Решение № 43 от 3.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4956/2018 г.

Решение № 43 от 3.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4956/2018 г., I о., докладчик председателят Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на М. Якимов, [населено място], [улица], чрез адвокат И. Борисова, срещу решение № 7748 от 14.12.2017 г. по адм. д. № 10605/2017 г. на Административен съд – София град. В касационната жалба се излагат доводи за наличие на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Касаторът моли Върховния административен съд да отмени обжалваното съдебно решение и да постанови друго, с което да отмени наложената му на 16.08.2017 г. принудителна административна мярка - преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач. Ответникът по касационната жалба, мл. инспектор К. Иванов - ст. полицай в група "Охрана на обществения ред, масови мероприятия и съдействие на "ЦГМ" на сектор "Общинска полиция" ООП - СДВР не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховния административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, а по същество за неоснователна Предмет на контрол за законосъобразност пред Административен съд – София град е принудителна административна мярка наложена на М. Якимов на 16.08.2017 г. по чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗдвП - преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, от мл. инспектор К. Иванов – ст. полицай в група "Охрана на обществения ред, масови мероприятия и съдействие на "ЦГМ" на сектор "Общинска полиция" ООП - СДВР. За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган и при правилно приложение на материалния закон. Както правилно е посочил съда разпоредбата на чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП съдържа три различни хипотези, при наличието на които законодателят е дал право на компетентните органи да налагат принудителна административна мярка "преместване на пътното превозно средство без знанието на собственика": когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство; когато превозното средство е паркирано по начин, който създава опасност за другите участници в движението и когато паркираното средство прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. Установените от законодателя предпоставки, при наличието на които е допустимо принудителното преместване, са силно ограничени, тъй като тази мярка пряко засяга правото на неприкосновеност на личната собственост. Съдът правилно е приел, че в случая е налице третата хипотеза – спреният в района на спирката лек автомобил е правел невъзможно преминаването на другите участници в движението, а именно автомобилите, които се движат зад трамвая, в момента в който той изчаква за него да бъде разрешено преминаването на кръстовището. От представения по делото снимков материал, е видно, че касаторът е паркирал управлявания от него автомобил пред № 77 на ул. "Пиротска" точно след поставения пътен знак Д22 "Трамвайна спирка", т. е. в зоната на спирката. Спирката се намира непосредствено преди кръстовището с ул. "Опълченска". Касаторът не оспорва този факт, но твърди че начинът на паркиране не създавал опасност за другите участници в движението и не прави невъзможно тяхното преминаване. Наличието на законовите предпоставки за налагане на принудителната мярка следва да се установи с оглед на специалната цел и предназначение, което мястото, на което касаторът е паркирал личния си автомобил, има за движението. Създаването на опасност за другите участници в движението и невъзможността за тяхното преминаване се преценява отделно за всяка ситуация с оглед на конкретните обстоятелства. Съгласно чл. 68, ал. 3 ЗДвП качването на пътници в превозното средство от редовните линии за обществен превоз на пътници и слизането от нето е разрешено само на спирките. В случая се касае за трамвайна спирка в близост до кръстовище, като сигналите за автомобили и трамваи се разминават. Следователно, паркирането на превозното средство в района на спирката прави невъзможно преминаването на други участници в движението - или на трамвая, или на автомобилите. Когато има изчакващ на кръстовището разрешителен светофар трамвай, при несинхронизиран автомобилен светофар и при това паркирани на спирката автомобили, автомобилите след трамвая не могат да се изнесат своевременно през периода на своя разрешителен светофар. Обратно - при приближаване на трамвая, когато има забраняващ сигнал на пътния светофар, трамваят не може да подходи в района на спирката, за да спре и да отвори вратите, за да слязат пътниците, а трябва да чака докато автомобилите се изтеглят. С оглед на посочените факти, начинът на паркиране на превозното средство безспорно пречи на преминаването на другите участници в движението, включително на превозните средства от обществения транспорт и на ползващите обществения превоз пътници. Следователно в случая са налице предпоставките за налагане на принудителната мярка. Това прави извода на съда за материална законосъобразност на оспорения акт правилен и обоснован. Предвид изложеното, не са налице наведените с касационната жалба основания за отмяна на съдебното решение. При тези данни по делото, преценката на съда е правилна, а постановеното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, вр. с чл. 223 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,