Решение № 5249 от 22.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12337/2009 г.

Решение № 5249 от 22.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12337/2009 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Ибрахим Бекир Бялк от с. Корница, общ. Гоце Делчев, обл. Благоевград, срещу решение № 425 от 09.07.2009 г., постановено по адм. дело № 380/2009 г. от Административен съд Благоевград. В жалбата се мотивират отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК и се иска отмяната на съдебния акт, както и решаване на спора по същество. Поддържат се доводи за неправилност на решението и немотивираност. Ответникът - областният управител на област с административен център Благоевград, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и я счита за неоснователна. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна за която решението е неблагоприятно и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Предмет на контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд е заповед № ОА-700 от 31.03.2009 г. на областния управител на област с административен център Благоевград, с която на осн. чл. 5, ал. 2 вр. чл. 6 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица (ЗПГРРЛ), § 12 от Наредбата за прилагане на чл. 4 от ЗПГРРЛ (ДВ, бр. 86/2008 г.) вр. чл. 6, ал. 3 и чл. 128 от АПК е било уважено частично искането на Ибрахим Бялк за еднократно обезщетяване, като му е призната репресия за периода от 19.05.1973 г. до 14.02.1978 г., през който период е бил изселен по административен ред ведно със семейството си в с. Тошевци, Видинско. За да отхвърли жалбата в останалата част като неоснователна, т. е. за периода от 25.03.1978 г. до 20.12.1984 г.,, съдът е приел за установено, че Ибрахим Бекиров Бялков заедно със семейството си е било принудително изселено от с. Корница в с. Тошевци и в с. Ново село, окр. Видин, по политически причини - за това, че е развивал активна туркофилска дейност, за периода от 28.03.1978 г. до 20.12.1984 г. Приел е още, че със заповед № 72 от 14.02.1978 г. е бил вдигнат изселническият режим на семейството, след който период - до 20.12.1984 г. - липсват архивни документи за изселване на жалбоподателя и семейството му. Приел е още, че е бил надлежно информиран за реда, по който следва да поиска удостоверяване на изселването в с. Ново село за периода от 28.03.1978 г. до 20.12.1984 г., но той не се е възползвал от възможността - писмо изх. № 6011 от 13.07.1993 г. При тази фактическа установеност съдът е направил извод, че претенцията на Анифе Бялк за обезщетяване на репресия в периода от 28.03.1978 г. до 20.12.1984 г. правилно е преценена от административния орган за недоказана и в този смисъл - неоснователна. Мотивите на съда са противоречиви, което е равнозначно на отсъствие на мотиви и в тази насока доводите за необоснованост на касационния жалбоподател се явяват основателни. Възраженията на касатора срещу така постановеното решение са, че решението на съда не е съобразено с представени по делото писмени доказателства - служебна бележка № 324 от 26.02.1993 г., издадена от община Ново село, в която изрично е посочено, че Ибрахим Бялков със семейството си е бил принудително изселен за периода от 25.03.1978 г. до 20.12.1984 г. и удостоверение изх. № 102 от 06.10.2008 г., издадено от кметството в с. Корница, в което е посочено че семейството на Ибрахим Бялк не е живяло в селото (съгласно регистрите на населението) за времето от 28.03.1973 г. до 20.12.1984 г. Възразява също, че заповеди № 367/1973 г.; № 11/09.01.1978 г. и № 72 от 14.02.1978 г. не са му били връчени по надлежния ред, поради което репресията е продължила до завръщането на семейството в с. Корница - 20.12.1984 г. Въз основа на това претендира обезщетение за целия период на репресията. Спорният по делото въпрос е налице ли е репресия в периода от 25.03.1978 г. до 20.12.1984 г., за който период е претенцията на жалбоподателя. Този въпрос е останал неизяснен от съда. Изводите в тази насока не кореспондират с доказателствата по делото. Касатора се позовава на удостоверение изх. № 6011 от 10.04.1991 г. на МВР, заверено на 28.10.2008 г. от дирекция "Информация и архив" при МВР (л. 20), съгласно което Ибрахим Бекиров Бялков (Ивайло Албенов), живущ с. Корница е бил изселен със семейството си с административен акт по политически причини в с. Тошевци, Видинско за времето от 28.03.1973 г. до 20.12.1984 г. Тъй като в удостоверението е налице изискване ако лицето е било изселвано по друго време на други места, те също да се изброят, като такова място е посочено с. Ново село, Видинско, но не е посочен период. Съгласно писмо рег. № I-4109 от 19.02.2008 г. на МВР (л. 54) обаче това удостоверение е било обявено за невалидно (анулирано), тъй като "след обстойна проверка е установено, че ДИА - МВР не разполага с архивни документи за изселване в периода от 25.03.1978 г. до 20.12.1984 г.". В тази връзка на заинтересования Ибрахим Бялк е било издадено друго удостоверение № 6011 от 13.07.1993 г. (л. 57), съгласно което установяването на данни за изселване за посочения период следва да стане по реда на чл. 4, ал. 3 от ЗПГРРЛ - от Централната комисия и това съобщение е било получено от него на 13.07.1993 г., съгласно отметката. Няма данни по делото обаче компетентният административен орган, пред когото е депозирано заявлението да е дал указания на молителя в този смисъл. Касаторът се е позовал също и на служебна бележка изх. № 324 от 26.01.1993 г. (л. 21), подписана от кмета на с. Ново село и заверена от директора на РДВР Видин, от която е видно, че Ибрахим Бялков и семейството му са били принудително заселени в с. Ново село в периода от 28.03.1973 г. до 20.12.1984 г. Съдът е приел, че този документ не отговаря на изискванията на чл. 3, ал. 3, т. 1, б. "в" от Наредбата за прилагане на чл. 4 от ЗПГРРЛ, тъй като в нея не е вписано, че данните са въз основа на регистрите на населението за съответния период, а също така не е била вписана и заповедта, въз основа на която семейството е било изселено. Тези изводи на съда от първата инстанция не се споделят от настоящия съдебен състав. Служебната бележка № 324, както се посочи по-горе в настоящите мотиви, е заверена от директора на РДВР - Видин, издадена е през 1993 г. от кмета на община с. Ново село, подпечатана е с печата на кметството и е изведена по съответния ред. В случай, че за съда този документ не е достатъчен с оглед изясняване на въпроса пребивавало ли е семейство Бялк в с. Ново село и за кой период, който спор е в същност предмета на делото, то тогава съдът е бил длъжен да укаже на страната или сам да направи справка с регистрите на населеното място. За съда е налице задължение да събере всички относими по спора доказателства дори в случай на пасивност на страната, което той не е сторил. Освен това съдът е приел че жалбоподателя не се е възползвал от правото си да поиска от Централната комисия издаването на документ установяващ второто изселване за периода от 25.03.1978 г. до 20.12.1984 г. а административния орган не е бил длъжен да извърши това искане. Съдът обаче не се е съобразил с разпоредбата на чл. 10, 2 от ЗПГРР, която задължава административния орган ако счете, че представените му документи не са достатъчни за установяване на продължителността на репресията да поиска служебно произнасяне на комисията, което обстоятелство следва да бъде преценено при новото разглеждане на делото. Съгласно чл. 5, ал. 4 от ЗПГРРЛ на обжалване по реда на АПК подлежи отказа на областния управител да удовлетвори искането за обезщетение. В случая административния орган е приел искането за редовно с приложените документи установяващи репресията въпреки, че в самото искане не са отразени подробно по периоди репресиите за които иска обезщетение. Произнесъл се е, частично го е уважил като е доплатил определеното вече обезщетение за първата репресия. Изричен отказ за останалия период не е постановен. т. е . административния орган е счел искането за редовно, а така също и съдът е приел, че жалбата е редовна и че предмета на спора е периода за който няма произнасяне. Съдът е следвало да укаже на жалбоподателя съобразно задълженията му по чл. 158, ал. 1 от АПК да посочи какъв акт обжалва - изричен или мълчалив отказ което той не е сторил и затова при новото разглеждане съдът следва да уточни предмета на спора. Ето защо настоящият състав намира, че съдът е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила - постановил е противоречиви мотиви поради което решението му ще следва да се отмени, а делото - да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 вр. чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,