Решение № 15126 от 18.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8502/2013 г.

Решение № 15126 от 18.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8502/2013 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Мехмед Ахмед Мехмед от с. Венец, обл. Шумен, срещу решение № 39 от 13.05.2013 г. по адм. дело № 22 по описа за 2013 г. на Шуменския административен съд, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № Реш-95/20.12.2012 г. на Ръководителя на ТП на НОИ /той е и директор на РУ "СО"/град Шумен. Изложените съображения за пороци на съдебното решение се свеждат до неправилно прилагане на административнопроцесуални правила и необоснованост като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Директорът на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Шумен, е оспорил касационната жалба в писмена защита. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за правилност на обжалваното съдебно решение. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. След като я разгледа по същество, Върховният административен съд установи следното: С обжалваното решение Шуменският административен съд е отхвърлил жалбата на Мехмед Ахмед Мехмед от с. Венец, обл. Шумен, срещу решение № Реш-95 от 20.12.2012 г. на Директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО), гр. Шумен и потвърденото с него разпореждане № 271-01-103-5 от 11.10.2012 г. на компетентното длъжностно лице по чл. 54ж, ал. 1 от КСО (началник сектор ПОБВГ, определен със заповед № 3-274/09.07.2012 г.), с което на жалбоподателя е отказано възстановяване изплащането на отпуснатото парично обезщетение за безработица за оставащия след прекратяването период. Решението на Шуменския административен съд е постановено при неправилно тълкуване и прилагане на материалноправните разпоредби на чл. 54д, ал. 5 от Кодекса за социално осигуряване и чл. 3, ал. 7 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица. Съгласно текста на чл. 54д, ал. 5 от КСО (редакция - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) изплащането на прекратеното парично обезщетение се възстановява за оставащия към датата на прекратяването период при наличието на две материалноправни предпоставки: дейността - основание за задължително осигуряване по чл. 4, която лицето е започнало да упражнява по време на получаване на паричното обезщетение, е преустановена след по-малко от 9 месеца; регистрацията на лицето в Агенцията по заетостта е направена в срок 7 работни дни от прекратяване на трудовата дейност. Установено е, че въз основа на заявление вх. № 271-01-103/12.10.2011 г. на жалбоподателя Мехмед е било отпуснато парично обезщетение за безработица с разпореждане № 271-01-103-3/17.01.2012 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при РУСО - Шумен, считано от 10.10.2011 г. до 9.08.2012 г., в размер на 22.85 лв. дневно. В декларацията за промяна на обстоятелствата за изплащане на парично обезщетение за безработица вх. № 271-529/14.02.2012 г. на РУСО - Шумен (л. 51), която първоинстанционният съд е пропуснал да обсъди в цялост, жалбоподателят Мехмед е попълнил точка 1 и е декларирал като ново обстоятелство, че упражнява трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 от Кодекса за социално осигуряване, както и трудова дейност в друга държава, считано от 17.02.2012 г. - в Англия, за което ще представи документ, като се върне. Обективно за лицето би представлявало затруднение да подаде след 17.02.2012 г., когато вече се намира във Великобритания, декларации до компетентните органи за промяна на обстоятелствата във връзка с трудовата му заетост като основание за прекратяване на регистрацията в Бюрото по труда и като основание за прекратяване на паричното обезщетение за безработица. Разпореждане № 271-01-103-4/24.02.2012 г., с която паричното обезщетение за безработица е било прекратено не от 17.02.2012 г. поради започване на трудова дейност съобразно декларираното обстоятелство, а от 13.02.2012 г. поради прекратяване на регистрацията от Агенцията по заетостта, е било връчено на осигуреното лице на 24.08.2012 г. след завръщането му Великобритания. С декларация за промяна в обстоятелствата за изплащане на парично обезщетение за безработица вх. № 271-3501/24.08.2012 г. жалбоподателят Мехмед е декларирал, че правоотношението му в Англия е прекратено, считано от 21.08.2012 г. и че е регистриран като безработен в Агенцията по заетостта, считано от 23.08.2012 г. Със следваща декларация вх. № 271-3940 от 26.09.2012 г. е представил преносим документ U1, издаден от компетентната осигурителна институция на Великобритания, удостоверяващ период на осигурена заетост във Великобритания от 16.02.2012 г. до 21.08.2012 г. С писмо вх. № ПОБ-И-609-1 от 11.10.2012 г. Дирекция "Европейски регламенти и международни договори" при НОИ е потвърдила осигурения период. Релевантните юридически факти от хипотезиса на чл. 54д, ал. 5 от КСО, пораждащи правото на възстановяване на прекратеното парично обезщетение за оставащия към датата на прекратяването период, не са спорни: по време на получаване на паричното обезщетение, което към 16.02.2012 г. не е било прекратено с разпореждане по реда на чл. 54д, ал. 1 от КСО, лицето е започнало да упражнява дейност - основание за задължително осигуряване в страна членка на ЕС, която е била преустановена след по-малко от 9 месеца; регистрацията на лицето в Агенцията по заетостта е направена в срок 7 работни дни от прекратяване на трудовата дейност. Оспорените административни актове са издадени от компетентните органи по чл. 117, ал. 3 от КСО и чл. 54ж, ал. 1 от КСО в нарушение на материалния закон и като е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Шуменският административен съд е постановил неправилно решение, което подлежи на отмяна. Вместо него следва да бъде постановено друго по същество, с което актовете бъдат отменени и преписката бъде върната на компетентното длъжностно лице по чл. 54ж, ал. 1 от КСО за издаване на ново разпореждане съгласно дадените с настоящето решение задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Искането на жалбоподателя за разноски е основателно до размер от сумата 150 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за водене на съдебното производство. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,