Решение № 12543 от 12.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3200/2020 г.

Решение № 12543 от 12.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3200/2020 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. Д. от [населено място], подадена чрез процесуален представител адв. Е. П., против решение № 98 от 13.01.2020 г., постановено по адм. д. № 3018/2019 г. по описа на Административен съд- П., с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 8121 к-11132 от 11.07.2019 г. на Министъра на вътрешните работи за преназначаване на жалбоподателя. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- отменителни основания съгласно чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което оспорената заповед да бъде отменена. Ответната страна - Министърът на вътрешните работи, оспорва касационната жалба като неоснователна по подробни съображения, изложени в съдебно заседание. Претендира разноски по делото, сторени пред касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, Административен съд – П., е приел за установено, че с оспорената пред него заповед, на основание чл. 143, ал. 1, т. 6, чл. 158, т. 5 и чл. 164, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), във връзка заповед на министъра на вътрешните работи рег. № 8121 К-10236/17.06.2019 г., относно изменение на заповед на министъра на вътрешните работи. № 8121 К-544/24.02.2015 г. за утвърждаване на щат на ОД на МВР- П., чл. 8 от Наредба № 8121 з-310 от 17 юли 2014 г. за преназначаване на държавни служители в Министерство на вътрешните работи и заявление № 317 р-7076/04.07.2019, жалбоподателят – старши инспектор Н. Д. началник на група "Финансови и данъчни престъпления" в сектор "Икономическа полиция" към отдел "Криминална полиция" при ОД на МВР- П. е ПРЕНАЗНАЧЕН на изпълнителска длъжност – разузнавач IV степен в сектор "Престъпления, свързани с незаконно пребиваване или преминаване на чужденци в страната и издирване" към отдел "Криминална полиция" при ОД на МВР – П., със специфично наименование инспектор. Приел е, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, постановена в съответствие с материалноправни разпоредби и с целта на закона. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Правилно съда е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган- Министъра на вътрешните работи, който съгласно предоставените му компетенции по чл. 158, т. 5 от ЗМВР може да преназначава държавни служители от висши ръководни и ръководни длъжности (каквато е длъжността на жалбоподателя) на изпълнителска длъжност. Жалбоподателят Димитров е преназначен от ръководна длъжност на изпълнителска длъжност поради съкращаване на щата. Правилно е приел, че оспорената заповед е издадена в предвидената закона писмена форма, отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК. В оспорваната заповед са посочени правните основания за издаването й, а с оглед позоваване документите издадени в хода на предстоящото издаване на заповедта, следва да се приеме, че същата съдържа и фактически основания за издаването си и е мотивирана. Правилни и съответни на събраните по делото доказателства са изводите на съда, че при издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Правилно съдът е приел, че е спазено законовото изискване, визирано в чл. 164, ал. 1 ЗМВР държавният служител на бъде преназначен по негово искане на друга не по-висока длъжност. Видовете длъжности в МВР, на които държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 съобразно изпълняваните функции и притежаваната квалификация изпълняват служебните си задължения са уредени в чл. 143, ал. 1 ЗМВР - висши ръководни; ръководни; изпълнителски; младши изпълнителски. Длъжностите в рамките на всеки вид длъжности по чл. 143, ал. 1 ЗМВР се определят в Класификатора на длъжностите в МВР – чл. 4, ал. 2 от Наредба № 8121 з-310/2014 г. Законът поставя изискване за преназначаване на друга не по-висока длъжност, но не посочва дали преназначаването може да е на по-ниска длъжност. С оглед разпоредбите на чл. 8 и чл. 11 Наредба № 8121 з-310/2014 г. може да се приеме, че е възможно преназначаване и на по-ниска длъжност, но затова следва да е налице ясно и недвусмислено изразена воля от преназначавания. В процесния случай при издаването на Заповед № 8121 к-11132 от 11.07.2019 г. от Министъра на вътрешните работи са били налице законовите предпоставки на чл. 164, ал. 1 ЗМВР, като на 04.07.2019 г. жалбоподателят сам е изразил воля, че желае преназначаване на вакантна изпълнителска длъжност, като на 17.07.2019 г. Н. Д. е встъпил в длъжност, което е установено с Акт за встъпване в длъжност (л. 32 от адм. дело № 10531/2019 на ВАС). Жалбоподателят се е съгласил с преназначаването, видно от подписания от него протокол и е встъпил в длъжност, видно от акта за встъпване в длъжност. Неоснователно в касационната жалба се сочи, че предложената длъжност не е равностойна на заеманата. Чл. 7, ал. 6 от Наредба № 8121 з-310/2014 г. регламентира изискване за преназначаване на равностойна длъжност само в случаите по чл. 7, ал. 1, т. 5 от същата наредба, а в процесният случай преназначаването не е поради посочената в чл. 7, ал. 1, т. 5 причина. Неоснователни са изложените в касационната жалба твърдения за неправилност на съдебното решение. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Законосъобразен е изводът на съда, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма. С оглед на изложеното настоящият състав на Върховния административен съд намира, че обжалваното решение е правилно, поради което същото следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора в полза на ответника следва да се присъди претендирано юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за изплащане на правната помощ, платимо от касатора.