане на недължимо внесени въз основа на акт на орган по приходите до момента на подаване на искането за прихващане или възстановяване. В тази хипотеза (вж. чл. 129, ал. 6, изр. 1 ДОПК) недължимо платеното се връща със законната лихва за изтеклия период, т.е вземането е станало изискуемо от деня следващ този на плащането. Не отправянето на искане за прихващане или възстановяване поставя длъжника в забава. Обезщетение за забава не би се дължало, ако вземането не е станало изискуемо, а бидейки изискуемо, то е и изпълняемо. Затова и е предвидена възможност органът по приходите да извърши прихващане или възстановяване и ex offitio (вж. чл. 129, ал. 1, изр. 1, пр. 1 ДОПК). Всъщност касаторът не е оспорил началният момент на забавата (това е и моментът по АПВ), но не го е припознал като такъв на настъпване на изискуемостта. В оспорения АПВ са приложени непознати на правопорядъка фигури и е извършено зачитане на неосъществено прихващане. В таблицата на стр. 2 и стр. 3 от акта задълженията на ДЗЛ по подадени от него декларация е определена като сума на свързване в привръзка с извършеното от него плащане по вальора от 28.03.2024 г. Тези суми на задълженията по декларацията са посочени като обща сума за прихващане в таблицата на стр. 3 и стр. 4 за определяне на размера на дължимата лихва за забава за времето от недължимото плащане до датата на обвързване, което е датата на съответната декларация. Платеното от длъжника по РА по реда на чл. 127, ал. 1 ДОПК е за погасяване по предвидения в чл. 168, т. 1 ДОПК начин на установеното с утежняващия административен акт публично задължение (арг. от чл. 169, ал. 3, изр. 1 ДОПК), а не представлява плащане, за което длъжникът да е упражнил правото си по чл. 169, ал. 4 ДОПК да посочи вида на задълженията които иска да погаси до започване на принудителното им събиране. Затова е неотносима разпоредбата на чл. 169, ал. 5 ДОПК (която е в привръзка с ал. 4) за последователността на погасяване на публичните задължения и е неправомерно отричането на правото на платилия задължението по РА на възстановяване на платеното заради погасяване от сумата на плащането на възникнали след него публични задължения. Длъжникът не е посочил свързаните от администрацията суми като задължения, които желае да плати и с арг. от чл. 169, ал. 3, изр. 1 и чл. 168, т. 1 ДОПК платеното не ги погасява. По установяванията на първостепенния съд, с изключение на задължението по декларация 0700022И1082/ 23.07.2024 г., за погасяване на другите задължения по свързването са извършени плащания по банков път. Не съществува правомощие на администрацията да откаже да приеме извършено плащане на индивидуализирано от длъжника вземане за сметка на погасяване на вземането срещу вземане на длъжника без да е извършено прихващане. В тази хипотеза кредиторът изпада в забава. С арг. от чл. 96, ал. 1 ЗЗД това освобождава длъжника от последиците на забавата, което изключва основателността на аргументите за благоприятно за ДЗЛ развитие на правоотношението при погасяване на задълженията, възникнали след плащането от 28.03.2024 г. С оглед определеността по чл. 169, ал. 3, изр. 1 ДОПК на платеното на 28.03.2024 г. задължение е без значение по коя банкова сметка е извършено плащането щом не се спори, че то е с погасителен ефект за това задължение. От предназначението на банковата сметка не следва правомощие за органа по приходите да приложи последователността по чл. 169, ал. 5 ДОПК за задължения, за които длъжникът не е упражнил правото на избор по чл. 169, ал. 4 ДОПК. Органът по приходите неправомерно е редуцирал размера на вземането на ДЗЛ, което подлежи на прихващане или възстановяване до част от претендираната лихва за забава върху вземането за връщане на недължимо платеното. Обвързването по АПВ не е способ за погасяване на задължението за възстановяване, а прихващане за тази сума не е извършено с арг. от чл. 129, ал. 3 ДОПК прихващането или възстановяването се осъществяват с акт на орган по приходите (с оглед вида на недължимо платените публични задължения е неприложим сочения от първостепенния съд ред за прихващане по чл. 170, ал. 1 ДОПК). В контекста на горното подлежащата на прихващане или възстановяване сума на вземането на В. Ц. включва пълния размер на платеното на 28.03.2024 г. и лихвата по чл. 129, ал. 6 ДОПК до крайната дата в искането ѝ 10.12.2024 г., когато е издаден РА, със задължението по който се иска прихващане. Дължимо е оставянето в сила на оспореното решение. При този изход на делото на ответника по касация се дължат разноски за касационното съдебно производство в размер 500 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 7 от ДОПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение