Решение № 3226 от 11.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12826/2009 г.

Решение № 3226 от 11.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12826/2009 г., VII о., докладчик председателят Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на община Пловдив, пл. "Стефан Стамболов" № 1 срещу решение № 1360 от 18.12.2008 г. на Административен съд, гр. Пловдив, постановено по административно дело № 776/2008 г. Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Административният съд не е съобразил всички, представени по делото, доказателства. Игнорирал е част от тях и с оглед на това е постановил решение при непълнота на доказателствата. Община Пловдив е предприела множество инициативи за преустановяване на дискриминационното третиране на ищцата. На много от обществените сгради и на прилежащата им околна среда има изградени приспособления, осигуряващи свободното и самостоятелно ползване от хора с увреждания. Моли съда да отмени обжалваното решение и да реши спора по същество. Ответникът по касационната жалба - Катерина Спасова Пройчева, не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за недопустимост на съдебното производство. На основание чл. 221, ал. 3 АПК прекратеното с решение № 6717 от 22.05.2009 г. дело следва да се изпрати на компетентния да разгледа иска - Административен съд, гр. Пловдив, за ново разглеждане. Настоящото производство е образувано въз основа на задължителното за настоящия съд определение № 45 от 17.09.2009 г. на смесен състав от Върховния касационен съд и Върховния административен съд. Съдебното производство е образувано по искова молба на Катерина Спасова Пройчева, подадена на основание чл. 71, ал. 1 във вр. с чл. 74, ал. 2 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр), срещу община Пловдив с цена на иска 1 600 лв. По тази искова молба Административен съд, гр. Пловдив, се е произнесъл с решение № 1360 от 18.12.2008 г. Решението е обжалвано с касационна жалба от община Пловдив пред Върховния административен съд. Върховният административен съд, с решение № 6717 от 22.05.2009 г., е обезсилил решението на Административен съд, гр. Пловдив, и е изпратил делото по подсъдност на районен съд, гр. Пловдив. Последният е повдигнал препирня за подсъдност относно производството по исковата молба на Катерина Пройнова. По препирнята смесеният петчленен състав е постановил, че компетентен да разгледа касационната жалба, подадена от община Пловдив срещу решение № 1360 от 18.12.2008 г., постановено по административно дело № 776/2008 г. на Административен съд, гр. Пловдив, е Върховният административен съд. При така постановеното, задължително за настоящата инстанция, определение предмет на настоящото производство е касационната жалба на община Пловдив срещу решение № 1360 от 18.12.2008 г., Административен съд, гр. Пловдив. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Съдът, като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания счита същата за неоснователна. За да постанови обжалваното решение административният съд е приел, за доказано, че община Пловдив е осъществила тормоз по смисъла на чл. 5 от Закона за защита от дискриминация, основан на признак "увреждане", по отношение на Катерина Пройчева като не е осигурила достъпна градска среда за лицата с увреждане в съответствие с разпоредбата на § 6 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за интеграция на хората с увреждания. Това е накърнило достойнството на Пройчева, която е със 100% загубена работоспособност, и е създало спрямо нея враждебна и застрашителна среда. Приел е за доказано, че това дискриминационно поведение на общината е причинило на Пройчева неимуществени вреди, поради което я осъдил да й заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 1 600 лв. за периода от 31.12.2006 г. до 16.04.2008 г., датата на завеждане на исковата молба, и законната лихва върху тази сума, считано от 31.12.2006 г. до окончателното й заплащане. На основание чл. 71, ал. 1, т. 2 от Закона за защита от дискриминация е осъдил общината да преустанови дискриминационното третиране и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения като не затруднява достъпа на лица с увреждания до публични места. Тези изводи на съда са правилни и обосновани. По делото няма спор за факти. Съдът правилно е установил и подробно е изложил фактическата обстановка, която се възприема изцяло от настоящата инстанция. Няма спор, че ищцата е лице със 100% загубена работоспособност и единствената й възможност за придвижване е с помощта на инвалидна количка. Няма спор също така, че архитектурната среда на територията на общината - улици, градски транспорт, сгради за обществено ползване, в процесния период не е съобразена с изискванията на Закона за интеграция на хората с увреждания и не е пригодена за хора с увреждания, поради което достъпът до нея е затруднен или невъзможен за тези лица. Безспорно е също така, че в срока по § 6 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за интеграция на хората с увреждания община Пловдив не е осигурила свободен достъп до обществените сгради и съоръжения за хората с увреждания. При така установените обстоятелства правилни са изводите на съда, че община Пловдив е изградила и поддържа архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до публични места. По силата на изричната разпоредба на закона - чл. 5, това е форма на тормоз на основата на признака "увреждане". Тази архитектурна среда има за резултат накърняване достойнството на ищцата и създаване на враждебна, обидна и застрашителна за нея среда. Ирлевентни за осъществяването на дискриминацията са твърдяните от касатора обстоятелства за започнати действия по промяна на архитектурната среда. За да е налице дискриминация по смисъла на чл. 5 от Закона за защита от дискриминация е необходимо, към съответния период, да е налице дискриминационен резултат. А, че такъв е налице към процесния период не се оспорва и от касатора. Като е установил, че е налице дискриминация под формата на тормоз, първоинстанционният съд, въз основа на доказателствата по делото, правилно е приел за доказано, че в резултат на неправомерното поведение на касатора ищцата е претърпяла неимуществени вреди. Утежнени са последиците от физическото й увреждане, причинени са й психични травми. С оглед на това съдът е уважил претендираното обезщетение в пълен размер. Неправилно съдът е посочил в мотивите си, че обезщетението е дължимо на основание чл. 71, ал. 1, т. 2 от Закона за защита от дискриминация. Обезщетението за вреди от дискриминационни действия е дължимо на основание чл. 71, ал. 1, т. 3 от закона. Тази неправилност на мотивите не се е отразила на правилността на диспозитива на съдебното решение. Съдът, на основание чл. 71, ал. 1, т. 2 от Закона за защита от дискриминация и с оглед обстоятелството, че към датата на постановяване на обжалваното решение дискриминиращата архитектурна среда не е премахната правило е осъдил община Пловдив да преустанови дискриминационното третиране на Катерина Пройчева и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения на като не затруднява достъпа на лицата с увреждания до публични места. Видно от изложеното твърденията на касатора за неправилност на съдебното решение поради неправилност, незаконосъобразност и необоснованост са неоснователни. При неоснователност на касационните основания и след извършена служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 АПК съдът счита, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо във вр. с чл. 218 АПК Върховният административен съд