Решение № 1740 от 9.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6118/2008 г.

Решение № 1740 от 9.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6118/2008 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Танчо Иванов Пюскюлев и Димитър Иванов Пюскюлев, и двамата от гр. Пловдив, против решение № 109/4.03.2008 г. , постановено от Пловдивския окръжен съд, АО, III-ти състав по адм. дело № 321/2007 г. , с което е отхвърлена като неоснователна жалбата им срещу заповед № ДК-10-24/9.06.2005 г. на Началник РДНСК-гр. Пловдив, за отмяна на строително разрешение № 98/23.03.2005 г. , издадено от Главния архитект на район "Централен", община - Пловдив, издадено на името на Танчо Иванов Пюскюлев, Димитър Иванов Пюскюлев и Петкана Славейкова Кукова, за "Възстановяване на втори и тавански етаж, с реконструкция на съществуваща жилищна сграда" - ансамблов паметник на културата, находяща се в УПИ VI-119, кв. 401, по плана на Старинна градска част гр. Пловдив, ул. "Д-р Чомаков"- № 10. Решението се счита неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, сочи се и необоснованост, поради което се претендира отмяната му, с постановяване на решение по съществото на спора, с което да се отмени заповедта на Началник РДНСК-гр. Пловдив, като незаконосъобразна. В съдебното заседание от касационните жалбоподатели лично се явява и поддържа жалбата Танчо Пюскюлев, по изложените в нея и писмена защита съображения. Представят се допълнително писмени доказателства, във връзка с изложените в решението мотиви. Ответните по жалбата страни, редовно призовани, не се явяват и не се представляват. От Петкана Кукова е постъпило в срок подробно писмено възражение, с доводи, че в проектите, въз основа на които е издадено разрешението за строеж, не се касае за възстановяване на етаж и таван в състоянието, в което са били преди изгарянето им, а е увеличена квадратурата на втория етаж (по нот. акт тя е 106 кв. м, а по проекта - 117 кв. м.), завишена е височината на сградата със 60 см., налице са съществени изменения на общите части, прокарват се нови инсталации, променено е предназначението на тавана и пр., за което липсва съгласието й като съсобственик в сградата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Съдът е направил хронологичен анализ на доказателствата на основата на ЗУТ, практиката на ВАС и дадените указания в отменителното му решение. Правилно е прието, че не са били отчетени редица обстоятелства, които правят издаденото разрешение за строеж незаконосъобразно. Това са липсата на данни за таванско помещение, различно от обичайното - т. е. предназначено за жилище, в материалите по делото и в НИПК не се намират доказателства за наличието на такъв таван - т. е. неговото изграждане изисква съгласието на всички съсобственици, съобразно нормата на чл. 183 от ЗУТ. Върховният административен съд, в настоящия си състав при второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба, като подадена в срок от надлежна страна, е процесуално допустима. По съществото си е основателна. До постановяването на контролирания в този процес съдебен акт се е стигнало след отменително решение № 1845/21.02.2007 г. , по адм. д. № 10752/2006 г. на ВАС, с което е прието, че решение № 761/7.07.2007 г. по адм. д. № 849/2005 г. страда от съществен порок, наложил отмяна - мотивната му част съдържа фактически и правни изводи само за законосъобразността на част от обжалвания административен акт, а именно: само досежно разрешеното "възстановяване на втори и тавански етаж", без да е съобразено обстоятелството, че в разрешението за строеж това "възстановяване" е обвързано с "реконструкция на съществуващата жилищна сграда", досежно която липсват мотиви и от фактическа и от правна страна. В тази връзка е отчетено, че не са обсъдени констатациите на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, която визира по пера предвидените по проекта промени и които са от съществено значение за законосъобразността на разрешението за строеж, тъй като определят приложимостта на режима по ал. 1, или този по ал. 2 на чл. 185 ЗУТ, с оглед наличието, респ. - липсата на "съществено изменение на общите части" на сградата и обема на разрешеното строителство. Както се подчерта, за да отхвърли жалбата, ПОС, при повторното си произнасяне, е приел законосъобразност на заповедта, с която е отменено строителното разрешение. Този му решаващ извод, като необоснован, не се възприема от настоящата инстанция, което налага отмяната на решението. От една страна съдът е възприел изготвените три заключения на вещи лица по делото, извършил е пространен анализ на доказателствата, на които приетият краен правен резултат не съответства. Правилно в решението са отграничени спорните моменти до това дали с одобрения проект се предвижда съществено изменение на общите части на сградата: основи, колони, външни стени, стълбище, инсталации, водосточни тръби и покрив на сградата, спрямо вида, в който е съществувала тя преди пожара, унищожил втория и таванския етажи и наложил възстановителните работи, за да се обоснове и конкретно приложимата хипотеза на чл. 185 ЗУТ, съгласно указанията на ВАС. Споделя се и изложеното в мотивите досежно приетото като категорично установено, че сградата е била на два етажа, с дървено стълбище, като предвиденото по проекта негово възстановяване на същото място, но изпълнено от стоманобетонови елементи, с оглед предназначението му, съвременните изисквания за сигурност и заключенията и на трите експертизи, не съставлява съществено изменение, поради което не се изисква спазване на предвидения по ал. 2 на чл. 185 ЗУТ ред. Този извод с основание е направен и по отношение на покрива на сградата, (при отбелязана липса на данни за вида на съществувалия такъв), като въпросът е обсъден обстоятелствено на база обяснителната записка към проекта и задължителното изискване за покриване на калканната стена на съседната сграда, при приетото по действащия регулационен план свързано застрояване на ансамбловия комплекс, значима част от който е и настоящият строеж. Отчетено е в тази връзка, че не е без значение и фактът, че НИПК е одобрил предложения проект именно в този му вид, което и РЕСУТ е изтъкнал като аргумент в протокола от обсъждането му. На следващо място, подробно изследвайки по пера общите части на сградата съобразно предвиждането по проекта, съдът обосновано и аргументирано е изложил и съображения досежно липса на съществено отклонение по отношение на нанесената тераса към втория жилищен етаж, ("съществуваща, подпряна на колона"), с доводи, основани в заключенията по единичната и тройна експертизи при първоначалното разглеждане на делото, отразяването й с контур като "навес", както и с оглед издадената скица-виза за разрешаване на проектирането и необходимостта да се покрият калканните стени на съществуващите сгради, като е отбелязано и че площта на тази именно тераса - 8, 57м. обяснява разликата в застроената площ между първия и втория етаж на сградата. Не по-различни, досежно неприложението на чл. 185, ал. 2 ЗУТ, са и изводите по отношение на одобрената с проекта ВиК инсталация, като за съществуващата е отчетено, че е компрометирана и не може да се използва за в бъдеще, а проектираната е разположена вертикално, не се засягат помещенията на приземния етаж, а преминава през входното антре, водопроводният възел е на същото място, т. е. не са налице основания и в този пункт да се приеме съществено отклонение на проекта. При направения преглед на общите части на сградата, единственият пункт по който съдът е приел наличие на съществено отклонение, е предвидената тераса на таванския етаж, (еркер на 25 см.) с оглед липсата на данни такава да е съществувала преди пожара. Изводът обаче е неправилен, с оглед категоричните данни са собственост (по приложените нотариални актове), на втория етаж и тавана, на касационните жалбоподатели, която тераса е прилежаща към жилищната площ - тя не е обща част и за съществуването й не е изискуемо съгласието на Кукуви, разположена е на изток към двора и съществуването й е одобрено от НИПК. Във връзка с одобрената част конструктивна на проекта, по отношение на която съдът неправилно е приел съществени отклонения, следва да се отчетат редица фактори, свързани със състоянието на сградата и възможността за реалното й възстановяване единствено при спазване на законовите изисквания - експлоатационни, сеизмични и нормативно определени, (предвидени в проекта) необходимостта от основен ремонт и реконструкция на сградата, регистрирани по безспорен начин години преди пожара и от общинските служби и в т. н. "паспорт" на сградата изготвен в НИПК, с указана възможност за подмяна на конструктивни елементи, след съгласуване, каквото е налице. Вещите лица са отбелязали, във връзка с императивните изисквания, съобразяване на конструктивните изчисления с полезните натоварвания - че цялата сграда е преизчислена за поемане на сеизмични сили, взети са мерки и за намаляване на масата й, които данни без основание са били игнорирани, след като е направен изводът, че проектирането е изготвено с цел заздравяване и укрепване на първия етаж, без каквато и да е промяна в предишното предназначение на сградата като жилищна. Освен това, установено е и, че съществуващите помещения в приземния етаж не се засягат, конструктивните елементи е предвидено да се изградят в рамките на обема на старите стени на първия етаж. Тук е мястото да се спомене, че молбата за разрешение за проучване и проектиране от 1999 г. е била подадена съвместно от съсобствениците, от тримата е заявено и общо искане за издаване на скицата-виза от 2004 г. , на името на Танчо Пюскюлев, Димитър Пюскюлев и Петкана Кукова е и строителното разрешение, които факти не се и отричат. Неприемливи са и оплакванията на ответниците, че ограниченията да не се нарушават рамките на съществуващия обем и площ не са изпълнени - експертизите са дали категорични отговори за спазени изисквания и липса на съществени изменения и намеса в общите части на сградата, че контура, по който ще се възстановяват двата етажа, е в границите на скицата-виза, че одобреният инвестиционен проект е изцяло в съответствие с одобреното ЧИЗП, които не са оборени и оспорени и които без основание съдът не е съобразил в решението. Що се отнася до таванския етаж, не се спори, че е собствен на Пюскюлеви, (а не обща част), както и че е бил в обем, предвиден за реализация, но съдът е отбелязал (стр. 8), че не са налични данни, въз основа на които да се приеме обоснован извод, че е имал жилищно предназначение. Вярно е обаче и другото - че не са събирани такива данни, при условие, че с указание към заинтересованите и разпит на свидетели този факт е бил лесно установим. С оглед новопредставените пред настоящата инстанция доказателства, относими по въпроса с оглед броя на регистрираните на този адрес живущи лица, данните за платени данъци, за плащана електроенергия и вода по отделни партиди, се установява статута на помещението като жилищно и обратното - не се доказва промяна в предназначението на таванския етаж. С оглед тези съображения, решението е неправилно, незаконосъобразна е и обжалваната пред ПОС заповед, поради което и следва да бъдат отменени, с оглед което и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,