Решение № 11554 от 30.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2603/2018 г.

Решение № 11554 от 30.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2603/2018 г., VII о., докладчик съдията Юлия Раева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Л. Н. от [населено място] срещу Решение № 3893 от 09.06.2017 г. по адм. дело № 10743/2015 г. по описа на Административен съд С.-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Акт за установяване на задължения по декларация (АУЗД) № 15063/27.05.2015 г. на старши инспектор в отдел "Местни данъци и такси", район "И." при Столична община, мълчаливо потвърден от директора на Дирекция "Общински приходи" към направление "Финанси и стопанска дейност" при Столична община. Касационният жалбоподател излага съображения за неправилност на съдебния акт на основание чл. 209, т. 3 от АПК поради неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че съдът е достигнал до неправилен извод, че конструкцията на сградата, в която се намира процесният имот, е МЗ. Тъй като таванският етаж е изпълнен от дърво, а съгласно приложимите норми на Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) видът конструкция МЗ се изгражда единствено от носещи тухлени стени и след като по делото не са представени доказателства, в които конкретно да се сочи типът конструкция на жилищната сграда, счита, че с процесния АУЗД са му установени задължения в завишен размер. Твърди, че след като конструкцията на значителна част от площта на жилищен имот (17,77 %) не съответства на вида конструкция, по който тази площ е облагаема, то не следва тази част от имота да се облага на равно с останалата част от жилищната сграда. Иска отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд. Ответникът – директорът на Дирекция "Общински приходи" при Столична община, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна, при спазване на срока по чл. 211 от АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С декларация вх. № 12 МДТ-94-Л-15/28.04.2014 г. по чл. 14 ЗМДТ Л. Н. е декларирал, че е собственик на недвижим имот, придобит по наследство, находящ се в [населено място], [адрес], представляващ обект от жилищна сграда - блок на три етажа без асансьор, година на построяване 1946 г., на трети етаж с РЗП 69, 13 кв. м, заедно с мазе 6, 98 кв. м и таван 16, 45 кв. м. Декларирани са наличието на електричество, вода, канал, ТЕЦ. Не са декларирани подобрения и основен ремонт. В таблица 3 от декларацията е отбелязана конструкция на обекта М1. В процесния АУЗД № 15063/27.05.2015 г., издаден на основание чл. 107, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), е прието, че конструкцията на жилищната сграда притежава характеристиките на вид конструкция МЗ. За периода 01.02.2014 г. - 31.12.2014 г. са установени задължения на Л. Н. в качеството му на собственик на имота: данък недвижими имоти (ДНИ) в размер на 77, 02 и лихви в размер на 5,67 лв.; такса битови отпадъци (ТБО) за периода 01.02.2014 г. - 31.12.2014 г. в размер на 65, 72 лв. и лихви в размер на 5, 03 лв. За периода 01.07.2011 г. - 31.01.2014 г. са установени задължения на Л. Н. в качеството му на наследник на М. И., която през този период е била съсобственик на същия имот. Задълженията за периода 01.07.2011 г. - 31.01.2014 г. са установени в следните размери: ДНИ за периода 01.07.2011 г. - 31.01.2011 г. в размер на 16, 06 лв. и лихви в размер на 6, 19 лв., ТБО за периода 01.07.2011 г. - 31.01.2011 г. в размер на 13, 70 лв. и лихви в размер на 5, 28 лв.; ДНИ за 2012 г. в размер на 33, 84 лв. и лихви в размер на 9, 42 лв., ТБО за 2012 г. в размер на 28, 88 лв. и лихви 8, 22 лв.; ДНИ за 2013 г. в размер на 33, 84 лв. и лихви в размер на 5, 98 лв., ТБО за 2013 г. в размер на 28, 88 лв. и лихви в размер на 5, 22 лв.; ДНИ за м. януари 2014 г. в размер на 2, 82 лв. и лихви в размер на 0, 26 лв., ТБО за м. януари 2014 г. в размер на 2,41 лв. и лихви в размер на 0, 26 лв. Общият размер на задълженията, установени с процесния АУЗД, е 354,70 лв., в това число лихвите за просрочие. Актът е оспорен по административен ред, като същият е мълчаливо потвърден от директора на Дирекция "Общински приходи" към направление "Финанси и стопанска дейност" при Столична община. Съдът е извършил проверка относно компетентността на издателя на акта, неговата форма, приложението на процесуалния и материалния закон и е обосновал извод за законосъобразност на АУЗД. Решението е валидно, допустимо и правилно. Оплакванията за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила са неоснователни. Съдът е събрал всички относими и допустими доказателства и след обсъждането им е установил съответстваща им фактическа обстановка. Като е съобразил възраженията на жалбоподателя, установените факти и приложимото право, с крайния си съдебен акт първоинстанционният съд е осъществил контрол за законосъобразност върху предмета на спора на всички основания по чл. 146 АПК в съответствие с нормата на чл. 168, ал. 1 АПК. Спорът се свежда до това дали видът конструкция на имота е правилно определен в процесния АУЗД. Видно от представените по делото оценителни протоколи, технически описания и конструктивно становище (л. 430-455 от адм. дело № 10743/2015 г. по описа на Административен съд С.-град) сградата е с монолитна конструкция, стоманобетонна с носещи елементи – стоманобетонни колони, греди и плочи. Стените са тухлена зидария от плътни тухли. Съгласно чл. 5, ал. 1 от Приложение № 2 към ЗМДТ базисната данъчна стойност (БС) се определя на квадратен метър в зависимост от конструкцията и вида на обекта. Конструкциите на сградите са посочени в таблица № 1, както следва: М1 масивна без стоманобетонни елементи или от сглобяеми етернитови и други плоскости (бунгала), масивна с частични стоманобетонни елементи; М2 масивна – едропанелна; МЗ масивна с носещи тухлени стени и изцяло монолитни или сглобяеми стоманобетонни подови конструкции, масивна - сглобяеми скелетни и рамови стоманобетонни конструкции, пакетно-повдигани плочи, едроплощен и пълзящ кофраж, скелетно-безгредови конструкции, специална конструкция (стоманени и др.). Касаторът излага становище, че сградата съответства на конструкция тип масивна с частични стоманобетонни елементи, тъй като не е изцяло стоманобетонна в частта на таванското помещение. Действително в приложените по делото протоколи, технически описания и конструктивно становище описанието на конструкцията на сградата не съдържа категоризацията, която е установена в Приложение № 2 към ЗМДТ, но и същото не е необходимо, тъй като тази категоризация касае формирането на данъчна оценка с цел данъчното облагане. В документите конкретно и ясно е посочено, че конструкцията на сградата е монолитна стоманобетонна с носещи елементи – стоманобетонни колони, греди и плочи. Първоинстанционният съд правилно е приел, че с оглед характеристиките на сградата последната не отговаря на вид конструкция М1, тъй като сградата е монолитна и стоманобетонна и не може да бъде приета за масивна с частични стоманобетонни елементи поради обстоятелството, че в конструкцията й се съдържа и минимално количество други материали. Конструкцията на обекта се установява в цялост, а не с оглед самостоятелните обекти, находящи се в сградата. Съдът е извършил правилна преценка на представените по делото доказателства, които еднозначно сочат, че сградата отговаря на конструкция МЗ, предвидена в Приложение № 2 от ЗМДТ. В този смисъл по аналогичен случай е постановено Решение № 7437 от 19.06.2015 г. по адм. дело № 15477/2014 г. на ВАС, седмо отд. С оглед изложеното правилен е изводът на Административен съд С.-град, че процесните задължения са определени законосъобразно. Неоснователни са оплакванията на касационния жалбоподател, че решението е неправилно в частта на присъдените разноски. В случая не е приложим предвиденият в ГПК ред за определяне на размера на юрисконсултското възнаграждение. Производството пред първоинстанционния съд се провежда по реда на чл. 156 и сл., вр. чл. 144, ал. 1, вр. чл. 107, ал. 4 ДОПК, вр. чл. 4, ал. 1 и чл. 9 б ЗМДТ. В случая е приложима разпоредбата на чл. 161, ал. 1, изр. последно от ДОПК, съгласно която на администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат. Предвид размера на материалния интерес на делото минималното възнаграждение за един адвокат в случая е 300 лв. - чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения постановеното от първоинстанционния съд решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от делото на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК съдът следва да осъди касационния жалбоподател за заплати в полза на Столична община – юридическото лице, в чиято структура е органът - ответник, направените по делото разноски за касационната инстанция за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. (триста лева), определен съгласно чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение