Решение № 3915 от 11.4.2023 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от ЕТ Д. ТОШЕВА , представлявана от Д. Хранова, чрез пълномощник адв. Емануилов, против решение 7682 от 17.12.2021г., постановено по адм. дело 4696/2020г. по описа на Административен съд София-град. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на едноличния търговец против решение 03/04/2/0/00426/04/01 от 22.04.2020г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), с коeто е отказано изплащане на финансова помощ в размер на 2 931 448,94 лв., заявена със заявка за плащане ИД 03/04/2/0/00426/3/01 по договор 03/04/2/0/00426 от 25.01.2017г. В касационната жалба са наведени доводи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател не споделя изводите на административния съд за наличие на изкуствено създаване на условия за получаване на финансовата помощ, като ги намира за противоречащи на закона и доказателствата по делото. Счита за неправилни и изводите на съда по отношение на индивидуализацията на активите дървени бокс палети, като твърди, че нито в клаузите на договора, нито в приложимата нормативна уредба е предвидено задължение за поставяне на инвентарни номера на съоръженията, предмет на инвестицията. Поддържа необоснованост на заключението на решаващия съд, че бенефициентът не е разполагал с всички изискуеми удостоверения за упражняване на дейността, издадени от Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ), както и че е закупил употребявани активи. Моли за отмяна на решението и постановяване на решение, с което да бъде отменено решение 03/04/2/0/00426/04/01 от 22.04.2020г. и преписката върната на административния орган с указания за произнасяне по заявката за плащане. Ответникът изпълнителният директор на Държавен фонд Земеделие , чрез процесуален представител, в съдебно заседание и с представени по делото отговор на касационната жалба и писмена защита, взема становище за неоснователност на касационната жалба и моли да бъде отхвърлена. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна. Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалба на ЕТ Д. ТОШЕВА , представлявана от Д. Хранова, против решение 03/04/2/0/00426/04/01 от 22.04.2020г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), с коeто е отказано изплащане на финансова помощ в размер на 2 931 448,94 лв., заявена със заявка за плащане ИД 03/04/2/0/00426/3/01 по договор 03/04/2/0/00426 от 25.01.2017г. С обжалваното решение 7682 от 17.12.2021г., постановено по адм. дело 4696/2020г. по описа на Административен съд София-град, е отхвърлена жалбата на ЕТ Д. Тошева против решение 03/04/2/0/00426/04/01 от 22.04.2020г. на изпълнителния директор на ДФЗ. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган и в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. Решаващият съд е възприел изводите на органа, че са доказани изложените в акта фактически основания за постановения отказ за изплащане на финансова помощ, а именно наличие на изкуствено създаване на условия за получаване на финансовата помощ; липса на поставени серийни номера на дървени бокс палети, предмет на инвестицията; липса на всички изискуеми от БАБХ удостоверения за упражняване на дейността от страна на бенефициента; закупуване на активи втора употреба. Така постановеното решение е неправилно. Настоящият съдебен състав не споделя изводите на първоинстанционния съд, че са доказани основанията за отказ за изплащане на финансова помощ, обективирани в отделните точки на решение 03/04/2/0/00426/04/01 от 22.04.2020г. По основанието за отказ, обективирано в т. 1 от решение 03/04/2/0/00426/04/01 от 22.04.2020г. За да откаже изплащане на финансова помощ по първото основание, органът е приел, че при извършените административни проверки на заявката за плащане на едноличния търговец е установено неспазване на разпоредбата на чл. 15, т. 1 от договор 03/04/2/0/00426. Посочено е, че от бенефициента е изискано да представи инвентарна книга, в която активите, предмет на инвестицията Дървени бокс палети неплътни стени на стойност 580 232,60 лв. и Дървени бокс палети на стойност 663 020,00 лв. да бъдат отразени със съответния им брой, като се посочат инвентарните номера, прикрепени трайно към тях, както и да са вписани марка, модел и сериен номер на закупената пакетираща линия за чесън. В отговор бенефициентът е представил инвентарна книга, в която е отразен брой на Дървени бокс палети , но не са вписани серийни номера, както и не са вписани характеристиките на пакетиращата линия за чесън. При тези данни решаващият съд е приел, че индивидуализацията на активите може да бъде направена чрез инвентарни номера или по друг подходящ начин, което не е било сторено от бенефициента, независимо че това изискване е заложено в одобрения проект. Посочил е, че липсата на индивидуализация на активите препятства възможността да се установи реално изпълнение на договора и задълженията по проекта. Настоящият съдебен състав намира този извод на съда за незаконосъобразен. Основателно в тази връзка касационният жалбоподател сочи, че съгласно чл. 15, т. 1 от ДБФП ползвателят следва да води всички финансови операции, свързани с подпомаганите дейности, отделно в счетоводната си система или като използва счетоводни сметки с подходящи номера. Идентичен е текстът на чл. 53, ал. 1 от Наредба 20 от 27.10.2015 г. за прилагане на подмярка 4.2. "Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти" от мярка 4. "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 2020 г. (Наредба 20). Видно е, че на бенефициента е вменено задължение относно начина на водене на счетоводството му относно активи/дейности, предмет на подпомагане, като е предоставена възможност да не се ползва отделно осчетоводяване, а да се използват счетоводни сметки с подходящи номера. Целта на разпоредбата е да осигури яснота по отношение на счетоводно вписване (завеждане/заприходяване) на активите като налични в предприятието на бенефициента и надлежно отразяване на движението (финансовите операции) на активите, одобрени за финансиране по подмярката. От данните по делото се установява, че настоящият бенефициент е изпълнил това свое задължение, включително относно посочените от административния орган дървени бокс палети с неплътни стени, дървени бокс палети и пакетираща линия за чесън. Съгласно синтетична Справка за сметка 2098 за периода: януари-юни за отчетната 2019 година и синтетична Справка за сметка 2092 за периода: януари-юни за отчетната 2019 година, представени на административния орган с отговора на бенефициента от 25.06.2019 г., същите са за движението съответно на Дървени бокс палети - неплътни стени и Дървени бокс палети. Бенефициентът е определил счетоводни сметки с подходящи номера (сметка 2098 и сметка 2092) за водене на финансовите операции за тези активи, с което изискването на разпоредбата на чл. 15, т. 1 от ДБФП е изпълнено. Нито в клаузите на договора за финансова помощ, нито в приложимата нормативна уредба е предвидено задължение за бенефициента да поставя инвентарни номера на закупените палети или на други съоръжения, част от инвестицията. Такова задължение не въвежда и текста на разпоредбата на чл. 15, т.1 от ДБФП, както незаконосъобразно са приели административният орган и първоинстанционният съд. Сочената за нарушена разпоредба от договора въвежда задължение за водене на финансовите операции, свързани с подпомаганите дейности, отделно в счетоводната система на бенефициента или като използва счетоводни сметки с подходящи номера, което изискване в случая е изпълнено. Ето защо не е налице приетото нарушение на чл. 15, т. 1 от ДБФП, изразяващо се в липса на поставени инвентарни номера на активи, предмет на инвестицията, квалифицирано от органа като самостоятелно основание за постановения отказ. По основанието за отказ, обективирано в т. 2 от решение 03/04/2/0/00426/04/01 от 22.04.2020г. За да откаже изплащане на финансова помощ по второто основание, органът е приел, че съгласно чл. 14, ал. 1, т. 3 от ДБФП във вр. с чл. 42, ал. 4 от Наредба 20 финансовата помощ се изплаща при условие, че в срока по чл. 44, ал. 2 от Наредба 20 ползвателят е предоставил съответните лицензи, разрешения и/или удостоверения за регистрация за извършването на всички дейности и/или функционирането на всички активи, включени в одобрения проект. В случая към заявката за окончателно плащане е приложено удостоверение за регистрация на обект за търговия на едро с храни 11864/28.08.2015г. на ОДБХ Варна, с което е удостоверено, че обектът е регистриран като склад за търговия на едро с храни от неживотински произход. Прието е обаче, че бенефициентът не е представил изискуемо удостоверение за регистрация за извършването на дейности по проекта, а именно удостоверение за регистрация на преработвателно предприятие, тъй като обектът на инвестицията е Оборудване за съхранение и преработка на зеленчуци , което е квалифицирано като нарушение на чл. 14, ал. 1, т. 3 от ДБФП във вр. с чл. 42, ал. 4 от Наредба 20. Решаващият съд е споделил изводите на органа за неспазени договорни и нормативни задължения, но тези изводи не почиват на установените по делото фактически обстоятелства. На първо място, следва да се посочи, че в заявката за плащане ИД 03/04/2/0/00426/3/01 от 22.02.2019 г. по Договор 03/04/2/0/00426/25.01.2017г. бенефициентът е вписал, че представя удостоверение за регистрация по чл. 12 от Закона за храните, както е обозначено във формуляра на заявката. Конкретно бенефициентът е представил удостоверение за регистрация на обект за търговия на едро с храни 11864/28.08.2015г., издадено от директора на ОДБХ Варна, на основание чл. 12, ал. 2, 9 и 10 от Закона за храните. Във връзка с това удостоверение до бенефициента е изпратено уведомително писмо за отстраняване на нередности от 01.04.2019г., с което му е указано, че следва да представи документ, от който да е видно, че представеното Удостоверение за регистрация на обект за търговия на едро с храни 11864/28.08.2015 г. от БАБХ е валидно и функционира съгласно изискванията . В изпълнение на дадените му указания бенефициентът е представил на административния орган Писмо с изх. КХ-750/30.05.2019 г. от ОДБХ Варна, с което е потвърдена валидността на удостоверението за регистрация, като е записано, че обектът извършва търговска дейност, съгласно действащото нормативно законодателство в областта на храните , т.е. че отговаря на всички изисквания за осъществяваната от него дейност. Видно е, че на заявителя не са давани указания да представи друг документ - удостоверение за регистрация на преработващо предприятие, а само да удостовери валидността на вече представеното удостоверение. Отделно от това, от страна на ДФЗ също не е отправено служебно запитване до БАБХ дали според нормативните изисквания в областта на храните бенефициентът следва да има издадено някакво друго, извън вече издаденото удостоверение, за да може да осъществява своята дейност по проекта. От изложеното в писмо изх. КХ-750/30.05.2019г. от ОДБХ Варна, а именно че обектът извършва търговска дейност съгласно действащото законодателство в областта на храните, не може да се направи извод, че за извършваната дейност е необходимо да има издадено и удостоверение за регистрация на преработващо предприятие. Така органът е постановил отказ за изплащане на финансова помощ на посоченото основание, без да изиска в хода на производството бенефициентът да представи соченото удостоверение или служебно да отправи запитване до компетентния орган за неговата необходимост предвид характера на извършваната дейност, с което незаконосъобразно е приел за доказано нарушение на чл. 14, ал. 1, т. 3 от ДБФП във връзка с чл. 42, ал. 4 от Наредба 20. Допълнително следва да се подчертае, че според действащото законодателство на областните дирекции по безопасност на храните и регионалните здравни инспекции е възложено да осъществяват контрол в областта на търговията и производството с храни. Служителите от ДФЗ не разполагат с правомощия и компетентност да определят кой обект на каква регистрация подлежи и съответно притежава ли определен обект необходимото разрешително. Съгласно разпоредбите на Закона за храните (ЗХ) компетентен орган за одобрение на обект и издаване на удостоверение е съответният директор на областната дирекция по безопасност на храните по местонахождението на обекта. Отделно от гореизложеното, в издаденото Удостоверение за регистрация на обект 11864/28.08.2015г. изрично е записано, че обектът е регистриран в Регистъра на обектите за производство на храни, което обстоятелство не е обсъдено нито от административния орган, нито от решаващия съд. Соченият регистър е различен от регистъра на обектите за търговия с храни. Това следва от чл. 14, ал. 1 ЗХ (отм., действал към датата на издаване на оспорваното решение), според който областната дирекция по безопасност на храните, съответно РЗИ, води регионален регистър на обектите за производство и търговия с храни съобразно компетентността си по чл. 12, ал. 2 и 3, който съдържа: 1. номер и дата на издаденото удостоверение на регистрирания обект; 2. адрес на обекта; 3. вид на обекта (за производство или за търговия) и т.н. Неоснователно в тази връзка е позоваването от решаващия съд на нормите на чл. 23, ал. 1 и 24, ал. 1 от Закона за храните (Oбн., ДВ, бр. 52 от 9.06.2020 г., в сила от 9.06.2020 г.), който не е бил действащо право към датата на постановяване на оспорваното решение 22.04.2020г. Нормата на чл. 12, ал. 2 от отменения Закон за храните (отм. ДВ. бр.52 от 9 Юни 2020г.) предвижда регистрация на обект за производство и/или за търговия на храни, която се извършва от областната дирекция по безопасност на храните по местонахождението на обекта, но не и регистрация на обект - преработващо предприятие. При липса на дадени указания от компетентните органи на БАБХ какви точно удостоверения следва да представи бенефициентът, за да извършва дейността по проекта, както и дали представеното от него удостоверение за регистрация е достатъчно за тази дейност, изцяло немотивирано и непочиващо на нормативната база се явява заключението на изпълнителния директор на ДФЗ-РА за неспазени договорни и нормативни задължения от страна на заявителя на помощта. По основанието за отказ, обективирано в т. 3 от решение 03/04/2/0/00426/04/01 от 22.04.2020г. Настоящият съдебен състав намира за неправилни изводите на първоинстанционнния съд и по отношение основанието за отказ поради наличие на изкуствено създаване на условия за получаване на финансова помощ в противоречие с целите на подмярката. Съдът е извършил анализ на относимите разпоредби от Наредба 20, чл. 60 от Регламент (ЕС) 1306/2013 на ЕП и на Съвета от 17 декември 2013г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) 352/78, (ЕО) 165/94, (ЕО) 2799/98, (ЕО) 814/2000, (ЕО) 1290/2005 и (ЕО) 485/2008 на Съвета, решение на Съда на ЕС по дело С-434/12. Въз основа на тях е намерил за правилни изводите на органа, че установените факти недвусмислено сочат на свързаност на инвестициите на ЕТ Д. Тошева и "Бул Верде" ЕООД - с цел осъществяване на предимство и заобикаляне на максималния размер на общите допустими разходи за целия период на прилагане на ПРСР за един кандидат. Според решаващия съд в акта са изложени фактически констатации относно наличието на изкуствено създадени условия, със съответния им празен анализ, изследване на обективния и субективния критерии и обосноваване на причинната връзка между установените факти и извода за наличие на индиция (улика) за координация на действията на множество бенефициенти за получаване на безвъзмездни средства. Съдът е счел за правилни изводите на органа относно констатирани множество нарушения на договорни и нормативни задължения, по-конкретно, свързани с наличие на съмнение за свързаност между две дружества ЕТ Д. Тошева и Бул Верде ЕООД, изразяваща се в идентични проекти, по една и съща мярка, реализирани в един и същи обект, управлявани чрез свързани лица. Посочил е, че извършените проверки на ЕТ Д. Тошева и Бул Верде ЕООД и подробните констатации по отношение на имоти, активи, инвестиции и т.н., както и тези касателно връзки между доставчиците и изпълнителите на услуги, физически и юридически лица, изложени в оспорения акт, недвусмислено сочат на свързаност на инвестициите с цел осъществяване на предимство и заобикаляне на максималния размер на общите допустими разходи за целия период на прилагане на ПРСР за един кандидат. Приел е, че установените факти са многобройни и представляват съвкупност, чийто анализ не може да не изведе извод за наличие на взаимовръзки по линия на преки и косвени такива, сочещи наличие на свързаност. Съдът е отбелязал, че органът не твърди наличие на пряка свързаност между жалбоподателя и Бул Верде ЕООД, а сочи наличие на установени факти и обстоятелства, които говорят за създадени взаимовръзки и зависимости, които могат да се установят само при задълбочен анализ и изследване на дружества доставчици, такива обслужващи проекта, изпълнители и пр. Настоящият съдебен състав намира, че по същество решаващият съд не е извършил собствен фактически и правен анализ на относимите обстоятелства, направените констатации и изведени въз основа на тях правни изводи от страна на компетентния административен орган. В резултат на това съдът е достигнал до необоснован извод за безспорно установени нарушения на договорни и нормативни задължения, частично възпроизвеждайки мотивите на органа. Съгласно чл. 9, ал. 1, т. 12 от ДБФП фондът има право да откаже пълно или частично плащане на финансовата помощ по подадената от ползвателя заявка за междинно или окончателно плащане, както и да изиска възстановяване на част или цялата помощ, ако е установено изкуствено създаване на условия, необходими за получаване на помощта, с цел осъществяване на предимство или облага в противоречие с целите на мярката или с приложимото в областта национално или европейско законодателство. Според чл. 60 от Регламент (ЕС) 1306/2013г. не се дава никакво предимство на лице, за което е установено, че условията, необходими за получаване на такова предимство, са създадени изкуствено, в противоречие с целите на това законодателство. В случая се касае за целите на подмярка 4.2., зададени в чл. 2 от Наредба 20. Съгласно чл. 9, ал. 1 от Наредба 20 не се дава предимство, а даденото предимство се отнема, когато бъде установено, че кандидат за подпомагане или негови членове са създали изкуствено условията след 1 януари 2014 г., необходими за получаване на това предимство, в противоречие с целите на европейското право и българското законодателство в областта на селското стопанство. Финансовата помощ не се предоставя на кандидати/бенефициенти на помощта, които не са независими предприятия по смисъла на чл. 4, ал. 2 от Закона за малките и средните предприятия и за които се установи, че са учредени или преобразувани след 1 януари 2014 г. с цел получаване на предимство в противоречие с целта на подмярката по ПРСР 2014 2020 г., включително с цел получаване на финансова помощ в размер, надвишаващ посочените по тази наредба максимални размери чл. 9, ал. 2 от Наредба 20. Настоящият съдебен състав намира за недоказани изводите на органа за наличие на изкуствено създадени условия, които да са в противоречие с целите на мярката по чл. 2 от Наредба 20. Изложените от органа съображения за отказ представляват по своята същност предположения, за които не са ангажирани преки или дори косвени доказателства. Както се каза, нормата на чл. 60 от Регламент (ЕС) 1306/2013г. предвижда по отношение на лицето да е установено, че са налице изкуствено създадени условия. Установяването на такива условия е в тежест на органа. Неправилно административният орган, както и решаващият съд са приели, че е достатъчно да е налице съмнение за свързаност между бенефициери. Съмнението за свързаност не е достатъчно да обоснове правилност на постановения отказ при липса на безспорни доказателства за установени противоречия с целите, предвидени за подмярката. С други думи, следва да се установи дали направените от органа фактически констатации са основание да се приеме, че проектът на бенефицента привидно /изкуствено/ изпълнява изискванията за отпускане на помощта, регламентирани в Наредба 20. Изискванията към проектите за финансиране са уредени в чл. 17 и сл. от Наредба 20. В чл. 13, ал. 2 е определен максимален размер на общите допустими разходи по подмярката за целия период на прилагане на ПРСР 2014 - 2020 г., включително при кандидатстване с интегриран проект за един кандидат, а именно в размер до левовата равностойност на 2 000 000 евро. Съгласно чл. 13, ал. 4 от Наредба 20 максималният размер на общите допустими разходи по подмярката за периода на прилагане на ПРСР 2014 - 2020 г. не може да надвишава размера, посочен в ал. 2 и 3, за кандидатите и/или бенефициентите по чл. 7, ал. 1, които помежду си са предприятия партньори и/или свързани предприятия по смисъла на Закона за малките и средните предприятия. Първоинстанционният съд не е съобразил сочените разпоредби на чл. 9, ал. 2 и чл. 13, ал. 4 от Наредба 20 и съответно не е анализирал нормите на Закона за малките и средните предприятия, определени като основата, на която следва да се прецени дали е налице свързаност между субектите, съответно да се обоснове отказ от изплащане на безвъзмездната финансова помощ. С разпоредбата на чл. 4 ал. 5 от Закона за малките и средните предприятия /ЗМСП/ са определени четири хипотези на свързани предприятия, а именно: едното предприятие притежава повече от половината от броя на гласовете в общото събрание на другото предприятие; едното предприятие да има право да назначава или освобождава повече от половината от членовете на изпълнителния, управителния или надзорния орган на другото предприятие; едното предприятие да има право да упражнява решаващо влияние върху другото предприятие по силата на договор, сключен между тях, или на клауза в неговия устав, учредителен договор или друг учредителен акт; предприятие, което е акционер, съдружник или член в друго предприятие, да контролира самостоятелно повече от половината от броя на гласовете в общото събрание на това предприятие по силата на споразумение с други акционери, съдружници или членове. В случая дори и не се твърди, че е налице някоя от гореизброените хипотези по отношение на бенефициерите ЕТ Д. Тошева и Бул Верде ЕООД. В чл. 4, ал. З ЗМСП е предвидено, че Предприятия партньори са предприятията, които не са свързани предприятия по смисъла на ал. 5 и между които съществува следното отношение: едно от предприятията притежава самостоятелно или заедно с едно или повече свързани предприятия от 25 до 50 на сто от капитала или от броя на гласовете в общото събрание на друго предприятие. Не е спорно, че тази хипотеза също не е налице спрямо посочените бенефициери. Впрочем в оспорваното решение за отказ изрично е записано, че не се установява свързаност на дружествата съгласно разпоредбите на Закона за малките и средните предприятия, а че е налице свързаност между доставчиците по проектите, оференти, консултант, наемодатели и т.н. Всички изводи на административния орган, възприети от решаващия съд, почиват на констатации от извършени проверки на място, които са породили съмнения за свързаност между двамата бенефициента. Описаните данни за ползвана обща сграда; съвпадение в лицето, с което са сключени договори за наем; съвпадение в някои от доставчиците и връзки между конкретно посочени физически лица, не попадат в никоя от посочените хипотези на свързаност. Обстоятелството, че двете дружества са ползвали някои общи доставчици/изпълнители за финансираното по договора оборудване и изготвяне на проект за кандидатстване за финансиране не е необичайно предвид това, че предметът на проектите им съвпада - съхранение и преработка на земеделска продукция /зеленчуци/. По отношение на установените връзки между физически лица, които участват в управлението на дружества доставчици на двамата бенефициери, също не може да се направи извод за изкуствено създаване на условия за получаване на предимство. Липсват категорични доказателства за такъв извод - например близки роднински връзки, участие в едни и същи ЮЛ или в едни и същи проекти, съсобственост върху имущества или други правни връзки между цитираните в акта ФЛ и ЮЛ. Що се отнася до съвпадението в наемодателя на двете дружества, това е логично предвид факта, че ползват обща сграда, в която не са обособени самостоятелни обекти по смисъла на ЗУТ. Обстоятелството, че и двата проекта са със сходна насоченост като инвестиция и че са изпълнени в базата на бивше плодохранилище също не може да доведе до извод за свързаност между предприятията. Не води до друг извод и обстоятелството, че от ЕТ Д. Тошева е представен договор за изкупуване на продукция 350 т чесън и 550 т моркови, сключен с БМ Глобал Истейт ЕООД, което дружество е отдало под наем имота за създаване на инвестицията. Това че последното дружество е купувач на произведената продукцията не е ясна индикация за изкуствено създаване на условия за одобрение на проекта на жалбоподателя. Липсват данни относно предмета на дейност на същото, извършвало ли е такава през относимия период и реализирал ли е печалба от нея, в случай че се правят препратки към евентуална симулативност на договора. В тази връзка са необорени твърденията на жалбоподателя, че това дружество е най-големият изкупвач на чесън в района, който впоследствие се доставя от него на големи търговски вериги. Констатациите на органа, засягащи мястото на изпълнение на проекта, а именно че не е ясно разграничена и точно обособена онази част от имота, върху която двамата бенефициери изпълняват инвестицията си, както и че ползват общ електромер, са опровергани от изслушаната съдебно-техническа експертиза, чието заключение не е обсъдено от решаващия съд. Според СТЕ жалбоподателят ЕТ Д. Тошева осъществява дейността си в осем обособени клетки, като съществува пълна самостоятелност и обособеност на използваните клетки. Има обособен самостоятелен вход, служещ само и единствено за използваните от жалбоподателя помещения, а също така има и обособен самостоятелен вход към съответната част от двора, служещ само и единствено за ползване от жалбоподателя. Съществува самостоятелен водомер и е поставен междинен електромер, който отчита само и единствено използваната от жалбоподателя електроенергия. Следователно макар ЕТ Д. Тошева да ползва заедно с Бул Верде ЕООД процесната сграда /плодохранилище/ е налице самостоятелност на помещенията - клетки, като всяка от тях може да се ползва независимо от другите. Ползваната от жалбоподателя част от имота - от помещенията и поземления имот, има самостоятелни входове, които се ползват само от него. Обособяването на имота е извършено посредством ограда със зелена мрежа. Не са налице законови пречки за разделяне на един имот на две самостоятелни части, които да бъдат отдадени на двама различни наематели, като това не води до невъзможност или затруднения в ползването на обособените части за постигане на преследваната от всеки от тях технологична и производствена самостоятелност и функционалност. При така направените от СТЕ констатации, придружени със снимков материал, а именно наличието на разделителна ограда в имота, наличието на отделно захранване с вода, както и създадената възможност за преотчитане /индивидуализиране/ на ползваната електроенергия от ЕТ Д. Тошева , не може да се направи несъмнен извод за свързаност от правна и организационна гледна точка между двете предприятия - ЕТ Д. Тошева и Бул Верде ЕООД. Двете обособени части от имота имат отделни самостоятелни входове, като липсват данни да е налице възможност за безпрепятствен и неконтролиран достъп между тях. Следва да се отбележи, че в случая се касае за имот, ползван в миналото за стопанска дейност като плодохранилище, което предполага изначално налични удобства за осъществяване на дейности, свързани с доставка, съхранение, обработка или преработка на селскостопанска продукция. За изпълнение на проектите ЕТ Д. Тошева и Бул Верде ЕООД са ползвали самостоятелни помещения, обособени за съхранение на селскостопанска продукция, които се намират в сграда в бившия стопански двор в землището на Долни чифлик. Няма разписана забрана нито в Наредба 20, нито в друг нормативен акт, собственик да отдава отделни идеални части от недвижим имот на различни лица, дори и без да е налице относителна обособеност на помещенията. С още по-голямо основание това важи и в случай на самостоятелност на същите. Не е разписана и забрана различни кандидати по една и съща мярка за подпомагане на земеделски производители да ползват обща сграда, още повече че в случая тя е била с предназначение на плодохранилище към бившия стопански двор, т.е. има традиции да се ползва за съхранение на реколтата от земеделски производители в района. Легална дефиниция на израза изкуствено създадени условия е дадена в § 1, т. 12 от ДР на Наредба 20 това е всяко установено условие по смисъла на чл. 60 от Регламент (ЕС) 1306/2013. Посочената норма предвижда, че без да се засягат специфичните разпоредби, в секторното законодателство в областта на селското стопанство не се дава никакво предимство на физическо или юридическо лице, за които е установено, че условията, необходими за получаване на такива предимства, са създадени изкуствено, в противоречие с целите на това законодателство. В мотивите първоинстанционният съд се е позовал на решение на СЕС по дело С-434/12 в подкрепа на изводите си, че в разглеждания случай по отношение на бенефициера е установен умисъл за заобикаляне на целите на подмярката. Но всъщност липсва анализ и обосновка дали целите на подмярката са постигнати. Не е коментиран въпросът, че уговорените в договора инвестиционни разходи са извършени. Не е обсъдено заключението на СТЕ, че всички закупени машини и съоръжения напълно отговарят на изискванията за осъществяване на подпомаганата дейност, т.е. че бенефициерът е изпълнил изцяло и точно одобрените инвестиционни разходи, с което безспорно се постигат целите на подмярката, разписани в чл. 2 от наредба 20 - подобряване на цялостната дейност, икономическата ефективност и конкурентоспособността на предприятието. Съгласно пар. 36 и 37 от посоченото решение на СЕС само по себе си обстоятелството, че проектите на кандидатите в поставения пред съда случай са фактически/географски свързани не позволява да се изключи, че представеният от кандидата проект ще допринесе за постигане на посочените в Регламент 1698/2005 цели. В това отношение запитващата юрисдикция трябва да провери дали това желание за заобикаляне на ограниченията води до невъзможност за постигане на посочените в член 52, буква а), подточка ii) от Регламент 1698/2005 цели. Съгласно пар. 47 от посоченото решение на СЕС запитващата юрисдикция трябва да се увери, че от всички обективни елементи по делото в главното производство се установява, че основната цел при избора на условията, свързани с разглежданите инвестиционни проекти, е плащането на помощите въз основа на схемата за подпомагане, без да е налице никаква друга причина, свързана с целите на посочената схема. В т.2 от диспозитива на решението по дело С-434/12 е прието, че член 4, параграф 8 от Регламент 65/2011 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска да бъде отказано плащане по схемата за подпомагане от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) единствено поради това че инвестиционен проект, който кандидатства за подпомагане по тази схема, е функционално несамостоятелен или че съществува правна свързаност между кандидатите за такова подпомагане, при това без да се вземат предвид другите обективни елементи по конкретния случай. От диспозитива на визираното решение на СЕС е видно, че не се допуска да бъде отказано плащане по схемата за подпомагане на ЕЗФРСР единствено поради това, че инвестиционният проект, който кандидатства за подпомагане по тази схема, е функционално несамостоятелен или че съществува правна свързаност между кандидатите за такова подпомагане, при това без да се вземат предвид другите обективни елементи на конкретния случай. В случая безспорно е налице географско съвпадение в проектите на двете лица, за които органът се опитва да обоснове извод, че са свързани. Проектите им обаче имат необходимата самостоятелност и не може да се приеме, че са функционално свързани. От друга страна, липсва и такава правна връзка между юридически лица - доставчици или представляващите ги физически лица, която да води до категоричен извод за координирани действия между тях единствено с цел да се получи БФП при заобикаляне на закона. Не се установи по делото такава лична /роднинска/ или правна връзка, изразяваща се например в общо участие в дружества или други проекти на двамата бенефициера. На следващо място, следва да бъде доказан и обективният елемент от фактическия състав, а именно невъзможност да бъде постигната целта на финансирането. Според цитираното решение на СЕС, акцентът се поставя върху постигането на целите, заложени в подмярката, т.е. дори да има функционална несамостоятелност или правна свързаност, това само по себе си не е самостоятелно основание да се откаже изплащането на помощта, стига целта на подмярката да е постигана от бенефициера. В т. 1 от диспозитива на решението на СЕС е посочено, че във връзка със субективния елемент запитващата юрисдикция трябва да разгледа обективните доказателства, които позволяват да се направи изводът, че с изкуственото създаване на необходимите условия за получаване на плащане въз основа на схемата за подпомагане от ЕЗФРСР кандидатът за това плащане е смятал единствено да получи облага в противоречие с целите на тази схема, както и че запитващата юрисдикция може да се обоснове не само с обстоятелства като правните, икономическите и/или личните връзки между лицата, участващи в сходните инвестиционни проекти, но и на улики, свидетелстващи за наличието на умишлена координация между тези лица. Но в тежест на органа е да докаже наличието, както на обективния, така и на субективния елемент, включително може да се позовава на косвени доказателства /улики/, стига да установяват умисъл, т.е. намерение да се получи предимство с цел заобикаляне и възпрепятстване постигането на целите на подмярка 4.2, съответно нарушаване на нормативни и договорни задължения. В случая от заключенията на приетите по делото съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи се установява, че бенефициерът е закупил всички предвидени инвестиционни разходи, произвежда и реализира значителна собствена продукция от моркови и чесън на пазара, като по този начин реално се постигат заложените цели в Бизнес плана, одобрен от ДФЗ, и са постигнати целите, предвидени в чл. 2 от Наредба 20. След като не е налице противоречие с целите на подмярка 4.2., а напротив - същите са изпълнени чрез реализирането на инвестицията от бенефициера, то не е налице хипотезата на изкуствено създадени условия . Направените в обратния смисъл изводи от органа и решаващия съд са необосновани По основанието за отказ, обективирано в т. 4 от решение 03/04/2/0/00426/04/01 от 22.04.2020г. В обжалваното решение е посочено, че при извършена проверка на място в периода 20.05.2019г.-31.05.2019г. от експерти на ДФЗ е установено, че актив, обект на финансиране по ДБФП, а именно машина за филиран чесън е видимо стара. Установено е, че липсва капак на колелото с ремъка, а самото колело, част от машината, е ръждиво. Двигателят е бил подменян, като са установени ръждиви участъци по повърхността му. Не са установени идентификационни надписи върху машината. Отбелязано е, че бенефициентът не е представил обяснение по горните констатации, както и по констатацията, че е установена намеса наличие на допълнителни планки в линия за преработка на чесън Технофрута , които към момента на проверката са с променена повърхност леко ръждиви. Направен е извод, че са закупени активи втора употреба, което е в противоречие с изискванията на Наредба 20 и разходът за тях се явява недопустим за финансиране. Цитирана е нормата на чл. 48, ал. 1, т. 3 от Наредба 20, според която Разплащателната агенция може да откаже изплащането на договорената финансова помощ, когато установи несъответствие с целите, дейностите, изискванията и спазването на критериите за подбор, определени с тази наредба. По соченото основание за отказ решаващият съд е приел за необорени изводите на органа за ползването на употребявани активи машина за филиран чесън и линия за преработка на чесън Технофрута . Приел е, че тези изводи не се опровергани от изготвените по делото експертизи, тъй като не е спорно, че машините съществуват, годни са за употреба и са заприходени като актив, а спорният въпрос е дали те са втора употреба. Във връзка с последното обстоятелство е направен извод, че жалбоподателят не е ангажирал доказателства, които да опровергаят констатациите за наличие на активи втора употреба не са проследени индивидуализиращи белези, не са съпоставени документи с констатациите, направени от вещите лица при огледите на обектите. Съдът не е кредитирал документите, представени от бенефициента, удостоверяващи покупка-продажба и предаване на нови активи, като е приел, че не е предмет на изследване дали документите съдържат достоверна информация, а дали заварените на място машини съответстват на предвиденото и заявено в проекта и изискването към инвестицията. Счел е и за недоказани твърденията, свързани с поставените допълнителни планки на линия за преработка на чесън Технофрута . Настоящият съдебен състав намира изводите на решаващия съд за неправилни и необосновани. На първо място, незаконосъобразно съдът не е кредитирал представените от бенефициента договори за покупко-продажба, фактури, приемо-предавателни протоколи и други документи, касаещи закупуване и предаване на нови активи - машина за филиран чесън и линия за преработка на чесън Технофрута . Действително това са частни документи, които нямат материална доказателствена сила. Законът не предвижда изявленията, които са материализирани в частен документ, да имат задължително обвързващо за съда действие. Но същите не са оспорени по надлежния ред и са приети като доказателства. Ето защо съдържанието им е следвало да бъде преценено от съда по вътрешно убеждение във връзка с останалите доказателства по делото съгласно принципа на чл. 12 ГПК. В контекста на изложеното, съдът не е съобразил стр. 6, таблица 4 от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, видно от която през месеците януари, февруари и март на 2019г. жалбоподателят е обработил и пласирал на пазара реколта от чесън. Линията за обработка на чесън Технофрута е получена от бенефициента с приемо-предавателен протокол от 17.07.2017г. Следователно към датата на проверката - месец май 2019г., в случай че веднага е включена в производството, линията за преработка вече е била в употреба от две години и не е било възможно да изглежда като нова. От данните по делото се установява, че машината за филиран чесън е предадена на жалбоподателя на 03.01.2019г. и същата веднага е включена в производствените процеси, тъй като според заключението на съдебно-счетоводната експертиза за месеците януари, февруари и март на 2019г. са обработени над 100 000 кг чесън. Съгласно т. 1 от заключението на технико-агрономическата експертиза върху овехтяването и износването на машините и съоръженията оказват влияние годините на експлоатация и количествата преработена продукция. Предвид характера на обработваните продукти - селскостопанска култура от чесън, която се прибира от полето, върху нея има полепнала пръст и други примеси, това безспорно оказва влияние върху състоянието и вида на техниката. Посочено е, че само след обработването на една реколта частите на машината е възможно да изглеждат износени и стари. Посочени са и редица други фактори, които могат да окажат въздействие върху състоянието на съоръженията, като например условията за съхранение, наличието на влага и течение в производствените помещения и др. Всички тези обстоятелства не са обсъдени от решаващия съд, който необосновано е приел за доказани твърденията на органа за закупуване на употребявани активи. В тежест на органа, а не на бенефициента е да докаже, че се касае за закупуване на употребявани активи, а не на активи, които към момента на проверката на място са изглеждали употребявани, но по причини на тяхната експлоатация във връзка с предмета на инвестицията. Ако към момента на проверката на място от експертите на ДФЗ, съответно огледите на вещите лица, не е било възможно обективно да се установи на какво се дължат следите от употреба по машините дали защото са закупени употребени или защото вече са били включени в дейността на инвестицията, това обстоятелство не може да се тълкува във вреда на бенефициента или като потвърждение на съмненията на органа за закупуване на стари активи. Както се каза, в тежест на органа е да докаже фактическите си твърдения, че бенефициентът е закупил стари активи, а не че към момента на проверката по активите е имало следи от употреба, след като е безспорно, че към този момент същите вече са били в експлоатация. Въз основа на всичко изложено, настоящият съдебен състав намира за необоснован извода на решаващия съд за закупуване на употребени активи в нарушение на изискванията на инвестицията, което е квалифицирано като нарушение на чл. 48, ал. 1, т. 3 от Наредба 20 и самостоятелно основание за отказ да се изплати финансова помощ по заявката за плащане на ЕТ Д. Тошева . По изложените съображения обжалваното решение е незаконосъобразно и необосновано, поради което следва да бъде отменено. Доколкото решаващият съд не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила и спорът е изяснен от фактическа страна, настоящият състав следва да се произнесе с решение по същество, с което да отмени решение 03/04/2/0/00426/04/01 от 22.04.2020г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие"и да върне преписката на органа за ново произнасяне съобразно мотивите. При този изход на спора основателна е претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на направените разноски пред двете съдебни инстанция съгласно списък по чл. 80 ГПК, приложен на л. 8-9 от делото. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ЕТ Д. Тошева сумата от 114 441 лева, представляваща сторени разноски пред двете съдебни инстанции. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение