Решение № 9293 от 9.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4081/2009 г.

Решение № 9293 от 9.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4081/2009 г., I о., докладчик съдията Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ДБялата мечка" ООД - със седалище в гр. Хасково, подадена чрез д - р Б. Найденов против решение № 228/9.12.2008 г. на Административен съд - Хасково, постановено по адм. д. № 248 по описа за 2008 г. на този съд и по частна жалба на Национална агенция по приходите (НАП), подадена чрез юрисконсулт Ст. Хаджииванова против определение от 11.02.2009 г. на Административен съд - Хасково. "Бялата мечка" ООД обжалва първоинстанционното решение, с което е отхвърлен иска на дружеството за присъждане на обезщетение в размер на 7 786, 30 лева за причинени вреди от незаконосъобразни актове, а именно: Наказателно постановление № 179/28.12.2006 г., НП № 180/28.12.2006 г., НП 181/28.12.2006 г., НП № 182/20.12.2006 г., № 183/20.12.2006 г., № 184/20.12.2006 г., № 185/20.12.2006 г., НП № 186/20.12.2006 г., НП № 187/28.12.2006 г., НП № 188/28.12.2006 г., № 189/28.12.2006 г., НП № 190/28.12.2006 г., № 191/28.12.2006 г., НП № 2400/20.03.2007 г., НП № 2401/20.03.2007 г., НП № 2402/20.03.2007 г., НП № 2403/20.03.2007 г., всичките издадени от ТД на НАП - Хасково и дружеството е осъдено да заплати държавна такса в размер на 25 лева. Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, защото е постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3, предложение първо от АПК. В касационната жалба се сочи, че общият размер на причинените вреди е 7 786, 30 лв., доказани с писмени доказателства - официално издадени преписи от РС - Хасково от договорите за правна помощ и съдействие, и вносните бележки за внесени депозити за вещи лица. Неправилен бил изводът на административния съд за липсата на третия елемент от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, а именно: причинна връзка между постановения незаконосъобразен административен акт и настъпилия вредоносен резултат. Административнопроцесуалния кодекс, ДОПК, ГПК и НПК, (с изключение на касационното обжалване), не задължават ищеца (жалбоподателя или подсъдимия, да ползват задължително адвокатска помощ или да искат назначаването на експертизи. Съгласно чл. 190, ал. 1 от НПК, приложим на основание чл. 84 от ЗАНН, по дела, по които подсъдимия) нарушителя е признат за невиновен и не са образувани по тъжба на пострадалия, разноските остават за сметка на държавата. Последната дължи обезщетение съгласно чл. 4 от ЗОДОВ за всички имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Относно реда за търсене на разноските от държавата, чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ отпраща към чл. 203 - чл. 207, Глава единадесета от АПК. Отменените наказателни постановления попадат според касатора в кръга на незаконосъобразни актове на органи или длъжностни лица на държавата, защото са издадени от длъжностни лица на НАП - орган на държавата. "Бялата мечка" ООД е направило съдебните разноски по повод и в непосредствена връзка с отмяната на НП, те представляват преки и непосредствени вреди, причинени на юридическото лице. Пълномощникът на дружеството претендира с касационната жалба и в съдебно заседание да се отмени решението, след което да се постанови друго решение от състава на ВАС, I А отделение, с което бъде осъдена НАП, представлявана от ТД - гр. Хасково, да заплати сумата от 7 786, 30 лв., ведно с направените разноски по делото. НАП е обжалвала чрез юрисконсулт С. Хаджииванова определението от 11.02.2009 г. на Административен съд - Хасково, с което е оставено без уважение искането за изменение на решение № 228/9.12.2008 г. на Административен съд - Хасково, в частта му за разноските. В частната жалба се сочи, че определението е в противоречие с чл. 12 и с чл. 143 от АПК. Принципът на допустимостта не води до изключване на задължението за заплащане на разноски от страна на жалбоподателя в хода на съдебното производство при обжалване на административния акт или при предявяване на иск по реда на АПК. При отхвърляне на предявения иск, субсидиарно приложение намира чл. 78, ал. 8 от ГПК. Частният жалбоподател моли чрез юрисконсулт Филипова да се отмени определението и "Бялата мечка" ООД да бъде осъдено да заплати юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за основателност на частната жалба. Върховният административен съд, състав на I А отделение, преценявайки допустимостта на жалбите, правилността на обжалваното решение на релевираните касационни основания и след служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Двете жалби са предявени от надлежни страни и в срок, поради което са процесуално допустими. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна, а частната жалба е основателна. За да постанови обжалваното решение и определението от 11.02.2009 г. административният съд е установил следното: С влезли в сила съдебни решения са отменени 17 бр. НП, издадени от ТД на НАП - Хасково срещу "Бялата мечка" ООД - Хасково. Представени са заверени копия на договори за правна защита и съдействие и вносни бележки за възнаграждения на вещи лица, както и вносни бележки за получени преписи от съдебни решения. Писмените доказателства са представени с цел установяване, че в съдебните производства пред съда по оспорване на процесните НП, дружеството е направило съдебни и деловодни разноски общо в размер на 7 786, 30 лева - възнаграждение на адвокат, възнаграждение на вещи лица, суми за получаване на преписи от решенията. Според административния съд искът за присъждане на обезщетение за претърпени вреди от незаконосъобразни актове на държавни органи е допустим, но неоснователен. Доказателствената тежест за установяване на трите предпоставки по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, се носи от ищеца. Изложени са мотиви, че дейността по налагане на административно наказание не представлява административна дейност в чист вид, а е правораздавателно производство, осъществявано от администрацията. Производствата по ЗАНН са със санкционен характер, а постановлението е правораздавателен акт, издаден от несъдебен орган, тоест липсва първата предпоставка, необходима за уважаване на иска. Освен това, твърдяната от пълномощника на дружеството вреда не е пряка и непосредствена последица от отменения акт. ЗАНН не предвижда задължителна адвокатска защита по този вид дела, поради което се касае за преценка на адресата на постановлението дали да ангажира адвокат. По аналогичен начин стои и въпроса за разноските, направени за вещо лице. Според административния съд присъждането на съдебни разноски може да се извърши единствено в рамките на съответното дело и при условие, че своевременно са били поискани. В обжалваното определение пък е прието, че независимо от резултата по делото в полза на административния орган не следва да се присъждат разноски, по аргумент, изведен от чл. 143, ал. 4 от АПК. Правилата на ГПК са неприложими, тъй като в АПК се съдържа изрична правна регламентация на въпроса за разноските. По касационната жаба на "Бялата мечка" ООД: Обоснован е първоинстанционният извод, според който тежеста за доказване на предпоставките, необходими за уважаването на иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се носи от дружеството. Фактическият състав на имуществената отговорност по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ изисква кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. Незаконосъобразен акт, издаден при или по повод изпълнение на административна дейност от орган или длъжностно лице на държавата, който да е отменен по съответния ред. 2. Вреда от административния акт. 3. Причинна връзка между постановения незаконосъобразен административен акт и проявилия се вредоносен резултат. Дейността по налагане на наказание за виновно извършено деяние, нарушаващо установения ред на държавно управление и обявено от закона за наказуемо, не е административна дейност. Тя не предполага реализиране на административни правомощия по материално административно правоотношение, чрез издаване на индивидуален или общ административен акт. Установяване съставомерността на административното нарушение, осъществяване на превенциите по чл. 12 от ЗАНН чрез налагане на наказание, не може да се квалифицира, като административна дейност в хипотезата на чл. 1 от ЗОДОВ. Заплатените от дружеството суми за адвокастско възнаграждение и за възнаграждение на вещото лице представляват съдебни разноски, направени по повод успешно реализираното по време на съдебното произдводство право на защита. Отговорността за разноски по делото обаче създава облигационно отношение, произтичащо от процесуалния закон. В този смисъл е обоснован първоинстанционния извод, че процесните суми не са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразен административен акт. Отговорността за разноските в съдебното производство е уредена в специалния процесуален закон, като последица от изхода на съдебния спор. Това означава, че тези разноски е следвало да бъдат поискани и присъдени в съдебното производство по което са отменени НП. По частната жалба на НАП: С разпоредбата на чл. 143, ал. 4 от АПК е регламентирана възможността за присъждане на всички направени по делото разноски, включително и минималното възнаграждение за един адвокат по Наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗА на противната страна, когато съдът отхвърли оспорването. Субект с право на разноски е ответникът по оспорването, какъвто е и административният орган, тоест не следва да се счита, че за него законодателното разрешение е различно. В текста на чл. 78, ал. 8 от ГПК, приложим по силата на чл. 144 от АПК, изрично е предвидено, че в полза на юридическите лица и едноличните търговци се присъжда и адвокатско възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Статутът на НАП е уреден в чл. 2, ал. 2 от Закона за Националната агенция за приходите, според която разпоредба Агенцията е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище в София. Поради това настоящият касационен състав приема обжалваното определение за неправилно и същото трябва да бъде отменено, като в полза на НАП се присъди сумата в размер на 561 лева, представляващо адвокатско възнаграждение за защита от юрисконсулт в първоинстанционното производство. В производството пред ВАС, I А отделение НАП е защитавана и представлявана от юрисконсулт Филипова, която е поискала присъждане на юрисконсултско възнаграждение. За тази инстанция в полза на НАП също следва да се присъди сумата от 561 лева. Водим от гореизложеното и в същия смисъл, на основание чл. 222, ал. 2, чл. 248, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, състав на I А отделение