Решение № 9189 от 24.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 571/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационна жалба на Началника на Гранично полицейско управление Видин при Регионална дирекция Гранична полиция Русе към Главна дирекция Гранична полиция Министерство на вътрешните работи (МВР) със седалище във Видин, на ул. Гео Милев 30, против решение 6826 от 09.11.2023 г., постановено по адм. д. 10357 по описа за 2023 г. на Административен съд София-град. Оплаква се, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и последно АПК. Иска отмяната му и постановяване на друго, с което да бъде оставена в сила негова заповед, рег. 5401 ПАМ 193 от 05.10.2023 г. за налагане на принудителна административна мярка спрямо А. С. Б.. Прави възражение за прекомерност, ако ответникът по касация претендира адвокатско възнаграждение, което надвишава минималния размер за съответния вид правна помощ, съгласно Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Отвеникът по касационната жалба А. С. Б., гражданин на Ирак, роден на [дата]., я оспорва, като неоснователна, в писмен отговор, подаден в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. Иска същата да бъде оставена без уважение, а по същество иска потвърждаването на атакувания съдебен акт. Претендира в полза на представляващия го адвокат да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за настоящото производство на основание чл. 38, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 2 от с.р. на Закона за адвокатурата . Представителят на Върховната прокуратура, участващ по делото, дава заключение за основателност на касационната жалба и за неправилност на първоинстанционния съдебен акт. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна/ неоснователна. С обжалваното решение, в производство по реда на чл. 145 и сл. АПК, във вр. с чл. 46а, ал. 1 и ал. 2 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ) е отменена, като незаконосъобразна, Заповед на Началника на Гранично полицейско управление Видин, рег. 5401 ПАМ 193 от 05.10.2023 г., с която на А. С. Б., на основание чл. 44, ал. 6, ал. 8 и ал. 10 ЗЧРБ, е наложена ПАМ Принудително настаняване в Специален дом за временно настаняване на чужденци (СДВНЧ) и ответникът е осъден да заплати в полза на представляващия чуждия гражданин адвокат адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лв. Административният съд е установил следното от фактическа страна: Оспорената заповед е постановена във връзка с организацията на изпълнението на Заповед, рег. 5401 ПАМ-192/05.10.2023 г. на Началника на Гранично полицейско управление Видин за налагане на ПАМ на иракския гражданин Връщане до страната на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна . В процесния административен акт, като фактическо основание за издаването му, е посочено, че съществуват пречки за изпълнението на Заповед, рег. 5401 ПАМ-192/05.10.2023 г. , както и е извършено позоваване на мотивите, изложени в предложение, рег. 5401р-19179 от 05.10.2023 г. на Началник 01 ГОДГ при Гранично полицейско управление Видин . В това предложение е описан получен на ГКПП Видин при Дунав мост на 04.10.2023 г. около 04.10 ч. сигнал от РГО за две лица, отговарящи на профила за нелегален мигрант. Същите се придвижвали пеша от външната страна на оградното съоръжение на ГКПП, около 300 метра преди зоната за гранични проверки в посока България Румъния. След проведени мероприятия, лицата са установени, като едно от тях е А. С. Б. с иракски паспорт, валиден до 30.05.2024 г. Предложено е лицето да се върне до страната му по произход, като до отпадане на пречката по чл. 41, т. 1 ЗЧРБ и организиране извеждането му от Република България, бъде настанен в СДВНЧ. При така установената фактическа обстановка, Административен съд София-град е приел, от правна страна, че заповед за налагане на ПАМ, рег. 5401 ПАМ 193 от 05.10.2023 г. е издадена от компетентен по смисъла на чл. 44 ЗЧРБ административен орган. Обсъдил е правното основание за издаване на заповедта. Подчертал е, че в предложение, рег. 5401р-19179 от 05.10.2023 г. на Началник 01 ГОДГ при Гранично полицейско управление Видин не е посочено дали е налице опасност от укриване на Б. и въз основа на какви обстоятелства е направена тази констатация. Според съда не ставало ясно и защо е прието, че ще се възпрепятства изпълнението на заповедта за връщането на лицето до страната му на произход. Допълнил е, че заповедта не съдържа срок за настаняването на чужденеца в СДВНЧ. Взел е предвид, че лицето не е с неустановена самоличност. Направил е извод, че е било възможно приложението на друга, по лека мярка, като например тази по чл. 44, ал. 5, т. 1 ЗЧРБ за ежеседмично явяване. Позовал се е на чл. 15, пар. 1 от Директива 2008/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 година относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите-членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни. Приел е, че, в конкретния случай, не е изследвана възможността да се приложат други достатъчни, но по-леки принудителни мерки. Формирал е решаващия извод, че оспорената Заповед е процесуално и материално незаконосъобразна. Допълнил е, че лицето има статут на търсещ закрила. Преценил е, че това обстоятелство, настъпило след издаването на оспорения акт, се явява самостоятелно основание да се приеме, че заповедта е незаконосъобразна. По тези съображения, съдът е постановил обжалвания в настоящото производство резултат. Присъдил е разноски, съобразно изхода на спора. Така постановеното решение е валидно и допустимо, но е неправилно. Съгласно посочената норма на чл.44, ал.10 от ЗЧРБ настаняването се извършва въз основа на заповед за принудително настаняване, издадена от компетентния орган по ал. 1, като в заповедта изрично се посочват необходимостта и законовото основание за настаняването. В тази връзка е посочена ал.6 и ал.8 на чл.44 от ЗЧРБ. Когато чужденецът, на когото е наложена принудителна административна мярка по чл. 39а, ал. 1, т. 2 и 3 ЗЧРБ възпрепятства изпълнението на заповедта или е налице опасност от укриване, органите по ал. 1 могат да издадат заповед за принудително настаняване на чужденеца в специален дом за временно настаняване на чужденци с цел организиране на връщането или експулсирането. Съгласно ал.8 на същия законов текст, настаняването продължава до отпадане на обстоятелствата по ал. 6, но не повече от 6 месеца. По делото е останало неизяснено обстоятелството дали административният орган е започнал изпълнение на заповед , рег. 5401 ПАМ-192/05.10.2023г., както и какви стъпки са предприети за нейното изпълнение. Доколкото заповедта за налагане на принудителна административна мярка по чл. 44 ЗЧРБ е обусловена от започнато изпълнение на заповед по чл. 39а, ал.1 ЗЧРБ, последното е предпоставка за издаване и на процесната заповед. По делото съдът не е събрал доказателства и не е изложил съображения в какъв етап на изпълнение е заповедта по чл. 39а, ал.1 от закона. Съдът се е мотивирал с подадена от жалбоподателя молба за закрила по ЗУБ. Съдът не е изяснил кога е подадена молбата за закрила, образувано ли е производство по нея, в случай, че такова е образувано , не е установено до какъв етап е стигнало същото. Пожради неизясненост на посочените обстоятелства съдът е постановил съдебния си акт при наличие на отменителни основания по чл. 209,т.3 АПК - необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Изложеното налага обжалваният съдебен акт да бъде отменен, а делотода се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Водим от изложеното Върховният административен съд