Решение № 14433 от 23.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5393/2018 г.

Решение № 14433 от 23.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5393/2018 г., II о., докладчик съдията Славина Владова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията. Образувано е по касационна жалба на Д. И. от гр. [населено място] срещу решение № 190 от 15.12.2016 г., постановено по адм. дело № 244/2016 г. на Административен съд – гр. Сливен, с което е отхвърлена жалбата на Д. И. срещу Заповед № 392 от 29.08.2016 г. на Кмета на община Твърдица, с която е наредено премахването на незаконен строеж: "Навес на лятна градина към заведение за обществено хранене – кафе - аперитив", намиращ се в ПИ идентификатор № 72165.507.2137 по кадастралната карта на гр. Твърдица, изпълнен без строителни книжа. В касационната жалба жалбоподателят твърди незаконосъобразност на оспореното решение като постановено в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че спорният обект не е строеж по смисъла на закона, а е преместваемо съоръжение, което се е установило от събраните доказателства, включително във връзка с изготвената съдебно техническа експертиза. Твърди неправилна оценка на събраните доказателства и допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, а именно несъобразяването на съда с приетата по делото СТЕ. Иска оспореното решение да бъде отменено. Претендира разноски за две инстанции. Ответникът Кметът на община Твърдица с представено писмено становище от процесуален представител адвокат твърди неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Ответникът Областен управител на област Сливен не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно, а касационната жалба е неоснователна. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК по пощата от надлежна страна – адресат на решението и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С оспорената пред Административен съд – гр. Сливен Заповед № 392 от 29.08.2016 г. на Кмета на община Твърдица е наредено премахването на незаконен строеж: "Навес на лятна градина към заведение за обществено хранене – кафе - аперитив", намиращ се в ПИ идентификатор № 72165.507.2137 – публична държавна собственост, начин на трайно ползване "водно течение", по кадастралната карта на гр. Твърдица, изпълнен без строителни книжа. Описанието на строежа е както следва – навес с дървена конструкция, с размери 6, 10/4, 80 кв. м. с височина към уличната регулационна линия 2, 80, а към съществуваща постройка – склад 4, 00 м. По описание конструкцията на навеса е дърводелска гредово – прътова, изпълнена с дървен бичен материал и колони прикрепени към плочата на склада и терена с планки – болтове, върху които стъпва покривната конструкция от биндерни греди, попове, подкоси, столици, греди и ребра оформени и сглобени на строителната площадка. Навеса е покрит с профилни плоскости върху дървената обшивка на ребрата, като е изпълнен и дървен ограждащ парапет, електрическа инсталация и строежът е захранен с ел. енергия. Административен съд – гр. Сливен е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган съгласно чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ и при издаване й не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Приел е, че от събраните доказателства безспорно е установен извършен строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ и е извършен без разрешение за строеж и строителни книжа в нарушение на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. Приел е и че по данните от делото строежът – е извършен след 31.03.2001 г. Приел е и че с оглед времето на построяване строежът не попада в нито една от хипотезите на § 16 от ЗУТ и на § 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ и не може да се приеме, че е търпим, т. е. такъв неподлежащ на премахване. Оспореното решение на Административен съд – гр. Сливен е правилно. При постановяване на оспореното решение АС – гр. Плевен не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила, твърдяни в касационната жалба, както и нарушения на закона. При постановяване на решението са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за спора, включително е назначена и изслушана съдебно – техническа експертиза, неоспорена от страните, която е отговори подробно на зададените технически въпроси. Правилно обаче във връзка с разпоредбата на чл. 202 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК АС – гр. Сливен е ценил същата относно техническите установявания, а правните изводи съдът е направил сам предвид това, че притежава съответни специални знания за това. Въпроса дали един обект е строеж или преместваемо съоръжение е правен и е от преценката на съда във връзка с техническото описание, дадено в експертизата. В тази връзка за съда не е налице задължение да възприеме направените правни изводи в експертизата, поради и което не е допуснато твърдяното в жалбата нарушение на съдопроизводствените правила. Законосъобразна е преценката на първоинстанционния съд за липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила при издаване на заповедта. От събраните по делото доказателства безспорно се установява касаторът е изградил спорния "навес" на мястото на съществувал стар метален навес от метални пръти и покрит с платнище, като описанието на изграденото в 2001 г. се допълва и от даденото такова от вещото лице, а именно, че навеса е изграден към построено с разрешение заведение д дървена конструкция с 6 колони прикрепени със стоманени елементи към терена, като покривната конструкция ляга върху стоманобетонната плоча на склада, входа е от южна страна, а от запад и от юг е фасадата е затворена с парапет от иглолистни дъски и платна от "ПДЧ" с височина от 0, 95 м., като в останалата част са монтирани платна от винил. Видно от събраните по делото доказателства, включително приетата СТЕ се установява, че навесът е изграден като дървена конструкция. Законосъобразен е извода на съда във връзка със събраните по делото доказателства и дадените описания на навеса, че спорния обект представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ и за него не е издадено разрешение за строеж, а не представлява преместваем обект. Съгласно § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ "Преместваем обект" е обект, предназначен за увеселителна, търговска или друга обслужваща дейност, който може след отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в пространството, без да губи своята индивидуализация и възможност да бъде ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е отделен, като поставянето му и/или премахването му не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта, върху който се поставя или от който се отделя". Настоящият състав намира, че описанието на спорния обект не съответства на това определение на първо място, тъй като видно и от доказателствата и от описанието на обекта е невъзможно да бъде отделен от повърхността компактно. Отделянето може да стане но с разглобяване и отделяне на съответните елементи – греди, попове, столици, ребра, колони и т. н. Т. е. при демонтирането навеса ще загуби своята индивидуалност. В тази връзка не е налице и второто условие, а именно дори да се приеме, че е възможно демонтирането на навеса, то не се установява да е възможно обекта да може да бъде преместен без да губи своята индивидуализация. В цялост спорният обект представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, както законосъобразно е приел и съдът, изграден без надлежно издадени строителни книжа. Липсата на издадени строителни книжа прави същия незаконен и съответно подлежащ на премахване. На последно място законосъобразен е извода на АС – гр. Сливен за неприложимост на разпоредбите на § 16 от ЗУТ и § 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ по отношение на спорния строеж, както и извода, че не може да се приеме, че е търпим строеж, неподлежащ на премахване, по посочените разпоредби. Във връзка с гореизложеното оспореното решение на АС – гр. Сливен е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Обаче в производството по издаване на акт за премахване на незаконен строеж страни са адресатът на заповедта и органът, издал същата. Областният управител на област Сливен (представител на държавата – собственик на терена, в който е изграден строежа) незаконосъобразно е конституиран като заинтересувана страна. Заповедта за премахване на незаконен строеж засяга само нейният адресат, само по отношение на него се създават задължения. Областния управител на Сливен не е засегнат от акта и няма качеството на заинтересувана страна. По отношение на него решението следва да се обезсили, като се прекрати и производството по делото. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на жалбоподателя за присъждане на разноски по делото. Искането на ответника по касация Кмета на община Твърдица за присъждане на разноски макар и основателно предвид изхода на спора, като недоказано не следва да бъде уважено. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,