Решение № 11375 от 10.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3391/2021 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на Н. Тепеджийски , чрез адв. Гунчева срещу решение 58 от 11.01.2021 г., постановено по адм. дело 73/2020 г. по описа на Административен съд - Пловдив. С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с отмяна на процесната заповед, ведно със законните последици. Ответникът кмет на Община Хисаря, в писмено становище, чрез адв. Дишлиева, излага доводи за неоснователност на касационната жалба и моли за оставяне в сила на решението като законосъобразно. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за законосъобразност на обжалваното решение и неоснователност на касационните оплаквания и предлага да се потвърди решението. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима. След извършена проверка на правилността на обжалваното решение, настоящият състав счита, че касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на настоящия касатор срещу заповед РД-05-831/18.12.2019 г. на кмета на Община Хисаря, с която на основание чл.225а, ал.1 във връзка с чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ и чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж сграда 01 масивна сграда, изградена отново с нови бетонови тухлени зидове със стоманобетонови колони с двускатен покрив от дървена конструкция, покрит с ламарина, ведно с изградената масивна пристройка към сграда 01 /МС/ от югоизточната страна, изградена от бетонови тухлени стени и стоманобетонови колони, с дървена покривна конструкция с покритие от ламарина, които се използват за отглеждане на животни, разположени в ПИ 090301 по КВС на с.Старосел, Община Хисаря, Област Пловдив бивш стопански двор 2, с начин на трайно ползване овцеферма Прието е, че от събраните по делото доказателства, вкл. заключението на СТЕ, се установява по безспорен начин наличие на визираното в заповедта основание по т.2, ал.2, чл.225 ЗУТ , тъй като основната сграда е изградена на мястото на съществуваща такава, но без строителни книжа, както и пристройката към нея. Обсъдени са приложимите правни норми и спазване на процедурата по установяване на незаконния строеж с изготвянето на Констативен акт 3/18.10.2019г., като местонахождението на сградите и техните строителни характеристика са потвърдени от заключението на вещото лице . Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано. Констатациите на извършилите проверката технически органи, залегнали в Констативен акт 3/18.10.2019г. не са оборени в съдебното производство и се потвърждават изцяло от приетото заключение на СТЕ. Безспорно е установено по делото обстоятелството, че се касае за незаконен строеж, съставляващ изграждане на нова застройка след 2008г. /придобиване на имота от Н. Тепеджийски /, на мястото на полуразрушен овчарник с увеличена площ и обем на север, описани от вещото лица, в нарушение изискванията по чл.148,ал.1 и вл.157,ал.1 ЗУТ във връзка с §5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Строителни книжа не се представят както пред първата съдебна инстанция, така и в настоящето производство. Следователно е налице визираното в заповедта основание по чл.225, ал.2, т.2 ЗУТ - изграждане на сградата и пристройката без строителни книжа /проекти и разрешение за строеж/. Изложеното сочи на безспорно установен незаконен строеж, подлежащ на премахване по чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ, тъй като не е налице някоя от изключителните хипотези за търпимост на строежите по § 16, ал.1, ал.2, ал.3 от ПР на ЗУТ и §127, ал.1 от ПЗР на ЗУТ /бр.82/2012г./ с оглед времевия период на изграждането им - крайният момент на изграждане на евентуален търпим строеж е до 31.03.2001г. по смисъла на ал.1, §127. Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. Разноски не следва да се присъждат, тъй като не се претендират и не са направени такива от ответника пред настоящата инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,