Решение № 11417 от 22.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 3013/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Районна здравноосигурителна каса Велико Търново, против Решение 35/14.02.2023 г., постановено по адм. дело 813/2022 г. по описа на Административен съд Велико Търново. В жалбата се поддържа, че първоинстанционното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. При наличие на релевираните касационни основания по чл. 209, т.3 АПК се иска отмяна на решението на административния съд и отхвърляне на оспорването. Ответникът ИС Инвестмънт ЕООД, в писмено становище, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и частична основателност на касационната жалба. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: С обжалваното решение, съставът на Административен съд Велико Търново е отменил заповед РД-09-1830/15.12.2022 г. на директора на РЗОК Велико Търново, с която по т.1 и т.2 от нея на ИС Инвестмънт ЕООД собственик на аптека Салвия са наложени имуществени санкции общо в размер на 100 лева. Приел е, че по отношение на т.1 от заповедта при констатиране на нарушението досежно отпускането на лекарственият продукт Valtensam, действащи са били разпоредбите на индивидуален договор 041073/10.01.2022 г., съгласно чл. 53, т. 1 от същия договор, а не тези на предходния индивидуален договор 041073/22.04.2019 г., които са посочени в оспорваната заповед. Поради тази причина съдът достига до извод, че органът е допуснал несъответствие във фактическите си констатации по т. 1, като нарушени биха били разпоредбите на чл. 8, ал. 1, т. 6 от индивидуален договор 041073/10.01.2022 г., а не тези на чл. 6, ал. 1, т. 7 от индивидуален договор 041073/22.04.2019 г., поради което заповедта в частта по т.1 се явява материално незаконосъобразна. В допълнение и във връзка с констатираните нарушения по т. 1 и т. 2 от заповедта съдът допълва, че не е налице нарушение на клаузите на индивидуалния договор, сключен между дружеството и НЗОК, тъй като не е налице дублиране на предписанията в рамките на срока, за който са предписани лекарствените продукти. Мотивирайки се в посочения смисъл Административен съд Велико Търново е отменил заповедта за налагане на санкции. Решението е правилно. От данните по делото се установява, че предметът и обхватът на възложената на дружеството проверка със Заповед РД 09 - 1291/14.09.2022 г. на директора на РЗОК - Велико Търново досежно дейността на аптека Салвия, касае спазването на клаузите на сключения между страните индивидуален договор 041073/10.01.2022 г. Дружеството не е оспорило обстоятелствата, касаещи отпускането на продуктите от аптеката Valtensam, Pradaxa, Bisogamma, като резултатите от проверката са обективирани в констативен протокол А-168/15.09.2022 г. Протоколът като официален свидетелстващ документ съдържа констатации на проверяващите относно изпълнението на сключения договор за отпускане на лекарства, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение, заплащани напълно или частично от НЗОК. Посочените в протокола нарушения са възприети от административния орган, който по т. 1 от оспорената заповед е установил нарушение чл. 6, ал. 1, т. 7 от индивидуален договор 041073/22.04.2019 г. на основание чл. 42, ал. 1, т. б, б.а от договор 041073/22.04.2019 г. и във връзка с чл. 52, ал. 2 и ал. 3 от индивидуален договор 041073/10.01.2022 г., поради което е определил финансова неустойка в размер на 50,00 лв. По т.2 от заповедта за налагане на санкции е приел, че е налице нарушение по чл.8, ал.1, т.6 от индивидуален договор 041073/10.01.2022 г., на основание чл. 50, ал. 1, т. 6, б. а от договор 041073/10.01.2022 г., поради което е определил финансова неустойка в размер на 50.00 лв. Правилни са фактическите констатации и изведените въз основа на тях правни изводи на административния съд за незаконосъобразност на оспорената заповед в частта по т. 1, тъй като органът е допуснал противоречия във фактическите основания, послужили за издаване на заповедта, касаещи разпоредбите на индивидуалния договор, за които се твърди, че са нарушени. Органът издал оспорената пред съда заповед, в противоречие със Заповед РД 09 - 1291/14.09.2022 г. на директора на РЗОК - Велико Търново, е приел, че е налице нарушение на чл. 6, ал. 1, т. 7 от индивидуален договор 041073/22.04.2019 г., който за спорния период на проверката не е бил действащ между ИС Инвестмънт ЕООД и НЗОК. Производството, в което е издаден оспореният административен акт, е санкционно и поради тази характеристика следва общите характеристики на санкционните производства. Тези характеристики са, че нарушението е законово регламентирано, санкцията е регламентирана, установяването на нарушението се извършва по изрично уредени правила, в определена форма и доказателства, и от конкретно овластени лица за да се постигне резултата-установяване на нарушение. Признаците на нарушението следва да се установят от обективна и субективна страна, или обвинението в извършване на нарушение следва да е фактически и юридически формулирано. Съществена характеристика на този административно наказателен процес е осигуряване в пълен обем на правото на защита на сочения за нарушител представляващия юридическо или физическо лице. Отклонението в този процес и нарушаване на някоя от характеристиките му винаги го опорочава в съществена степен вследствие на което актовете в това производство подлежат на отмяна като незаконосъобразни. В настоящият случай правилно съдът е извел фактически и правен извод за наличието на нарушения на чл. 146, т. 2 и т. 4 АПК водещи до отмяна на заповедта за налагане на санкции в частта по т.1, поради което решението като правилно в тази си част следва да бъде оставено в сила. Правилен е изводът на първоинсатнционния съд, че не е налице извършено от ИС Инвестмънт ЕООД нарушение в частта по т. 2 от заповедта за налагане на санкции. По тази точка органът е констатирал, че в нарушение на разпоредбите на чл. 8, ал. 1, т. 6 от ИД 041073/10.01.2022г. от здравното заведение са отпуснати на пациент лекарствени продукти Pradaxa" и "Bisogamma при дублиране на предписанията в рамките на срока, за който са предписани на този пациент. По данни от интергрираната информационна система на НЗОК с рецептурна бланка 22061C0034D6 са отпуснати лекарствените продукти Pradaxa и Bisogamma на 02.03.2022 г., а повторно отпускане на същия продукт е извършено по рецептурна бланка 22087500СС89 на 28.03.2022 г. По т. 2 се касае за изпълнение на електронно предписание 22087500СС89/28.03.2023 г., като органът е посочил, че аптеката е нарушила чл. 8, ал. 1, т. 6 от индивидуалния договор от 2022 г., а именно електронното предписание да не се изпълнява в аптеката при дублиране на предписанията в рамките на срока, за който са предписани лекарствените продукти. Видно от чл. 42, ал. 2 от Националния рамков договор за медицинските дейности 2020 - 2022 г. електронната рецептурна книжка се издава под формата на електронен документ, подписан с квалифициран електронен подпис (КЕП), съгласно изискванията на Регламент (ЕС) 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август 2014 г.) и на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги. Според чл. 16, ал. 4 и ал. 5 от Условия и ред за сключване на договори електронната рецептурна книжка (ЕРК) на хронично болния е електронен документ по смисъла на чл. 3, ал. 2 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги. ЕРК обединява историческа информация за: 1/.издадените на ЗОЛ рецептурни книжки и въведени в Национален регистър Рецептурни книжки в Интегрираната информационна система (ИИС) на НЗОК; 2/.вписаните за ЗОЛ диагнози в Национален регистър Рецептурни книжки в Интегрираната информационна система (ИИС) на НЗОК; 3/. издадените и изпълнени рецепти на ЗОЛ. С оглед посочените разпоредби на НРД за МД за 2020-2022 г. и въвеждането на електронна рецептурна книжка, в тежест на органа и съобразно правилото на чл. 170, ал. 1 АПК, е било да докаже, че аптеката е можела да провери в тази книжка, срокът, за който са били отпуснати двата лекарствени продукта по електронно предписание 22087500СС89/28.03.2023 г. Такива доказателства органът не е представил на съда до приключване на устните състезания по делото и с оглед разпределената му от първоинстанционния съд доказателствена тежест в процеса, съобразно правилото на чл. 170, ал. 3 АПК. Още повече, че след въвеждането на електронната книжка от 01 юли 2021 г., по делото няма и доказателства, ангажирани от административния орган, от които съдът да изведе еднозначен извод, че от електронната рецептурна книжка и данните в софтуера на аптеката, може да се установи предишно предписание на дозировка на лекарствения препарат и за колко дни е бил отпуснат той. След като в цитираните по-горе разпоредби на НРД за МД за 2020-2022 г. не става ясно дали е възможно да се проследи в ЕРК за какъв период е изписан даден ЛП в историята на предписание, съдържащо се в ЕРК, то посочената нормативна регламентация, не може да ангажира отговорността на дружеството като собственик на аптеката. В допълнение, видно от протокола от заседанието на Арбитражната комисия, приобщен като писмено доказателство, което е в административната преписка, съдържанието на разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 6 от ИД 041073/10.01.2022 г. е неясно и поражда спорове в практиката на фармацевтите и органите на НЗОК. Единственият начин на приложение, който избягва подобни противоречия, би бил терминът дублиране на предписания да се тълкува така, че да се отнася за един и същ период, за който са изписани лекарствата, а не за периода, през който се отпускат от аптеките. Този смисъл на вложеното понятие би отстранил неяснотите в тълкуването и несигурността в практиката, както и би избягнал създаването на неудобство на пациентите да посещават неколкократно аптеките или да рискуват да прекъснат курса на лечение при изчерпване на медикамента. По тези съображения заповедта за налагане на санкции и в частта по т. 2 се явява материално незаконосъобразна и съдът правилно я е отменил. Обжалваното първоинстанционно решение е правилно и следва да се остави в сила. С оглед изхода на правния спор, както и предвид своевременно заявеното искане от ответника по касация за присъждане на разноски в настоящото производство, в тежест на касаторовата страна следва да се присъди сумата от 400 лева. Същата представлява заплатено в брой адвокатско възнаграждение за един адвокат по делото, съгласно представен договор за правна защита и съдействие от 17.03.2023 г. (лист 21 от делото пред касационната инстанция). Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение