Решение № 8529 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4154/2016 г.

Решение № 8529 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4154/2016 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Областна дирекция на МВР - Ловеч против решение № 23 от 03.03.2016 г., по адм. д. № 127 по описа за 2015 г. на Административен съд - гр. Ловеч. Иска се отмяната му като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържат се доводи, че направените разноски за адвокат в производството по обжалване на НП пред съответния РС, не може да са пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт и не може да се търсят по реда на чл. 1 от ЗОДОВ. Празнотите в закона не могат да се решават по пътя на тълкуването им. След като присъждане на разноски по ЗАНН не са предвидени в процесуалния закон, то и разпоредбата на чл. 1 от ЗОДОВ е неприложима. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на предявения иск, като неоснователен. Ответникът по касационната жалба - чрез адв. Илиев оспорва основателността й. В писмено становище, се твърди, че предявения срещу касатора иск е за обезщетение за вреди по повод 3 бр. НП, които са отменени с влезли в сила съдебни решения. За производствата по делата е направил общо разходи в размер на 550 лева, които следва да му бъдат възстановени. Позовава се и на ТР № 2 от 19.05.2015 г. на ВАС и ВКС. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Поддържа се, че отговорността в производствата пред съд се определя от процесуалния закон и не може да бъде изведена от материалноправната норма по ЗОДОВ. Сключването на договор за правна помощ е резултат от изразено взаимно съгласие между страните. ЗАНН не предвижда задължителна адвокатска защита, поради което ангажирането или не на адвокат зависи изцяло от волята на лицето. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен поради което е допустима за разглеждане по същество и е основателна. С обжалваното решение Административния съд - гр. Ловеч е уважил предявения на осн. чл. 1 от ЗОДОВ иск на Диян Бакърджиев - ищец против ОД на МВР гр. Ловеч за заплащане на обезщетение в размер на 550 лв. за причинени имуществени вреди вследствие от незаконосъобразен адимнистративен акт - 3бр. наказателни постановления, отменени по съдебен ред. Съдът е приел, че първата от предпоставките на исковата претенция по чл. 1 от ЗОДОВ - отменен по съдебен ред административен акт, е налице. Съдът е посочил в мотивите си, че ищецът е ангажирал доказателства за претърпените имуществени вреди в размер на исковата сума. Развил е много подробни мотиви във връзка с ангажиране отговорността на държавата по повод отменените НП. Направен е подробен анализ на ТР № 2 от 19.05.2015 г. Решението на съда е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съпроизводствените правила и необоснованост. Съдът е допуснал събиране на писмени доказатества, но не ги е обсъдил в мотивите към решението. Изводите си за доказаност на твърдените от ищеца вреди не са обосновани с конкретни доказателства. Позовал се е договорите за правна помощ приемайки, че е уговорено общо заплащане на сумата 550 лева. Видно от приложените договори същите са представени в неясни ксерокопия - по договор за правна помощ приложен на л. 23 липсва подпис на клиент, по договор приложен на л. 22 не е отразено номера на НАХД по което е осъществена защитата, а в пълномощното е записано НАХД № 416/2010 г.,, в дговора за правна помощ също цитиран в съдебното решение под № 0000005833, нито в пълномощното, нито в договора е отразено по кое дело са направени разходи от 200 лева. Освен това съдът не е изяснил въпроса в мотивите налице ли са останалите елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ. Изложени много подробни мотиви изцяло както се посочи, относно наличието на първата предпоставка на отговорността по ЗОДОВ. Съдът не е указал на ищеца, в съответствие с принцип на служебното начало за необходимостта от ангажиране на ясни доказателства, относно това по кое НАХД, какви точно разходи са направени, установени ли са безпорно за да направи извод за основателност на предявения иск. Следва да се има предвид, че исковата защита по реда на чл. 1 от ЗОДОВ, макар и развиваща се по реда на исковото производство не освобождава съдът от задълженията по чл. 171, ал. 4 от АПК. Във фактическия състав на отговорността се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице от администрацията извършени по повод на административна дейност и отменени по съответния ред, вреда, и наличие на причинна възка. Ограничавайки се до обсъждане единствено на въпроса следва ли да се приложи ЗОДОВ по отношение на направените разноски по проведено НАХД, съдът е постановил необоснован съдебен акт и в този смисъл касационната жалба се явява основателна. Предвид изложеното решението следва да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда за установяване на посочените по-горе обстоятелства и обсъждане наличието на всички елементи от отговорността на по чл. 1 от ЗОДОВ. Водим от изложеното, Върховният административен съд, трето отделение