Решение № 500 от 26.11.2012 г. на ВКС по н. д. № 1758/2012 г.

Решение № 500 от 26.11.2012 г. на ВКС по н. д. № 1758/2012 г., II н. о., НК, докладчик председателят Лидия Стоянова Производството е образувано по искането от главния прокурор на Република България за възобновяване на нохд № 288/2012 г. на Димитровградския районен съд и отмяна на присъда № 294/10.07.2012 г. в частта относно приложението на чл. 25 вр. чл. 23 НК по отношение на осъдения Е. Г. Н.. Поддържа се, че са допуснати нарушения на закона и на процесуалните правила, които могат да бъдат отстранени при ново разглеждане на делото. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа искането по изложените в него съображения. Осъденият Е. Г. Н. чрез служебния защитник оспорва основателността на искането и излага съображения за липса на нарушения от поддържаните. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите и намира: Димитровградският районен съд с присъда от 10.07.2012 г. по нохд № 288/2012 г. признал подсъдимия Н. за виновен по чл. 195, ал. 1, т. 7 НК и при предпоставките по чл. 55, ал. 1, т. 1 НК го осъдил на 9 месеца лишаване от свобода. Приложил чл. 25 вр. чл. 23 НК и му наложил едно общо наказание от определените по това и по нохд № 551/2011 г. на Хасковския окръжен съд. Присъдата е влязла в сила на 26.07.2012 г. При постановяване на присъдата в частта относно приложението на чл. 25 вр. чл. 23 НК съдът е допуснал нарушения на процесуалните права и на закона. Този извод следва от данните, съдържащи се в приложените и приети от съда бюлетини за съдимост и справка за съдимост, издадени на името на осъдения Н. С присъдата по нохд № 449/2010 г. съдът е определил едно общо наказание по това и по нохд № № 535/2009 г., 657/2009 г., 109/2010 г. - всички по описа на Димитровградския районен съд. С определение от 28.12.2011 г. на Хасковския окръжен съд, влязло в сила на 07.03.2012 г., остатъкът от наложените пробационни мерки, представляващи общото наказание по посочените по-горе четири дела, е заменен по изложените съображения с наказание лишаване от свобода в размер на 6 месеца и 28 дни, намалено с решение на Пловдивския апелативен съд на 6 месеца. С присъдата по нохд № 288/2012 г. съдът отново е приложил чл. 25 вр. чл. 23 НК и е определил общо наказание по това и по нохд № 551/2011 г. на Хасковския окръжен съд. От данните по делото обаче следва, че посоченият номер съответства на чнд № 551/2011 г. на Хасковския окръжен съд, с определението по което се е произнесъл за замяна на наказанието поправителен труд на общото наказание, определено с присъдата по нохд № 449/2010 г. и че няма наказателно общ характер дело с такъв номер. С постановеното определение съдът е допуснал нарушение на закона, защото е определил общо наказание и е включил в една съвкупност и наказанието за извършено на 02.03.2012 г. престъпление след като присъдите по посочените четири дела /нохд № № 449/2010 г., 535/2009 г., 657/2009 г. и 109/2010 г./ са влезли в сила в периода от 07.02. до 31.07.2010 г. Съгласно разпоредбата на чл. 23, ал. 1 НК съдът може да наложи общо наказание - най-тежкото от определените за отделните престъпления само в случаите, когато не е имало влязла в сила присъда за което и да е от извършените от едно лице, какъвто не е конкретния. Вместо това неправилно е взел предвид датата на влязлото в сила на 07.03.2012 г. определение по чнд № 551/2011 г. От приложените писмени доказателствени средства се установява, че осъденият има и други влезли в сила присъди, тези по нохд № 1354/2011 г., 147/2011 г. и 347/2011 г. Съдът е бил длъжен да провери дали след получаване на справката за съдимост няма данни и за други присъди, да вземе предвид и да обсъди данните за влизането в сила на всички и времето на извършване на престъпленията. След преценка за наличието на основанията за приложението на чл. 25 вр. чл. 23 НК е следвало да реши въпроса могат ли да бъдат образувани съвкупности, които да обхванат всички присъди и престъпления, както и кои от престъпленията са извършени след която и да е от присъдите, за да бъдат изключени. Независимо, че вече по отношение на някои от присъдите е бил приложен чл. 25 НК няма пречка за повторното му прилагане, защото е извършено частично групиране. С оглед законосъобразно приложение на чл. 25 вр. чл. 23 НК за всички наказания, наложени с влезлите в сила присъди и групирането им в най-благоприятното за осъдения съчетание, присъдата в оспорената част следва да бъде отменена по реда на възобновяването и делото върнато за ново разглеждане. Затова и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение