Решение № 9188 от 17.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 159/2019 г.

Решение № 9188 от 17.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 159/2019 г., V о., докладчик съдията Тинка Косева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от П. Геров - кмет на община Чавдар, срещу решение № 1120/15.11.2018 г., постановено по адм. дело № 724/2018 г. на Административен съд София - област, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 192/11.05.2018 г. по преписка № 205/2017 г. на Комисия за защита от дискриминация - трети специализиран постоянен състав. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на решението, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и присъждане на сторените по делото разноски. Ответникът - Комисия за защита от дискриминация, чрез юрисконсулт Главчев в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на постановеното решение. Ответникът по касационната жалба - М. Иванова в писмено становище по делото и в съдебно заседание излага доводи за правилност на постановеното решение и неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение намира касационната жалба за допустима, като подадена срещу подлежащо на обжалване съдебно решение, от страна по делото за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от П. Геров - кмет на община Чавдар против решение № 192/11.05.2018 г. на Комисия за защита от дискриминация - трети специализиран постоянен състав, с което е установено че касатора в качеството си на кмет и ръководител на община Чавдар е извършил акт на дискриминация под формата на тормоз по смисъла на чл. 5 от ЗЗДискр., във връзка с § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр., на основата на признак "лично положение" по отношение на М. Иванова, като на основание чл. 78, ал. 1 от ЗЗДискр. на Геров е наложена глоба в размер на 1000 лв. и на основание чл. 76, ал. 1 от ЗЗДискр. е предписано на кмета на община Чавдар да преустанови тормоза спрямо М. Иванова, като осигури нормална работна среда в общината. Съдът е отхвърлил жалбата срещу посоченото решение, като за да постанови този резултат е приел, че обжалваният административен акт е постановен от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби на закона и неговата цел. Решението е валидно и допустимо, но неправилно, като постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Настоящата инстанция счита, че обжалваното решение не съответства на изискванията на чл. 172а, ал. 2 АПК, защото не съдържа мотиви, от които да се установи, че съдът е извършил дължимата проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, въз основа и при преценка на събраните по делото доказателства и доводите и възраженията на страните. В нарушение на чл. 168, ал. 1 и чл. 172а от АПК, съдът не е извършил проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, като изложи мотиви, а не само по част от тях. В случая съдът в нарушение на цитираните разпоредби от АПК, е извършил проверка за законосъобразност на оспореното решение само на основание чл. 146, т. 1 -3 АПК, като не е извършил такава проверка за съответствието му с материалния закон и целта му - основания по чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК и не е изложил мотиви по тях, с което е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, водещи до неправилност на обжалваното решение. Съгласно разпоредбата на чл. 172а от АПК, съдът излага към решението си мотиви, въз основа на които то е постановено, като тези мотиви следва да съдържат становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. Именно в мотивите на съдебното решение следва да бъде даден отговор на важните и съществени въпроси поставени за решаване на делото. В тях следва да са изложени фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени въз основа на преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение. Съобразно приетите за установени обстоятелства, съдът следва да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи, които също следва да бъдат изложени в мотивите на решението. При мотивиране на фактическите и правни изводи на съда, същият следва да се произнесе по фактическите и правни доводи и възражения на страните, както и да обсъди събраните по делото доказателства, да посочи върху кои от тях основава приетата за установена фактическа обстановка, като обоснове приемането им или изключването от доказателствения материал. Обжалваното решение не отговаря като съдържание на посочените законови изисквания. Видно от съдържанието му решението механично изцяло повтаря установената от административния орган фактическа обстановка в хода на проведеното производство пред Комисията за защита от дискриминация, както и съображенията и изводите на административният орган. В мотивната част на решението е възпроизведено единствено даденото законово определение на понятието тормоз в § 1, т. 1 от ЗЗДискр., като липсват съображения и правни изводи на съда въз основа на какви доказателства е приел, че описаното поведение на кмета на община Чавдар правилно се квалифицира като осъществен "тормоз" по смисъла на ЗЗДискр. по признак "лично положение". В мотивите на оспореното решение съдът се е ограничил да посочи единствено, че в случая от събраните по преписката и неоспорени от Геров доказателства, без да ги посочи и обсъди е приел за установено осъществено нежелано поведение, за да го квалифицира като осъществен "тормоз" по признак "лично поведение". В нарушение на разпоредбите на чл. 168 и чл. 172а от АПК, съдът не е обсъдил освен събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, така и доводите и възраженията на страните и не е изложил мотиви по вътрешно убеждение, кои факти счита за установени и въз основа на кои доказателства. За да приеме за установени дадени обстоятелства по делото, съдът е следвало да обсъди и анализира относимите към тях доказателства, събрани по делото, както и твърденията, доводите и възраженията на страните. Съдът е длъжен в решението си да изложи мотиви и аргументи, кои твърдения и възражения приема за основателни или счита за неоснователни въз основа на кои доказателства, като подробно аргументира правните си изводи. В случая в обжалваното решение това не е сторено и същото не отговаря като съдържание на законовите изисквания. В него е възпроизведена дословно установената в обжалваното решение на КЗдискр. фактическа обстановка и изложените мотиви от административния орган, описани са становищата на страните и част от събраните по делото доказателства. Липсва обаче изложение какви конкретни фактически положения съдът приема на база на събраните по делото доказателства. При липса на приети за установени факти въз основа на доказателствата по делото не са изложени и правни съображения, какво е приложението на закона от приетото като фактическа обстановка, с което съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, водещи до неправилност на обжалваното решение. При липсата на мотиви по съществото на спора, а именно за правилно приложение на материалния закон, касационният съд също не би могъл да извърши такава проверка съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК. Допуснатите от първоинстанционният съд процесуални нарушения по чл. 172а от АПК в случая са съществени, защото препятстват, правят невъзможна проверката относно приложението на материалния закон и обосноваността на решението. Решаването на спора по същество от касационния съд би лишило страните от възможността да реализират правата си пред две съдебни инстанции. Това налага решението да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, при спазване указанията в настоящото решение. По направените искания за присъждане на разноски следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото на основание чл. 226, ал. 3 от АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, пето отделение,