Решение № 648 от 18.09.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1147/2008 г.

Решение № 648 от 18.09.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1147/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Веска Райчева Производството е по § 2, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 218а ГПК Делото е образувано по повод подадената касационна жалба от Г. Д. И. срещу решение от 29.10.2007 г. по гр. д. № 1075/2007 г. на Софийски градски съд, с което е допусната делба на съсобствен имот. Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон. Навежда и доводи за нарушение на съществени правила на съдопроизводството и за недопустимост на решението. Ответникът М. В. Д. не взема становище по делото. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима. Върховния касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като провери данните по делото, намира следното: Касационната жалба е неоснователна С въззивното решение съдът, като е оставил в сила решение от 3.12.2006 г. по гр. д. № 1994/2006 г. на Софийски районен съд е допуснал делба на масивна сграда, два гаража, сервизно помещение и баня и лятна кухня, построени в дворно място от 659 кв. м, представляващо УПИ *,745 в кв. 9, с. Яна между Г при равни дялове. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел за установено по делото, че праводател на страните е Д. И., по време на брака си с В. Л., починала на 27.08.2002 г., с н. акт № 146/1959 г. на нотариус при Елинпелински РС, е закупил дворно място и е построил процесната сграда. Видно от удостоверение за наследници от 11.12.2003 г. Димитър И. е починал на 20.04.1999 г., като е оставил за свои наследници Г син, както й В. Д. син починал 10.09.2003 г. и оставил за наследник син- М. В. По делото е било представено саморъчно завещание на В. Д. от 20.03.2003 г., в което е записано, че завещава недвижимо имущество на брат си на Г. Д., а именно втори етаж от къща и половината от двора, но наследникът на завещателя М. В. по жалбата е оспорил авторството му и жалбоподателят не е представил доказателства за автентичността му. При тези данни съдът правилно е приел, че не следва да зачете последиците от същото и е допуснал делба при равни за страните дялове. Съдът в съответствие с разпоредбата на чл. 127 ГПК (отм.) правилно е разпределил доказателствената тежест между страните, като е приел, че жалбоподателят трябва да докаже тези факти, от които извлича изгодни за себе си правни последици, а именно авторството на представеното от него саморъчно завещание, от което е твърдял че черпи права, което той не е направил в процеса. С решението по чл. 282 от ГПК (отм.) съдът като е установил, че процесния имот е съсобствен, както и какви са дяловете на съделителите в признатата съсобственост е допуснал делба на същия при равни дялове при точно приложение на материалния закон. В делбения процес въпросът за собствеността на имота е преюдициален - за да допусне делбата, съдът трябва преюдициално да установи, че вещта е съсобствена между страните, както и да установи какъв е размера на идеалните им части. За да установи това, той трябва да разгледа и се произнесе по всички твърдения на съделителите за наличието на съсобственост, за правата на всеки, както и за правата на някой от тях, изключващи правото на другите, което в конкретния случай той е направил, като е намерил за неоснователна претенцията на жалбоподателя да е изключителен собственик на имота по силата на направено в негова полза завещание. Съдът се е произнесъл по всички въпроси, които са свързани с качествата на страните като съделители и с обема (количеството) на правата им, т.е. относно имотите, допуснати до делба, и относно лицата, между които тя е допусната, а също така и за размера на дяловете на съделителите съобразно материалноправните и процесуални норми, поради което решението е правилно и следва да се остави в сила. Предвид изложените съображения ВКС, състав на IV-то г. о.