Решение № 13372 от 10.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6431/2009 г.

Решение № 13372 от 10.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6431/2009 г., IV о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от кмета на община Радомир, против решение № 23 от 13.02.2009 г., постановено по адм. дело № 308/2007 г. по описа на Административен съд - Перник, с което е отменена негова заповед № 516/02.08.2007 г., за откриване на конкурсна процедура за продажба на имот УПИ II, кв. 78 по плана на гр. Радомир, с площ от 5665 лв., по АЧОС № 2018/12.06.2007 г. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на постановеното решение. Бланкетно се възразява относно неправилно приложение на материалния закон, а останалите възражения са, че съдът се е произнесъл по недопустима жалба, съответно че и постановеното решение е недопустимо. Соченото съставлява отменително основание по чл. 209, т. 2 и 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и връщането му за ново разглеждане от съда. Ответникът - Богдан Богданов Пипев-Прошек, чрез пълномощника си адв. Галин Манолов оспорва жалбата в писмено възражение и в съдебно заседание. Моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна. Представена е писмена защита. Претендира разноски за настоящата инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Сочи, че решението е допустимо и правилно. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, след като прецени данните по делото и релевираните касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд - Перник, се е развило по жалба, подадена от настоящия ответник по касация против заповед № 516/02.08.2007 г., издадена от кмета на община Радомир, на основание чл. 35, ал. 1 от ЗОбС, за откриване на конкурс за продажба на имот УПИ II, кв. 78 по плана на гр. Радомир, с площ от 5665 лв., по АЧОС № 2018/12.06.2007 г. В заповедта е посочена първоначалната цена на имота, одобрена е конкурсната документация, посочена е датата за провеждане на конкурса и други негови условия. Жалбоподателят е твърдял, че оспореният акт е незаконосъобразен, тъй като с него е разпоредено провеждане на конкурс за продажба на имот, който не е общинска собственост, а му е реституиран. От доказателствата по делото, съдът е приел за установено, че оспорената заповед е издадена на основание решение № 96 от 2007 г. на Общинския съвет гр. Радомир, с което е дадено съгласие за продажба на посочения имот. Решението е върнато от областния управител на област Перник за ново обсъждане, на основание чл. 45, ал. 4 от ЗМСМА и чл. 31, ал. 1, т. 4 и 5 от ЗА, поради наличие на реституционни претенции за имота и към момента на издаване на заповедта не е прегласувано или не е взето ново решение. Във връзка с претенциите за собственост е налице заповед № 210/1994 г. за отписване на имота от актовите книги за държавни и общински имоти. От заключението на назначената съдебно-техническа експертиза е установено, че имотът по цитираната заповед за отписване е идентичен с имоти УПИ ХII, УПИ ХIII и УПИ II по действащия план на гр. Радомир, за които има съставени актове за общинска собственост през 2007 г. УПИ II, кв. 78 по АОС № 2018, обединява УПИ ХII, УПИ ХIII, УПИ II и УПИ III по актовете от 2007 г. Посочената фактическа обстановка е установена от доказателствата по делото, а и не е спорна между страните. При тези данни съдът е приел, че оспорената заповед е незаконосъобразна, тъй като към датата на издаването й, липсва влязло в сила решение на Общинския съвет за разпореждане с имота, предмет на открития конкурс за продажба. Така постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Неоснователни са всички възражения, относно недопустимост на постановеното съдебно решение, като постановено по недопустима жалба. Отговор на въпроса относно допустимостта на жалбата, с оглед наличието на правен интерес е даден с влязло в сила определение № 12439 от 19.11.2008 г. постановено по адм. дело № 7669/2008 г. по описа на ВАС. В него тричленният състав на ВАС е посочил, че жалбата е подадена от лице с правен интерес, независимо че същото не е участник в конкурса, тъй като претендира свои права върху имота. Що се касае до самите права на собственост дали са налице или не, в какъвто смисъл е развито възражение в касационната жалба, какъв е неговия статут по регулационния план, начина на актуването му, отговор не може да се даде в настоящото производство, в което е недопустимо да се разрешава спор за собственост, както и въпроси относно законосъобразността на други актове, които не са негов предмет. Неоснователно е и възражението за недопустимост на решението като постановено по просрочена жалба. Оспорената заповед е издадена на 02.08.2007, а жалбата е подадена на 13.08.2007 г. т. е. в рамките на четиринадасетдневния преклузивен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК. Възражението за неправилност на решение е бланкетно и е неоснователно. Заповедта на кмета на общината е издадена без да е налице годно основание към момента на издаването й, тъй като не е влязло в сила решението на Общинския съвет, с което е дадено разрешение за разпореждане - продажба на имота. Съгласно чл. 35, ал. 1 от ЗОбС, в приложимата редакция от ДВ, бр. 101/2004 г., продажба на имоти и вещи, частна общинска собственост, се извършва след решение на общинския съвет от кмета на общината чрез търг или конкурс. Правилно съдът е приел, че не е налице елемент от фактическия състав на нормата - липсва влязло в сила решение на Общинския съвет към момента на постановяване на заповедта на кмета, поради което същата е незаконосъобразна. Постановеното решение е правилно - правилно е приложен материалния закон, същото е обосновано, не страда от сочените в касационната жалба пороци и следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на делото, следва да бъдат присъдени на ответника по касация, направените от него съдебни разноски за настоящата инстанция - сумата от 200 лв., представляваща внесения адвокатски хонорар за един адвокат, действително внесен, което се установява от представения договор за правна помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение