Решение № 6742 от 4.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3037/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ЕТ П. Г.-Зоопродукт, Ел. С. ЕООД и ЕТ Е. М. Хиит 91 против решение 41 от 08.01.2024 г., постановено по адм. д. 1041/2022 г. по описа на Административен съд гр. Благоевград. Касаторите навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Молят за отмяната му и претендират присъждане на направените по делото разноски. Ответникът Общински съвет - Благоевград, в писмено становище, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Благоевград отхвърля жалбата на ЕТ П. Г.-Зоопродукт, Ел. С. ЕООД и ЕТ Е. М. Хиит 91 против решение 307/30.06.2023 г. по протокол 9 на Общински съвет Благоевград, с което е отказано да се допуснат процедури по изменение на действащия ПУП на Благоевград, одобрен със заповед 323/05.09.1994 г. на кмета на община Благоевград за създаване на траен градоустройствен статут на изградените, в ПИ с идентификатори 04279.612.221 и 04279.612.222 по КК КР на Благоевград, строежи- "Сервиз за битови услуги", "Земеделска аптека", "Едноетажна сграда и открита тераса кафе Акация" и "Масивен търговски обект". Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Законосъобразен е изводът на съда, че оспорения административен акт е постановен от компетентен орган, съобразно разпоредбата на § 17, ал. 2 ПЗР ЗУТ. Правилно съдът приема, че заповедта е издадена в предписаната от закона форма като в същата са посочени правните и фактическите основания за постановяването й и не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Законосъобразен е и изводът за съответствие на административния акт с материалния закон. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че касаторите депозират молба на 11.12.1998 г., по реда на § 50а ПЗР ЗТСУ ( отм.) за създаване на постоянен градоустройствен статут с искане да се допусне изменение на подробния градоустройствен план по реда на чл. 32, ал. 1, т. 1 на строежите. Такава процедура не е проведена и на процесните строежи не е предаден постоянен градоустройствен статут т.е. същите са временни строежи към момента на влизане в сила на ЗУТ. Съгласно § 17, ал. 2 ПР на ЗУТ в 6-месечен срок от влизането на този закон в сила общинският съвет (за терени общинска собственост) може да допусне процедура за изменение на действащ подробен устройствен план с цел временни строежи по ал. 1 да получат траен градоустройствен статут в съответстващите им размери и вид. В случая в срока по § 17, ал. 2 ПР на ЗУТ общинският съвет не взема решение за допускане на такава процедура, каквото той може да вземе и без да е сезиран с искане за това. Общинският съвет няма задължение да се произнася по искания, направени по отменения Закон за териториално и селищно устройство, тъй като в Преходните разпоредби на ЗУТ не е предвидена такава разпоредба. Съгласно § 31 Заключителни разпоредби ЗУТ този закон влиза в сила от 31 март 2001 г., с изключение на § 16, ал. 3 и § 17, които влизат в сила от деня на обнародването на закона в "Държавен вестник". ЗУТ е обнародван в ДВ, бр. 1/2.01.2001 г., поради което 6-месечният срок по § 17, ал. 2 ПЗР на ЗУТ изтича на 02.07.2001 г. С изтичането на този срок се погасява не правото на дадено лице да направи искане до общинския съвет, а правото на последния да приеме решение за допускане на изменение на ПУП с посочената с § 17, ал. 2 ПР на ЗУТ цел. В този смисъл е и константната практика на Върховния административен съд решения по адм. д. 4353/2007 г., адм. д. 15948/2009 г. адм. д. 9832/2018 г. и др. Следователно като прави извод за материална законосъобразност на оспореният отказ първоинстанционният съд постановява решение в съответствие с материалния закон. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,